Да откриеш името на Питър Меткалф, основател и шеф на Black Diamond Equipment, на сайта на собствената му компания не е лесна задача. На него липсват типичните за корпоративните страници раздели Съвет на директорите или Ръководство – налице е само азбучен списък на служителите, като в повечето случаи длъжностите им не се посочват. Затова пък е описано подробно кои върхове е покорил всеки от тях и какви отчаяни рекорди е поставил. Наричат екипа на Black Diamond, един от най-големите производители на инвентар за катерене и алпинизъм в света, вълчата глутница. В него всички са равни и всички са важни и в това е най-голямата им сила.
Впрочем именно Меткалф успява за 20 години да превърне намиращата се на границата на банкрута компания в един от най-уважаваните брандове в света на планинския туризъм с годишен оборот от 125 млн. долара, стабилен ръст на продажбите напук на кризата (24% за деветте месеца на 2011-а) и почти 20-процентен дял на този ограничен пазар. А вицепрезидентът на компанията, Крис Гроувър, е убеден, че резервите за по-нататъшен ръст далеч не са изчерпани: Печелим около един милион от раниците вместо десет. Причината е, че още не сме решили каква да бъде истинската раница Black Diamond. А предстои да помислим и за печките, и за палатките. Така че още сме в самото подножие.
Призвание – катерач
Темелите, върху които е изградена компанията Black Diamond обаче, не са заложени от самия Питър Меткалф. През 1957-а 18-годишният калифорнийски катерач, Ивон Шуинар, купува ковашко оборудване и започва да прави скални клинове. Отначало ги изработва за себе си, но след това продукцията му започва да се продава доста добре. Шуинар я продава най-често по време на пътешествията си из националния парк Йосемити , направо от багажника на автомобила си. Европейските клинове, които се използват до този момент, били твърде меки, според катерачите. Така че те посрещнали с възторг стоманения вариант на Шуинар. Година по-късно Ивон основава компанията Chouinard Equipment и започва да произвежда по-широк асортимент, включително и катерачески карабини, които се прочуват със своята здравина. През следващото десетилетие Шуинар извършва няколко революции в скалното и леденото катерене – създава първите в света твърди котки, пикели и клинове за лед, разработва нови видове оборудване за планинските скиорски дисциплини и др.
Меткалф идва в компанията на Шуинар през 1982-а. По това време Питър вече е изцяло обсебен от алпинизма. Роден в Ню Йорк, той се захваща с катерене още в училище, а след като го завършва, прекарва времето си, разкъсвайки се между колежа и пътуванията в планините. След едно неуспешно изкачване в Алпите той се озовава в Калифорния, където се среща със Шуинар и го убеждава да го вземе на работа. Питър няма опит, но в очите му свети вдъхновение, което вероятно повлиява на собственика на компанията. Самият Шуинар по това време е насочил всичките си сили към развитието на бранда Patagonia, под който се изработват дрехи за спортисти и алпинисти, и не му остава време да се занимава с основното направление на бизнеса си.
Под ръководството на новоизпечения управленец делата на компанията потръгват учудващо добре. Към 1989-а Меткалф успява да увеличи продажбите от 900 хил. долара почти до шест милиона. Той постига това най-вече като разширява продуктовата гама. През 80-те скалното катерене преживява истински бум, ставайки достъпно за много хора, включително за непредпазливи аматьори. Ръстът на броя на нещастните случаи, свързани не с качеството на екипировката, а с лошата подготовка на любителите, се оказва фатален за компанията на Шуинар. Няколко големи съдебни иска принуждават мениджърите на Chouinard Equipment да признаят банкрута на фирмата, а самият Шуинар изцяло се съсредоточава върху марката Patagonia. Група служители обаче (около 40 души) начело с Питър Меткалф не искат да се предадат толкова лесно. На 1 декември 1989-а те изкупуват производствените мощности на компанията. Любопитно е, че тази структура на собственост, в която ключови сътрудници на фирмата са едновременно и нейни акционери, е запазена и до днес.
Димантената ръка
nbsp;
Компанията получава новото си име, Black Diamond, в чест на търговския бранд Chouinard diamond-C. За разлика от Шуинар, Меткалф не бил особено привързан към Калифорния и сърфинга и започва да търси ново място за фирмата си. През 1991 г. Chouinard diamond-C се премества в Солт Лейк Сити – по-близо до летището и до планините Уосатч. Там Меткалф купува за един млн. долара изоставен търговски център и участък земя, върху който изгражда офис, склад, производствени цехове и централния магазин на новата компания. Близостта до планините му осигурява удобна площадка за тестване на новото оборудване, както и постоянен поток от клиенти професионалисти. През 1991 г. компанията успява да спечели около 7 млн. долара, като персоналът й не надхвърля 48 души.
Под управлението на Меткалф продажбите започват да растат бързо и към 1995-а надхвърлят 20 млн. долара (по това време броят на сътрудниците се е увеличил пет пъти). През 1996-а Меткалф договаря покупката на малкия производител на палатки Bibler Tents, а през 1998-а към Black Diamond се присъединява компанията Franklin Climbing Equipment, която произвежда специфично оборудване за катерачи. Към края на десетилетието компанията е с годишен оборот в размер на 30 млн. долара. Тези поглъщания позволяват на Black Diamond да разшири сериозно продуктовата си гама, включително и в екипировката за планинските скиорски дисциплини.
Но тайната на успеха на компанията не е в успешните поглъщания. А в уникалния й екип. В Black Diamond никога не е имало професионални мениджъри, затова пък е пълно със спортисти от световна класа и истински ентусиасти в работата. Може би затова те не се ориентират към масовия пазар и не се целят в печалбите на всяка цена. Меткалф работи най-вече за малка група професионални спортисти, помнейки добре края на Chouinard Equipment. Не е за чудене, че във фирмата са развили маниакална страст към разработката на свръхнадеждно оборудване.
Прецизност в детайлите
nbsp;
За разлика от много други компании, Black Diamond самостоятелно разработва, създава, тества, произвежда, рекламира и доставя своята продукция. Шефовете на компанията, включително Меткалф, лично изпитват новите образци. Постоянните проверки и строгият контрол на качеството изискват огромни разходи, време и сили, но гарантират лоялността на купувачите професионалисти. А компанията не може да се оплаче от липса на уважение от страна на клиентите си. Отначало контролът върху качеството се осъществява в двора на фабриката, където проверките се изразяват в разбиване на клинове и карабини в бетонни блокове. Но скоро е създадена пълноценна лаборатория за извършването на разнообразни тестове и полеви изпитания. През 1993-а се налага компанията да оттегли цяла партида пикели заради дефект, предизвикващ разрушаване на ръкохватката при определено насочване на удара. Black Diamond губи стотици хиляди долара и оттогава продукцията се подлага на още по-прецизно тестване.
nbsp;
През 2010-а сътрудниците акционери на компанията решиха единодушно да я продадат за 90 млн. долара на корпорацията Clarus. Може би си мислите, че вълчата глутница се е изморила? Нищо подобно. Просто Black Diamond имаше нужда от големи инвестиции за нов тласък към върха. Меткалф разчита за осигури на компанията водещо място сред най-големите световни производители на стоки за активен отдих и бидейки на 55 години, не възнамерява да се оттегли нито от бизнеса, нито от катеренето.
