Изтичат последните дни на годината и икономическите и финансови мозъчни тръстове в света се надпреварват да убеждават публиката в своите прогнози за следващата година. Повечето от тях са негативни (някои дори звучат апокалиптично). Вниманието, разбира се, е съсредоточено върху развитието на еврозоната и в този план – засягат бъдещето на Европа. За някои коментатори въпросът дори не е дали еврозоната ще се разпадне, а кога и как. Безспорно процесите, развиващи се на запад от нас, никак не са за подценяване и със сигурност ще претърпят развитие през следващата година. Ще окажат влияние и върху България. Дали обаче можем да си представим какво означава отказването от еврото ? Наясно ли сме какво ще се наложи да направят държавите от еврозоната, ако се окажат в това положение ?
Вече има сигнали, че някои от правителствата в Европа се подготвят за най-лошия сценарий и си подсигуряват достатъчен капацитет за отпечатване на нови емисии от пари. Затишие пред буря е най-добрата метафора за атмосферата в кулоарите на Европа. Анализаторите на Deutsche Bank твърдят, че при евентуален разпад на еврозоната всички страни ще пострадат еднакво. Но грубите сметки показват, че щетите биха варирали между 3500-11500 евро на човек за година, в зависимост от степента на икономическо развитие на потърпевшата държава. Тази цена ще плати европеецът за края на обединената валута. Какво ще се наложи да направи всяка страна членка на еврозоната при този твърде вероятен сценарий? Анализаторите формулират няколко спешни действия:
– да обяви и веднага да наложи контрол върху движението на капиталовите потоци;
– да наложи непосредствен контрол върху търговията. В противен случай фирмите ще обявяват фалшив внос, за да изнесат парите си навън;
– да наложи граничен контрол, за да предотврати нерегламентирано движение на парични потоци;
-да въведе почивни дни за банковите институции. Това е нужно поради две причини – да не се даде възможност на гражданите да изтеглят своите спестявания преди обезценката на еврото, а освен това държавата да подпечата всяка налична банкнота на територията й, с оглед на евентуалното й конвертиране в националната валута. Въпреки че това е доста трудно да се направи;
– да обяви нов разменен курс (по презумпция в началото той ще бъде фиксиран) за да може търговските отношения да продължат;
– да формулира решения какво ще прави със съществуващия неплатен дълг в евро, което със сигурност ще мине през ключово преструктуриране на публичния и частния дълг. По отношение на правителствения дълг този ход в общия случай ще означава фалит, но при корпоративния нещата са по-различни и неясни.
– да рекапитализира банките, които ще се окажат в несъстоятелност, и да компенсират загубите от обявените фалити.
– Да реши какво ще прави с небанковия финансов сектор, капиталовите и паричните пазари, както и с всяко търговско дружество и договор в страната.
nbsp;
Според анализа на BCG (Boston Consulting Group) и на Световната организация за икономическо развитие евентуалното разпадане на еврозоната би довело до мащабно разрушение на световното благосъстояние, до масови банкрути и до сриване на доверието в Европейската интеграция и сътрудничество
nbsp;
Световната икономика не познава такива колосални нива на задлъжнялост, а единствената мярка, която се прилага срещу тази беда, е създаването на още дълг. Иначе казано – изход не се вижда. Сигурно е само, че ни очаква една много трудна 2012 година.
nbsp;
Искрен Пенчев
Финансов и икономически анализатор
Макроикономист
