Управителят на Европейската централна банка Марио Драги смята, че споразумението на европейските лидери от 9 декември за овладяване на кризата на държавния дълг на еврозоната е получило по-слабо признание от инвеститорите, отколкото заслужава. Следователно не е реалистично да се очаква, че то ще е магическото лекарство, което ще изцери общността.
Всъщност именно на лечението (или поне на неговото начало) бе посветен конферентният телефонен разговор на финансовите министри на Европейския съюз на 19 декември. В него имаше два основни акцента: размяна на мнения за първия проект на новия пакт за затягане на фискалната дисциплина (разпространен в късните вечерни часове на 16 декември) и въпрос: коя държава колко ще даде под формата на нови заеми за МВФ да подпомогне финансово бедстващите икономики от еврорегиона.
След конферентния разговор на финансовите министри стана ясно, че двустранните кредити за МВФ като че ли увисват.
Както писа в миналия си брой БАНКЕРЪ, страните членки на еврозоната поеха ангажимент да осигурят допълнително 150 млрд. евро под формата на двустранни заеми за МВФ, а други 50 млрд. евро да дойдат от държавите извън общността. Европейските лидери се надяваха примера им да последват и техни колеги извън Стария континент и да осигурят още 200 млрд. евро. Засега обаче сигурни изглеждат първите 150 млрд. евро плюс още не повече от 30 млрд. евро.
Сметките на европейските лидери отново обърка предателят от Острова Дейвид Камерън, както го наричат напоследък. След като наложи вето върху планирания нов фискален договор, британският премиер отказа категорично да даде допълнителни заеми на МВФ, извън рамките на едно широко международно споразумение. Такова е становището на английското финансово министерство, разпространено по интернет в началото на седмицата. Лондон щял да прецизира приноса си в началото на 2012-а. Континентът пък се надяваше Великобритания да даде за каузата 30 млрд. евро.
Двустранните споразумения с МВФ
Унгария, Румъния и България също няма да подпомагат парично по-разточителните членки на еврозоната, потвърдиха в конферентната връзка на 19 декември финансовите им министри.
От страните извън еврорегиона парична помощ са обещали Полша – 6.3 млрд. евро, Дания (която ще поеме ротационното председателство на ЕС от Полша на 1 януари) – 5.4 млрд. евро, Швеция – около 11 млрд. евро, и Чешката република, за която все още не се знае точната сума, но се предполага, че ще е поне 3.3 млрд. евро.
Трите държави, на които са отпуснати спешни заеми, за да се спасят от фалит – Гърция, Ирландия и Португалия – не са били поканени да участват в допълнителното финансиране на МВФ (което де факто ще бъде похарчено основно за тях), съобщи гръцкото финансово министерство.
Приносът на четирите най-големи стопанства на еврорегиона е общо 111.3 млрд. евро. Но и тук
въпросителните не са малко
nbsp;
Берлин е обещал 41.5 млрд. евро. Германската Бундесбанк обаче предупреди миналата седмица, че ще даде парите само ако и другите големи страни от Г-20 участват в сделката. Централната банка на Германия е обвързала вноската и с условието тези средства да не се използват специално и единствено за Европа, съобщава агенция Блумбърг. Подобно превъртане, вдъхновено от Бундесбанк, би нарушило законодателството на ЕС, което забранява на централните банки да финансират правителствените дефицити. В резултат еврорегионът би трябвало да вкара парите в общия кюп на Фонда, а не в специален кризисен фонд за общността, твърди още Блумбърг, с което мъглата около въвличането на международния кредитор в спасителното мероприятие се сгъстява. Просто защото идеята е тези допълнителни пари да отидат в специален фонд към МВФ и да се използват за най-затруднените стопанства от еврозоната.
Париж ще даде 31.4 млрд. евро, Рим – 23.5 млрд. евро, и Мадрид – 14.9 млрд. евро. Следващите по големина донори са Холандия – с 13.86 млрд. евро, и Белгия – с 9.99 млрд. евро.
Говорителят на Европейската комисия Оливие Бейли намекна, че на ЕС вероятно ще е нужно повече време, за да реши точно как да осигури сумата от 200 млрд. евро.
Добрата новина е, че кабинетът на
Норвегия също реши да подкрепи
боледуващата част от Европа. На 21 декември премиерът Йенс Щолтенберг обеща вноска за МВФ в размер на около 7 млрд. евро. Този заем трябва да бъде одобрен от парламента на страната и ще бъде предназначен за кредитните операции на Фонда, като парите от него ще могат да се ползват от всички страни членки на международния кредитор.
Успехът на стратегията с двустранните заеми зависи и от реакцията на другите големи световни играчи. В интервю за радио Дойчланд в началото на седмицата германският министър на финансите Волфганг Шойбле каза, че няма шанс щатските законодатели да одобрят допълнителни пари за Фонда. Канада и Австралия също няма да се включат. Русия обеща подкрепа в рамките на 20 млрд. щ. долара, но преговорите за участието на Китай продължават, както и дискусиите между останалите страни от групата на най-бързо развиващите се икономики БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).
Няма напредък
и по въпроса за увеличаването на общия кредитен капацитет на европейските спасителни фондове над тавана от 500 млрд. евро, като тук най-върлият опонент е Германия. Европейските лидери планират да направят първата оценка на адекватността на тези средства (плюс допълнителните 200 млрд. евро, които се очаква да дойдат чрез МВФ) през март 2012-а.
Буксува и идеята за по-гъвкавия начин на реакция на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който трябва да замени през юли 2012-а Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Предложението е да се промени режимът на вземане на решения в извънредни ситуации от пълно единодушие на квалифицирано мнозинство от 85 процента. Целта в случая е да се действа, без да се губи време, дори някоя от 17-те страни членки на еврозоната да не е съгласна. Финландия блокира тази промяна на 19 декември, както бе обещала още миналата седмица. Нейната позиция бе коментирана от официален представител на общността като политическа и отразяваща вътрешните затруднения на страната.
Управителят на ЕЦБ Марио Драги
потвърди в интервю за финансовия всекидневник Файненшъл таймс на 18 декември, че институцията ще започне да работи като агент на Фонда за финансова стабилност (EFSF) при пазарните му операции през януари 2012-а, което ще го направи по-действен. ЕЦБ, вероятно с подкрепата на определен брой национални централни банки, ще предоставя техническата си инфраструктура и ноу-хау на EFSF. Техническата и правната подготовка за тази дейност вече е започнала и трябва да бъде завършена до началото на следващата година.
В случая става въпрос основно за операциите на EFSF на вторичния пазар на държавни дългови книжа.
Докато се съгласуват и изглаждат аспектите на поредния спасителен пакет за еврозоната, ЕЦБ остава единственият страж на еврото. Финансовата институция е осчетоводила на 20 декември покупки на държавни облигации за 3.36 млрд. евро, осъществени през миналата седмица. За сравнение, през предишния седемдневен период ЕЦБ е купила държавен дълг за 635 млн. евро.
Ден по-късно, на 21 декември, ЕЦБ предостави тригодишни кредити на търговските банки от еврозоната. Те бяха на обща стойност 489 млрд. евро – доста над прогнозите на икономисти за 293 млрд. евро. Което потвърждава мнението на инвеститорите, че решение на проблемите на общността ще има в по-далечното бъдеще.
По изчисления на експерти от английската банка Барклейз операциите от 21 декември ще инжектират 193 млрд. евро свежи пари в банковата система на еврорегиона, а 296 млрд. евро ще отидат за погасяване на кредити на падеж. Освен това ЕЦБ е дала назаем на банките 29.7 млрд. евро за 98 дни плюс 33 млрд. щ. долара за срок от 14 дни в регулярна пазарна акция.
На въпрос на Файненшъл таймс дали решението на ЕЦБ за отпускане на тригодишни кредити на банките не е европейската версия на американската програма QE(quantitive easing)в подкрепа на икономиката, Драги отговорил, че всяка правна система има не само свои правила, но и свой речник. И в Европа тези сделки се определят като нестандартни мерки, които трябва да облекчат натиска върху финансирането на банките. А за какво те ще вложат получените пари, си е тяхно решение.
Джон Тейлър – основател на валутния хеджингов фонд FX Concepts, определя тригодишните заеми на ЕЦБ към кредитните институции от еврозоната като форма на стимулиране на паричното предлагане (QE), в резултат на което еврото е обречено да поевтинява през следващата година. Тригодишни кредити на ниска цена, които могат да бъдат върнати след година, са си подарък. Онова, което ме плаши, е, какво, по дяволите, ще правят те (банките) с парите? Ще купуват испански и италиански дълг, заяви Тейлър.
На фона на нестихващата полемика за съдбата на еврозоната германският канцлер
Ангела Меркел излезе в зимна ваканция
На последното за тази година съвещание на кабинета тя обсъди с министрите минималните заплати, промените в закона за борсите и проекта за енергийна ефективност. Говорителят на дамата отказа да разкрие къде ще почива, но заяви, че следващата й официална поява ще е след 5 януари.
Надеждата на всички е дотогава пазарите да се държат в рамките на добрия тон, защото бъдещето на Меркел зависи от бъдещето на еврото, твърди Кристиян Шулц – икономист в Joh. Berenberg Gossler amp; Co., най-старата частна банка на Германия.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
