Сър Греъм Уотсън е лидер на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент. Преди това е работил в банковата корпорация Хонконг и Шанхай, както и в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Сър Уотсън е първият пряко избран британски либерал в Европарламента . Член е на Комисията по икономически и парични дейности и индустриална политика и на бюджетната комисия от 1994 година. През 2002 г. евродепутатът е избран за лидер на групата на либералдемократите в ЕП, а от 2004 г. до момента е лидер на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).
Партията на проевропейски настроените либералдемократи е отявлен противник на действията на премиера Дейвид Камерън и на наложеното от него вето в Европейския съвет миналата седмица. Партията на либералдемократите е третата по големина в Англия и в момента е в опозиция на управляващите консерватори.
nbsp;
Сър Уотсън, смятате ли, че Великобритания може да промени позицията си по повод включването в новия фискален пакт?
– Да. Мисля, че Великобритания може и трябва да промени позицията си относно фискалния пакт. Аз и другите либералдемократи дълбоко съжаляваме за резултатите от Европейския Съвет, който се проведе миналата седмица. Ние смятаме, че това не е в интерес на страната ни и води до разделение в Европа. В интереса на Великобритания е да остане част от главната ос на европейския прогрес и силно се надявам, че правителството да преразгледа позицията си.
Подкрепяте ли действията на Дейвид Камерън да напусне преговорите на Съвета в Брюксел?
– Определено не. Аз мисля, че ако Камерън бе изиграл по-добре картите си на Европейския съвет, нямаше да се стигне до вето. Неговото решение да го направи целеше най-вече той да се хареса на съпартийците си. Но смятам, че Великобритания трябва да се върне на масата за преговорите, защото тя може и да е скала, заобиколена от вода, но не е остров. В Англия се стигна до този кризисен момент, тъй като имаме дефектна избирателна система медии под силното влияние на австралийско-американския магнат Мърдок и консервативна партия с ограничено мислене.
Как виждате бъдещето на еврозоната и на Европейския съюз?
– Решенията, взети от Европейския съвет, в който участват двадесет и шестте държавни и правителствени ръководители, бяха стъпка напред към управлението на европейската икономика и към бъдещето на еврото. Всичко ще зависи от естеството на новия договор, но вярвам, че политическата воля за спасяване на еврото е значителна и ще триумфира.
Смятате ли,че решението за новия фискален и бюджетен съюз е верният път за излизане на еврозоната от кризата?
– Вероятно ще са нужни повече усилия, за да стане възможно безпроблемното обслужване на дълга, но все пак това е едно начало. Въпреки че много от договореностите на Европейския Съвет са необходими за спасяване на еврото, начинът, по който бяха направени, крие много рискове за бъдещето. В името на популярността на Саркози президентът на ЕС Ван Ромпой беше изместен встрани, общностният подход беше захвърлен, а архитектурата на Лисабонския договор – разтурена. Въвеждането на изключително квалифицирано мнозинство от 85% при вземането на решения планираният нов съюз запази възможността на големите страни да налагат вето, но не е така за по-малките им партньори.
Смятате ли, че след срещата на европейските лидери в петък (9 декември) Великобритания е по-изолирана?
– Да. Англия никога не е изглеждала по-изолирана, отколкото е сега, и това е нещо, което ние в Европарламента ще усетим силно. Аз мисля всъщност, че ЕС е в най-тежкия си период – по-лош е дори от времената след провалените референдуми за проекта за конституция във Франция и Холандия преди няколко години.
Какви са заплахите за страната ви, ако европейските лидери не успеят да спасят общата валута?
– Британската икономика е силно зависима от ЕС – поне едно от десет работни места зависят от членството ни и от търговските ни взаимоотношения с другите страни от общността. Така че когато икономиката в еврозоната страда, ние също страдаме и именно затова английското коалиционно правителство също подтикваше европейските лидери да намерят решение за излизане от кризата. И точно затова фактът, че Камерън се оттегли от преговорите, бе напълно против британския национален интерес.
Мислите ли,че бюджетните и фискалните регулации са най-доброто решение за справяне с кризата в еврозоната ?
– Така изглежда. Отговорността е колективна, но действията на отделните държави членки трябва да се насочат към това да балансират своите бюджети. Това обаче трябва да бъде придружено от колективни инвестиции в общи изследователски и инфраструктурни проекти – паневропейски транспорт, електро- и телекомуникационна мрежа.
Как виждате бъдещето на ЕС – като силно интегриран политически съюз, като Европа, движеща се на две скорости, или като икономически съюз, зачитащ националния суверенитет?
– Искам да видя един Европейски Съюз, който продължава да полага усилия в областите на общите политики – търговията, околната среда, външната политика, научните изследвания – там, където можем да успеем заедно. Отличен пример за това е, че ЕС успя да обори всички доводи против и да постигне пробив за международния договор на конференцията за климатичните промени в Дърбан. За съжаление сега наблюдаваме създаването на Европа на две скорости, но аз все още се надявам, че позицията на Британия ще бъде преосмислена и че ще продължим напред заедно – по пътя, който е приемлив за всички.
