Менда Стоянова е родена в София. Завършила е УНСС. Работила е в сферата на данъчната и осигурителната дейност. Директор на 2005 година е в системата на данъчната администрация, избрана чрез гласуване в цялата страна. Депутат в 41-вото Народно събрание. Председател е на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
nbsp;
Г-жо Стоянова, как точно ще участва България във фонда за стабилизиране на еврото. Засега доста от параметрите на това участие остават неясни за обществото.
– България няма да участва на този етап във фонда за стабилизиране на еврото. Той е фонд за страните от еврозоната. България не е сред тези страни и докато не стане част от тях, няма да участва в този стабилизационен фонд.
Вицепремиерът Симеон Дянков бе категоричен, че България няма да участва и с вноска в Европейския финансов механизъм за спасяване на задлъжнелите страни чрез увеличаване на ресурса на МВФ. Възможно ли е да бъдем принудени да ревизираме този отказ?
– Идеята в МВФ да се съберат допълнително 200 млрд. евро, които фондът да използва за финансиране на закъсали държави, осъществявайки и контрол по изразходването на тези средства, по принцип е добра. Увеличаването на разполагаемите средства в МВФ не означава и задължително увеличаване на капитала, което би означавало абсолютно всички членове, включително и България, да участват. В този смисъл имаме право на избор. С тези пари МВФ може да кредитира не само закъсалите европейски икономики, но и други свои контрагенти. Предполага се обаче, че всички пари ще отидат за финансиране на закъсалите европейски икономики. Но ние нямаме задължение и възможност да се включим.
Тоест няма вариант да ни задължат?
– Да, няма такъв, освен ако не се вземе решение за увеличение на капитала и преизчисляване на вноските на членовете на МВФ, но такова решение трябва да се вземе от всички, а не само от страните в ЕС.
Не нарушаваме ли принципа за солидарност?
– Принципът за солидарност е много важен и напоследък много се говори за него. Смятам, че страните, които са в европейската общност, трябва да бъдат солидарни една към друга, но въпросът е докъде всяка една страна би могла да си позволи солидарност. България е една от най-бедните страни в ЕС и колкото и да иска да бъде солидарна ,а на нея не й е възможно да подпомага финансово по-богати и финансово недисциплинирани страни, които докараха кризата в еврозоната. Ние сме солидарни, но трябва да обичаме повече себе си.
Срещата на върха в ЕС на 8 и 9 декември бе натоварена със свръхочаквания и, както винаги, когато има такива очаквания, крайният резултат е разочарование. В каква степен тази среща даде решения на проблема с дълговата криза?
– Тази среща бе важна, защото всяка една от страните участнички даде своето политическо послание и гаранция за по-стабилна, по-организирана и силна Европа. Но за да се случат тези политически послания, тези политически декларации, е необходимо тези решения да бъдат институционализирани от съответната правна рамка. Идеята, която Съветът разисква, бе промяна в Лисабонския договор или в няколко негови протокола, но категоричното несъгласие на Великобритания провали тази възможност. В момента юристите търсят правната рамка, под която тези решения да станат факт. Защото ако няма правна рамка, ако не бъде ангажирана Европейската комисия, Европейския парламент, тези решения остават в сферата на добрите пожелания.
Преди изборите вие поискахте отлагане на промените в конституцията за въвеждането на т.нар. Пакт за финансова стабилност, за да не се политизират решенията. Сега темата отново е дневен ред. Ще успеете ли да постигнете консенсус и да съберете мнозинство, за да бъдат гласувани от Народното събрание тези промени?
– Надявам се да го съберем. Текат консултации с всички политически сили. Една част от тях вече минаха, след ваканцията ще проведем и останалите. Решенията, които в момента се вземат в Европа, показват колко правилен е бил нашият ход за този пакт. Може да стане така, че решенията, които ще вземе Европа, да ни задължат да впишем промени в конституцията си, с които да гарантираме финансовата стабилност, да гарантираме нисък дефицит и нисък дълг. Защо трябва да го правим под натиска на Европа и по задължение, когато това е добра стъпка по поета от нас инициатива, която е добре и да довършим. В този пакт обаче освен изискванията за съгласие на поне две трети от народните представители при поемане на по-висок дефицит има и предложение за формиране на същото мнозинство за промяна на преките данъци. И тази дискусия е много важна, тъй като в контекста на решенията на ЕС за по-силна и централизирана Европа вероятно ще бъде поставен и въпросът за координирана и единна данъчна политика. България не е съгласна с това. Ние сме установили такава система, която осигурява определени икономически предимства на страната ни и записването на подобен текст в нашата конституция би дало възможност на преговарящите в Брюксел да имат един аргумент, че българската конституция е такава, че не може да се поемат ангажименти за подобна единна европейска данъчна политика.
Това означава ли, че при никакви условия няма да приемем увеличаване на корпоративния данък, за което в ЕС вече усилено се говори?
– Ние се борим да докажем с аргументи защо не бива да се приема единна данъчна основа за корпоративния данък. Лисабонският договор предвижда данъчните промени и решения на Европа да бъдат взети с консенсус от всички страни. България не дава такова съгласие, но записът в конституцията би дал и допълнително основание на правителството в тази посока.
Каква беше във финансово отношение 2011 г. за България и какви са очакванията ви за следващата година?
– Във финансово отношение 2011 г. беше добра – стабилни банки, без сътресения в тази система, стабилни финанси – имаме над 1 млрд. лв. повече приходи в сравнение с 2010 г., нисък дефицит. А вероятно отчетеният за 2011 г. дефицит ще бъде по-нисък от планирания. Така че във финансов план това е една успешна година. Надяваме се, че и 2012-а ще бъде такава, а гаранция е приетият бюджет.
Всичко, което казвате, е факт, но бизнесът е стагниран, икономическият растеж е замръзнал. Какво ще направите, за да промените това положение?
– Трябва да се търсят мерки за стимулиране на икономиката, но категорично смятам, че тези мерки не могат да минат през допълнително финансиране от държавата чрез допълнителен дълг и допълнителен дефицит. Мерките трябва да се търсят в други посоки – подобряване на бизнес средата, приоритизиране на определени отрасли в държавата, рекламиране, привличане на инвеститори в определени сфери. Имаме едно голямо Министерство на икономиката, което трябва да запретне ръкави и да работи в тази посока.Самият бизнес също трябва да бъде по-активен и да търси своята реализация. България трябва да се обърне към трети страни – Русия, Китай, Индия, Латинска Америка. В момента българската икономика изнася предимно за Европа и продължаващите проблеми в европейските икономики влияят върху българската икономика. Така че ние трябва да търсим диверсификация.
Нямате ли усещането, че мегаминистерството на икономиката трудно се справя с всички сфери, които са вкарани в него, и мислите ли за структурни промени в него?
– Не мисля, че структурните промени ще решат проблемите. Там има достатъчно дирекции, главни дирекции, специализирани дирекции и ако всеки си гледа работата в направлението, координирано с останалите – мисля, че това е пътят.
Кои са неизбежните реформи, които ГЕРБ ще направи през 2012 г. – независимо от рейтинговата цена, която ще трябва да заплатите за непопулярните мерки?
– Бих посочила две реформи, които започнаха през 2011 г. и които трябва да продължат и да се ускорят през 2012 година. Това са пенсионната реформа и реформата в администрацията.
Сериозно ли твърдите, че в администрацията е започнала реформа?
– Да, има подготвени документи в тази посока и смятам, че има такава реформа към момента. Има доста голямо намаление на административния персонал, но не бива да отъждествяваме административната реформа само с намаляване на държавните служители. Когато говорим за административна реформа, трябва да имаме предвид подобряване на услугите, облекчаване на административните услуги, въвеждане на електронно правителство, намаляване на лицензионните и разрешителните режими. Много неща, за които е говорено обаче, не са се случили напълно.
