Финансовият министър Симеон Дянков, в свой стил, опита предпразнично да вдигне настроението на българите, като припя любимия на повечето от тях рефрен – Свалянето на банковите лихви. В интерес на истината той бе дипломатичен, доколкото може да бъде в изказването си по Би Ти Ви, но явно не си даде сметка, че каквото и да каже срещу лихвите по банковите кредити, то кънти като зов за отмъщение.
Държавата е изпълнила всички условия, за да осигури среда за намаляване на лихвите на банките. Само да им припомня, че като влязохме на власт, търговските банки казаха: вие направете така, че Стандард енд Пуърс и Муудисда вдигнат кредитния рейтинг на България. Оттам на нас ще ни падне цената на финансовия ресурс и ще паднат лихвите. Ние си свършихме работата. Сега е ред банките да си свършат работата, заяви финансовият министър. Но отказа да коментира дали смята лихвите за неоправдано високи.
Смущаващото в случая е друго: не е работа на финансовия министър да определя политиката на банките. За тази работа си има БНБ, която е независима по закон от изпълнителната власт, но дори и нейните шефове не си позволяват да наставляват кредитните институции каква лихвена политика да водят.
Второ, кредитният рейтинг на страната в момента няма нищо общо с цената на средствата, които привличат българските банки. Такава взаимовръзка имаше преди кризата, когато кредитните институции получаваха от чужбина милиарди евро годишно при лихви от 3-4% и благодарение на тях отпускаха фирмени кредити с лихва от 4-5% за платежоспособните клиенти и 6-8% за тези с по-висок риск. А средният размер на лихвите по заемите за граждани към края на ноември 2011-а са по-ниски от тези, по които се предоставяха заеми в средата на 2008-а, когато никой не споменаваше за криза в Европа и България.
Сега това евтино финансиране го няма. Изчезна. Изпари се. Банките вече не разчитат на заеми от чужбина, а единствено на спестяванията на гражданите и фирмите, които са доста по-скъпи от средствата, които кредитните институции получаваха от майките си извън България или от междунардните пазари. Затова единственият начин за сваляне на лихвените равнища е банките да намалят лихвите по депозити. Направят ли го обаче, съществува опасност населението да реши, че не си заслужава да си държи парите в банка. И да започне нова вълна на изтегляне на средствата.
Впрочем вместо да прави лихвена политика по телевизията, финансовият министър е по-добре да се съсредоточи върху безпроблемното плащане на 818 млн. евро по глобалните облигации, чийто пръв падеж е в средата на януари 2013-а. От разговорите на банкери с финансовото министерство става ясно, че изпълнителната власт не бърза с емитирането на нови облигации, с които да плати старите. Явно разчита на факта, че голяма част от глобалните облигации са в ръцете на български резиденти , които ще се съгласят да ги заменят с нови при изгодна за правителството цена.
Мениджъри на кредитни институции споделиха пред БАНКЕРЪ, че са разговаряли по темата с представители на финансовото министерство, като са се опитали да им обяснят, че точно сега е момента да хванат последния влак за емитиране по-голям дългосрочен държавен дълг, защото банките разполагат с ликвидни пари. Ако такива държавни облигации не се появят до два-три месеца, тези ликвидни средства ще бъдат инвестирани в ценни книжа с нисък рейтинг на западни държави или в дългосрочни депозити в западните майки на българските банки. С други думи, те вече няма да помогнат на българското правителство. Изненадващото е, че от финансово министерство са дали да се разбере, че ще се опитат да вържат финансовата година, без да емитират външен дълг. И тъй като няма други приходоизточници , отсега е ясно, че управляващите отново ще опрат до фискалния резерв. Само че той е хранилка и за всички държавни ялови крави, най-малкото защото от него се покрива дефицитът на бюджета. Той обаче е над 1.68 млрд. лв., а като вече казахме, след година предстои да се плащат още 818 млн. евро по глобалните облигации. Тези харчове не само ще изпразнят фискалния резерв до дъно, но и ще изкорубят дъното. Вярно е, че въпросният резерв е 5.2 млрд. лв., но също така е вярно, че 3 млрд. лв. от него се неприкосновен запас – пари които дори и държавата – по закон, няма право да пипа. По всичко личи обаче, че след като през 2010-а финансист ‘b91 свали неприкосновеността от средствата на здравната каса във фискалния резерв, сега най-вероятно ще препоръча на правителството да постъпи по същия начин и със Сребърния фонд, където има 1.6 млрд. лв., предназначени за пенсионерите.
Няма какво да му нашепват на Андрей Пръмов (според признанията му в интервю пред 24 часа), че управляващите се готвят да вземат парите на Сребърния фонд, които сега се съхраняват в БНБ, и с тях да платят на падежа глобалните облигации. Тази подготовка тече още от 2010-а, когато за пръв път се заговори, че част от фискалния резерв трябва да се инвестира по-доходоносно. А че подобна операция ще е в пълен разрез с принципите на валутния борд, за това Пръмов е абсолютно прав. Дали усвояването на парите за пенсионерите ще стане през Българска банка за развитие, или като директна операция по инвестиране на средствата на фонда в нови български глобални облигации, това няма значение.
