Г-н Константинов, каква е оценката ви за финансовата година, която си отива?
– На фона на негативните икономически процеси в Европа за мен България отчита една макар и трудна, но не лоша финансова година. И това се вижда от съпоставянето на някои основни показатели. От началото на годината активите на банковия сектор са нараснали с 3.2%, кредитите с 2.83%, депозитите с – 9.46 процента. Дори ако от тях приспаднем хармонизирания индекс на потребителските цени, с който се измерва инфлацията (2.6%), ще видим, че тези ръстове макар и по-малки, са реални, което при сегашната сложна конюнктура е постижение.
Не бива да подминаваме й факта, че за пръв път някои макроикономически показатели на България са по-добри от средните за еврозоната . Ръстът на брутния ни вътрешен продукт е 1.6%, докато този за цялата еврозона е 0.27 процента. Хармонизираният индекс на потребителските цени в еврозоната – 3.4%, е по-висок от този в България. А знаете, че дълго време високата инфлация у нас бе основният мотив да не ни приемат в еврозоната . Сега обаче ние отчитаме по-добри резултати от страните, въвели единната европейска валута.
Българското правителство постигна и други успехи в своята макроикономическа политика. Например по отношение на европейската идея за фискален борд, който да е директно инкорпориран във вътрешните законодателства на страните членки. В това отношение българското правителството и финансовият министър проявиха далновидност още преди година и половина, като предложиха национален фискален борд, макар и при по-строги условия от европейския. И той вече е факт, тъй като неговите изисквания влязоха в Закона за устройството на държавния бюджет. Сега битката е тези правила да станат част от конституцията.
Като макропоказатели можем би настина изглеждаме стабилно на фона на това, което се случва в Европа. Какво според вас обаче е състоянието на банковия сектор. Не смятате ли, че стабилността там е лишена от перспективи за растеж?
– Не е така. Банковата система просто отразява състоянието на цялата икономика. Вярно ея че тя не отчита ръстовете от 2008-а и 2009-а, но пък и те още дълго време няма да се повторят. Просто времето, когато кредитите се раздаваха като топъл хляб, отмина. Независимо от трудната конюнктура прави впечатление, че кредитирането не само че не свива своите номинални размери, но и продължава да нараства. При това ръст отбелязват сегменти, които всички смятаха за проблемни. Например бяха подобрени условията при предоставянето на ипотечни кредити. Вярно е, че сега те не се отпускат на всеки, който желае да вземе пари назаем, а само на клиенти, чиято платежоспособност не буди съмнения. А че такива клиенти има, говори фактът, че общият размер на заемите за жилища се е повишил с 1.6%, което се равнява на близо 100 млн. лева. Нещо повече, независимо от широко разпространеното мнение за прекалено скъпите кредити ефективните лихви по новоотпуснати заеми като цяло бележат спад. Минималните достигнати през годината нива са 7.83% за левовите и 7.53% за евровите кредити, които са по-ниски от тези, отчетени преди кризата.
Другият важен момент при развитието на пазара е значително променената конюнктура при привлечените средства. Вследствие на настъпилите проблеми в европейския банков сектор, свързани с проблемите при дълговите книжа на някой европейски правителства, българските поделения на тези банки останаха без ресурсна подкрепа от майките си и съответно се обърнаха към българския депозитен пазар. В момента той предлага отлични нива на доходност за депозантите, от които се възползваха населението и компаниите, чиито депозити през годината се увеличиха с почти 4.5 млрд. лева.
Казвате, че има пробуждане в някои сектори на кредитирането, но не можете да отречете, че банките имат сериозен проблем с постоянно нарастващия размер на лошите кредити?
– Според мен е пресилено да се говори за сериозен проблем. Вярно е, че като цяло проблемните заеми нарастват, но друго не би могло да се очаква при сегашната икономическа ситуация. Имайте предвид обаче, че т.нар. лоши кредити включват и вземания от клиенти с временни затруднения, които имат достатъчно обезпечения. В момента банките не избързват с реализирането на въпросните обезпечения. Една от причините за това е, че преди да се пристъпи към такава крайна мярка, обикновено се прилагат различни схеми за реструктуриране на задълженията на клиентите, така че да им се даде възможност да продължат да ги обслужват. Ние, банкерите, нямаме интерес да убием бизнеса на една или друга фирма, защото обслужването на паричните потоци от този бизнес ни носи доход. Така че предпочитаме да му дадем възможност да се съживи и да възстанови плащанията си. Едва когато стане очевидно, че подобно нещо няма как да се случи, прибягваме до продажба на заложените активи.
Опитваме се да подхождаме с разбиране и към временните финансови затруднения на гражданите, особено когато са взели ипотечни заеми. По принцип получателите на подобни кредити са съвестни платци, защото за разлика от повечето държави в Южна Европа, хората вземат заем за първо жилище, а не за имоти с инвестиционна цел. По тази причина те полагат всички необходими усилия, за да го изплащат.
Много ваши колеги се оплакват, че правните процедури не само че не им помагат, но дори им пречат да събират бързо и ефективно вземанията си от нередовни длъжници. Вие имате ли такъв проблем?
– Разбира се, че се сблъскваме с подобни неща. Имайте предвид, че най-големият проблем при управлението на кредитния риск е този с антидатирането на началните дати на несъстоятелност от некоректни длъжници, чиято цел е да заличат вписванията на обезпечения и тежестите по техните кредити. Това създава напрежение и пречи на нормалния стопански оборот не само на банките. Затова Асоциацията на банките в България ще инициира разговори с представители на правителството за предприемане на законодателни промени, които да ограничат възможностите за такъв тип измами.
Друг важен процедурен въпрос, свързан със събирането на вземанията, е необходимостта за пряко взаимодействие с Камарата на частните съдебни изпълнители и Националната агенция за приходите. Необходимо е да се разработи автоматизирана система за налагането на запорите по сметките на длъжниците. Сега тази дейност става все по-скъпоструваща за банките.
Основният двигател за ръста на кредитите преди време бе евтиното външно финансиране. Сега то не само че не е евтино, а въобще липсва. Има ли според вас надежда паричните потоци от чужбина към българските банки да бъдат възстановени?
– Факт е, че средствата, привлечени от българските банки от чужбина, намаляха с над 47% – до 6.1 млрд. евро. И това се дължи най-вече на свитото финансиране на чуждестранните майки към техните дъщерни дружества у нас. Това, както вече казах, принуждава някои банки да се обърнат към вътрешните депозанти. Единствено високата ликвидност в банковата система, която в края на септември е около 26%, не позволява развихрянето на депозитна война и лихвените проценти са и според мен ще останат стабилни.
Относно перспективата за привличане на средства от чужбина ключов фактор в това отношение ще са плановете на финансовото министерство да емитира нов външен дълг. При запазване на добрите макропоказатели на българската икономика, на фона на останалите европейски държави, емисията може да бъде изпълнена успешно и да изиграе ролята на бенчмарк при определяне на цената за външното финансиране, което български банки биха могли да поискат от чужбина. Но при всички случаи привличането на такива пари ще е по-трудно и по-скъпо, отколкото преди две години.
Сам казвате, че привличането на средства ще е скъпо занимание. Не смятате ли, че независимо от високата ликвидност на банковата система ограниченият ресурс в крайна сметка ще доведе до нарастване на лихвите?
– Вижте, Централна кооперативна банка винаги е работила само с парите на български клиенти. Така че за нас ситуацията в това отношение не се е променила. Доверието, което имат българските депозанти към нас, се изразява в над 1.3 млн. клиенти и огромна дисперсия на привлечения ресурс, като депозитите от граждани, домакинства и български компании са нараснали с почти 30% от началото на годината.
Честният подход при предлагането на продуктите и представянето на таксите и комисионите е наша отличителна черта. ЦКБ винаги се е стремяла да предложи високи стандарти при обслужването на клиентите и да подхожда с внимание към техните нужди и потребности. Виждате, че ние много бързо се адаптираме към условията на пазара и постоянно се стремим да въвеждаме последните иновации в сектора – основно ориентирани към безкасовите платежни услуги, базирани на карти и интернет и мобилни разплащания. Към настоящия момент банката има издадени 730 хил. карти. Отделно се развива програмата за лоялни клиенти – CCB Клуб, като в нея са включени над 260 хил. граждани.
Какви са плановете и очакванията ви за 2012-а?
– Този месец ЦКБ успешно увеличи капитала си с 45 млн. лева. Това теоретично дава възможност на банката да увеличи активите си с над 600 млн. лева. Банката прилага гъвкави кредитни политики, съобразени с индивидуалните нужди на клиентите и възможностите им за погасяване на кредитите. Основно кредитната й дейност ще подкрепя експортно-ориентираните компании, традиционно – отрасъл селско стопанство и все по-модерната зелена енергия. Това са секторите с очакван ръст в следващите години.
По отношение на заемите за населението ще се насочваме все повече към групата на високообразованите българи, които имат потенциал и възможности да погасяват по-дългосрочни потребителски кредити.
Смятам, че негативните тенденции при управлението на кредитния риск ще затихнат през 2012-а, но все пак трябва да се отчита, че те са в пряка зависимост от икономическата ситуация. При благоприятно разрешаване на въпроса с европейската дългова криза и ръст на европейската и на българската икономика можем да наблюдаваме известен ръст в кредитирането и подобряване на качеството на портфейлите. Лихвените нива и по кредитите, и по депозитите няма да отбележат драстични промени, отчасти и поради свития лихвен марж на банките и възможностите за кредитиране на нови рентабилни проекти.
За банките годината ще бъде свързана с продължаващата тенденция за усъвършенстване и задълбочаване на процесите по безналични плащания в българската икономика и подобряване на културата на картодържателите и сигурността
