Муха и банка се убиват с вестник. Този горчив афоризъм българското общество научи по най-болезнения начин преди десетилетие и половина. Което не пречи на някои хора да забравят урока, който той съдържа…
Въобще целесъобразността на медийната агресия срещу банките при конюнктура на икономическа нестабилност е доста спорна като политика, дори на независими издания. А когато това се прави от медии и журналисти, към чиято корпоративна обвързаност обществото няма съмнения, целта на задачата става ясна – да се смачка конкуренцията, независимо дали тя е фирмена, или политическа. Точно такава война наблюдаваме през последните няколко месеца. Тя се води с нарастващо озлобление и без особено подбиране на средствата и от двете страни. Наблюдавахме я с разбираемо огорчение и бихме отдали случващото се просто на лошите нрави, ако в нея не бяха замесени банки – първо Корпоративна банка, а напоследък – и ИНВЕСТБАНК.
Нека се замислим
кой ще спечели
ако Корпоративна банка и ИНВЕСТБАНК бъдат съсипани. Обществото? Едва ли. Клиентите им? Няма начин. Хората, които директно ги атакуват, вършат мръсната работа и обслужват фирмените интереси – от една страна, на Алексей Петров, и от друга, на Любомир Павлов и Огнян Донев. Няма друго обяснение за пресконференциите, които дават съвместно журналистът от в. Галерия Явор Дачков, бившият шеф на надзорния съвет на Корпоративна банка Николай Велков и ексизпълнителният директор на кредитната институция Любомир Весов.
Тук няма да си говорим за Октоподи и прочие мекотели. Лично аз не се чувствам компетентен в съдебно-криминалната тема. За разлика от Явор Дачков, който странно защо реши, че разбира и от финанси, и от банки, и от надзорни институции. Дали наистина е така – всеки сам ще трябва да прецени. Но пък е факт, че когато прави някои аналогии и прилага манипулационни похвати, типични за политиката, Дачков подхожда доста избирателно. На последната водена от него пресконференция, посветена отново на споменатите банки, той заяви следното: Това, което ние искаме да направим днес, е своеобразен сигнал за стабилността на банковата система у нас, с която абсолютно много се хвалят политиците и банкерите. Ние даваме пресконференцията с пълното съзнание, че 1997-а – когато фалираха банките и стотици хиляди, да не кажем милиони българи, загубиха спестяванията си, въобще не е минало. След което бе отправено предупреждението, че тази година ситуацията от 1997-а може да се повтори отново. При подобно изхвърляне всички направени от участниците в пресконференцията Николай Велков и Любомир Весов уточнения за стабилността и ликвидността на банковия сектор прозвучаха като опит за замазване на гафа на Дачков.
Богословът Дачков обаче не пропусна да блесне със спомените си от хиперинфлационната 1997-а, припомняйки един позабравен от мнозина факт. А именно, че
банковата криза през 1997-а пламна
nbsp;
заради корпоративната война между фирмените кръгове около ТСБанк, подкрепяни от в. Труд и тези около Първа частна банка, чиито медийни фронтмени бяха часовите вестници. Сега ситуацията напомня на онази – от едната страна е вестникарската група на Донев и Павлов, а от другата – тази на Делян Пеевски. Фактът, че войната между тях не е предизвикала зловещите ефекти от 1997-а, се дължи именно на стабилността на банковата система.
За хората, които имат елементарно понятие от финансово-кредитна система, е абсолютно ясно, че групата, атакуваща сега банките, доста недобросъвестно спекулира с фактите, които са на нейно разположение. Например някой трябва да обясни на Дачков, че БНБ няма и никога не е имала надзорен съвет. Освен това надзорният съвет, на която и да е банка, не извършва инспекции в други кредитни институции и дори няма право да разпорежда такива. Надзорните съвети са органи, в които участват представители на собствениците на банките и те контролират техните мениджъри. Нищо повече.
Да приемем, че Дачков е некомпетентен в банковата материя. Въпросът, който възниква тогава, е: защо води подобни пресконференции и влиза в ролята на тълкувател на казаното от участниците в тях? Един от отговорите е: защото му плащат за това. Дано той да не е верният. Другият е: защото има кауза да се бори срещу неправдите, извършвани в банките. Но за да се справи човек с тази задача, първо, трябва да разбира от това как и по какви правила работят кредитните институции, и второ, да отразява всички гледни точки. Да вземем случая, който изнесоха на същата пресконференция Дачков, Велков и Весов. Става дума за едни 4 млн. щ. долара, които според техните твърдения били източени от сметките на фирмите Бо Ян и Месокомбинат Варна в ИНВЕСТБАНК.
Според Велков и Дачков по случая била направена
проверка от надзора на Централната банка
който излязъл с разгромяващ за кредитната институция доклад. Такъв, разбира се, има, но той е написан от служители на управление Банково на БНБ. Те обаче осъществяват т. нар. платежен надзор, който проверява дали кредитната институция спазва всички правила и изисквания за извършване на финансови трансфери. За това, дали парите по депозитите на Бо Ян и месокомбината трябва да бъдат възстановени, се произнася едно друго управление в БНБ и то се казва Банков надзор. А досега то да е дало мнение по случая? Съвсем отделна тема е дали действията на ИНВЕСТБАНК могат да се квалифицират като кражба, както ги нарече Дачков. Обикновено подобни констатации за криминално деяние се дават от съда.
Колкото до твърдението, че БНБ не вземала мерки, съветваме да се провери дали срещу някоя от двете фирми не се води разследване за данъчни нарушения, свързани точно със сметките им в ИНВЕСТБАНК. Защото, ако има такова следствие, БНБ няма нито моралното, нито правното основание да нареди на кредитната институция да възстанови сумите по въпросните депозити.
Даващите пресконференцията лица се оказаха компетентни и по темата с увеличението на капитала на ИНВЕСТБАНК. По-точно, че БНБ я била задължила да го увеличи с 50 млн. лв., което, видите ли, означавало, че там били направени далавери за толкова пари. Въпреки тези разпоредби обаче ИНВЕСТБАНК не увеличила капитала си в определения срок. Каква е истината? Първо, БНБ разпореди на ИНВЕСТБАНК да увеличи капитала си, за да покрие текущите си загуби и увеличения риск на активите си. Второ, банката взе решение за вдигане на капитала с 50 млн. лв. през октомври и по закон трябва да го изпълни в срок от шест месеца. С други думи до април 2012-а. Впрочем капиталът на една банка може да се попълва не само чрез новоемитирани акции, а и по други начини, които, вярваме, са добре познати и на Велков, и на Весов. Надяваме се, че те са напълно наясно с понятия като подчинен срочен дълг и дългово-хибриден инструмент. Ако не са, това означава, че твърденията за некомпетентността им, отправени от друг бивш изпълнителен директор на Корпоративна банка – Янко Иванов, ще се окажат напълно основателни.
Друг важен въпрос, който е рефрен на песента на орезиляващите се медии, са
държавните пари
в Корпоративна и ИНВЕСТБАНК. Дачков заяви, че с въпросните средства Корпоративна банка била отпуснала заема от 15 млн. евро за покупката на телевизия ББТ. Публичен факт е, че кредитната институция има активи от близо 4 млрд. лева. Дори да се приеме, че авоарите на държавните фирми в нея не са 400 млн. или 600 млн. лв., а 1 млрд. лв., откъде Дачков е сигурен, че точно с тези пари е отпуснат заемът, а не с част от останалите 3 млрд. лв., получени от депозити на граждани и от частни фирми или от акционерите на банката? Ако в твърденията му имаше логика, това означава, че някои хора трябва да се тръшнат пред вратите на обслужващата ги банка и да крещят с пълна сила защо тя е дала 25 млн. евро кредит на Павлов и Донев за покупката на Труд и 24 часа или на Иво Прокопиев за придобиването на имотите на Лендмарк. Това също са реални, кредитирани сделки. И е странно, че цяла година се носи плач за държавните пари, сякаш гражданите и фирмите са намерили своите на пътя и е по-маловажно как ще бъдат управлявани те. За всеки, който има елементарно понятие за същността на банковия и финансовия бизнес, е ясно, че това е смешен плач. Както казва уважаваният финансист Пламен Орешарски – парите нямат панделки.
Въобще, господа бизнесмени и обслужващи ги журналисти, водете си корпоративните войни, които между другото заприличаха на махленски кървави свади. Но не си мислете, че така печелите читатели. А банките не закачайте, защото накърнявате интересите на техните клиенти.
