Повече от ясно е, че проектът на финансовия министър Симеон Дянков да вкара ограниченията за бюджетния дефицит в конституцията и да фиксира в нея сегашните ставки на преките данъци, няма да види бял свят през тази година. Депутати от Коалиция за България дори смятат, че управляващите ще го захвърлят в най-долните чекмеджета на бюрата си, защото не могат да съберат необходимата парламентарна подкрепа за прокарването му. Единствените, които безусловно стоят зад идеята за фиксиране на максимално допустимия дефицит в конституцията, са депутатите от СДС начело с лидера си Мартин Димитров. От Коалиция за България са твърдо против. Според Али Осман Имамов депутатите от ДПС са все по-резервирани към искането на Дянков и при евентуални нови преговори по темата отговорът им ще е по-скоро не. Народните избраници от Демократи за силна България пък не са се разделили с резервите си по отношение на фиксирането на данъчните ставки. Представителите на Атака са под обстрел и са съсредоточени по-скоро в оцеляването на собствената им парламентарна група, отколкото в декларираната в началото на мандата безрезервна подкрепа към ГЕРБ.
Управляващите обаче не са загубили кураж
да прокарат фискалните промени в конституцията. Депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев твърди, че в момента се водят индивидуални разговори с много депутати с цел гласовете им да бъдат привлечени за каузата. Той смята, че ще има нов кръг от преговори с парламентарните групи за желаните изменения в конституцията, които ще продължат през януари 2012-а и в крайна сметка ще се стигне до гласуването им.
Правителството и депутатите от ГЕРБ смятат да поставят ударението на правилата в пакта Евро Плюс, в който, според тях, имало категорично изискване максималният дефицит от 3% от БВП да бъде записан в конституциите на присъединилите се към него държави. Желанието си фиксирането на данъчните ставки да залегне в основния закон на държавата народните представители от управляващата партия ще аргументират с необходимостта от по-ефективно противодействие на намеренията на някои държави в ЕС (най-вече Германия) за хармонизиране на данъчното облагане на отделните страни.
И двата мотива звучат леко наивистично
Страните, инициирали пакта Евро Плюс, допускат дефицитът да бъде фиксиран в устройствените закони за бюджета на подписалите го държави. Но дори и Германия не си прави илюзията, че може да накара някоя държава да промени данъчните си ставки по нейно желание. Това, за което се бори канцлерът Меркел, е да се постигне такава хармонизация в законите на страните членки на ЕС, която да не позволява на големите германски компании да плащат в бюджета на Бундес републиката по-малко пари, ако са изнесли част от основните си дейности в чужбина. С други думи, в конституцията на България може да бъде записано, че корпоративният данък е 10%, но ако Ангела Меркел прокара идеята си, чуждестранните инвеститори ще трябва да доплащат разликата между българския налог и този в държавите, където се намират техните централи. Стигне ли се дотам обаче, ниските данъци у нас вече няма да са стимул за привличане на чуждестранни инвестиции. Въобще ситуацията около пакта Евро Плюс е доста по-сложна, отколкото се опитаха да ни я представят управляващите още преди няколко месеца. Най-малкото защото дори на инициаторите на това споразумение все още не им е ясно какво ще представлява то в завършен вид. Засега се говори единствено за ограничения и налагане на санкции. Какви ще са те, кой ще ги налага, по какъв механизъм ще става това тепърва предстои да бъде договаряно.
Обикновено в едно споразумение има две страни, както и права и задължения за всяка от тях. За задълженията е ясно – здрава фискална дисциплина.
Ами правата
Каква ще е наградата за отличниците? Защото само фискална стабилност не е достатъчна, особено за държави като България, които са стабилни на ръба на мизерията. Това, че няма да ни наказват, не работи в наша полза, защото ние и сега сме си в рамките на фискалните правила. Истинският бонус за България би бил, ако в резултат на стабилността получи по-облекчен достъп до европейските фондове. Само че точно тук пробивът ще е много труден, да не кажем невъзможен. Нещо повече, заради финансовата криза европейските институции се готвят да затегнат режима за предоставяне на средства. В Брюксел се обсъжда възможността делът, с който участват държавите във финансирани от ЕС проекти, да бъде увеличен от 10 на 20%, а според някои предложения на 30% от размера на стойността. Подобна мярка не само ще натовари и без това крехкия ни бюджет, но българите ще се окажат наказани за това, че са били дисциплинирани.
Депутатите от опозицията са обезпокоени от предколедните инициативи в ЕС за
увеличение на вноските
в Международния валутен фонд и за размера на Европейския стабилизационен механизъм. Както и от реакциите на българското правителство. Последната бомба бе взривена от самия финансов министър Симеон Дянков, който преди броени дни, след конферентен разговор с колегите си от държавите от ЕС, заяви, че България не смята да дава каквито и да било пари за подсилване на програмите на Международния валутен фонд (МВФ). Изказването му дойде, след като стана ясно, че държавите от еврозоната ще увеличат квотите си в МВФ с общо 150 млрд. евро. Към тази инициатива се присъединяват и всички останали страни от ЕС – Чехия, Полша, Дания, Швеция и Великобритания, които не са ползвали кредити от международната финансова институция за антикризисните си програми. Те ще дадат още около 50 млрд. евро. Въздържала се е само България.
Според опозицията правителството няма сериозни мотиви за подобна резервираност, още повече че вноските в МВФ не се правят с пари, които директно се вадят от хазната. Наложената от десетилетия процедура изисква
държавите да подпишат гаранции в полза на Фонда
че ще внесат договорените пари при първо поискване. А такова към България никога не е отправяно. Така че тези гаранции могат да бъдат дадени и сега – това няма да ощети бюджета. Нещо повече, според депутата от Коалиция за България Румен Овчаров, ако увеличи квотата си в МВФ, правителството може да обяви, че ще участва в Европейския стабилизационен механизъм именно с гаранциите от това увеличение. По този начин ще се покаже, че наистина сме солидарни в усилията на държавите от ЕС да преодолеят кризата. Иначе излиза, че се присъединяваме към пакта Евро Плюс само на думи, а когато дойде моментът за дела, нас никакви ни няма, коментира Овчаров.
Експерти в БНБ пък смятат, че
резервираността на Дянков
по отношение на вноските в МВФ няма да създаде негативен образ на страната ни. Според тях увеличението на квотите във Фонда винаги е било въпрос на двустранна договореност между страните и Фонда и неучастието в подобни инициативи не се възприема като израз на лош вкус.
Що се отнася до Европейския стабилизационен механизъм, от БНБ са категорични, че още от самото начало финансовите ангажименти към него са задължителни само за страните от еврозоната.
Опозицията обаче е обезпокоена, че правителството няма ясна политика по отношение на европейските и световните антикризисни механизми. Румен Овчаров е категоричен, че министрите не могат да си позволят да вземат едно или друго стратегическо за страната, без по него да има парламентарен дебат. Логично е ГЕРБ да разработят програма за действие по въпросите, свързани с проекта за нов финансов ред в Европа, и да я представят в парламента, където тя да бъде обсъдена и усъвършенствана. Ако не могат да я направят, ние ще им помогнем, заяви Овчаров. И в това отношение е напълно прав. Отношението на държавата ни към различните международни инициативи за справяне с кризата ще има дългосрочен отзвук и ще влияе върху позициите на България в решаването на европейските въпроси години, ако не и десетилетия, напред. Точно по тази причина е недалновидно подобни въпроси да зависят от държавническите компетенции и качества на отделни министри и дори премиери.
