Г-н Караниколов, приключва една тежка година за бизнеса. Съвсем логично е, че в такъв момент инвеститорският интерес трудно може да бъде провокиран. А у нас, оказва се, такъв почти липсва. Каква беше политиката, която провеждахте, за да заинтригувате потенциални клиенти?
– Ще кажа как изглеждат нещата от моята камбанария. Като имам в предвид сделката за продажбата на държавните дялове в дружествата на ЕВН, която реализирахме преди седмица (бел. ред. – на 21 декември), не бих казал, че няма интерес от страна на инвеститорите. Ще напомня, че продадохме почти целия пакет за около 93 млн. лева. Средната пазарна цена за една акция на ЕВН България Електроразпределение АД достигна 1750лева. Това е с 18.8% над определената от консултанта минимална цена. В същото време средната цена за една акция на ЕВН България Електроснабдяване АД скочи до 156.6 лв., което пък е с 30% над определената минимална цена от 120.31 лв. за дял. Така че спокойно можем да кажем, че сме постигнали добри параметри при търговията.Тук е редно да кажа, че благодаря и на мажоритарния собственик, който очевидно е работил добре, за да се създаде такъв интерес към тази процедура.
През тази година реализирахме на борсата над 100 сделки, всички с различен тип инвеститори. Този факт според нас също потвърждава, че инвеститорите не са загубили интерес към нас. Разбира се, основен негов двигател е продажбата на атрактивни активи. Смятам, че Агенцията за приватизация подготви добри пакети, които предложи на пазара. На първо място – мажоритарния пакет от Булгартабак холдинг, остатъчния държавен дял от военния завод Арсенал и акциите на ЕВН. Това е доказателство, че българската държава има какво да предложи и на финансови, и на стратегически инвеститори.
Защо тогава у нас битува мнението, че вече почти всичко, което държавата притежаваше и беше атрактивно за продажба, отдавна смени притежателя си?
– Действително това е така, но все пак не може да се каже, че всички възможности за раздържавяване са изчерпани. Неотдавна беше актуализиран ресурсът на Агенцията за приватизация. От забранителния списък бяха извадени Агенцията за дипломатически имоти (АДИС), Аудио-видео Орфей и Военно издателство. Това са част от компаниите, по които ще имаме доста работа. Те са интересни и мисля, че ще привлекат купувачи. За следващата година предстои приватизацията на БДЖ Товарни превози и ВЗМ – Сопот. Така че приватизацията ще я бъде, няма да приключи утре или вдругиден. Разбира се – не така мащабна, както в изминалите години, но ще я има.
А кои от планираните продажба не успяхте да осъществите?
– От заложеното в програмата ни не успяхме да реализираме сделките за миноритарните пакети от Е.ОН и ЧЕЗ. Забавихме се и с продажбата на сградата на Цариградско шосе (високия корпус на ИПК Родина). Но, така или иначе, с тези сделки ще започнем новата година и е въпрос на време да ги завършим. В скоро време ще има една интересна новина, която казвам за първи път на вас. Надзорният съвет одобри внесените от Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация критерии по допустимост за приватизацията от Техноекспортстрой.
Процедурата ще бъде явен търг, ще бъдат предложени 100% от капитала му. Даваме възможност на много широк кръг от стратегически и финансови инвеститори да се включат. Това, за което ще работим, е да се постигне максимално най-добрата цена. Започваме с минимална цена от 60 млн. лева. Допълнителното условие, което ще поставим, е десет години да се запази предметът на дейност на дружеството.
Разговорът ни дотук се движеше в сферата на добрите оценки. Кажете обаче кои сделки се провалиха и по каква причина?
– Вече споменах трите, които не успяхме да завършим, както планирахме. Идеята беше трите ЕРП дружества да се продадат в пакет. Те обаче са различни като икономическо състояние, бизнес и виждания за развитие на мениджмънта им. Съобразявайки се с това, решихме по-скоро да следваме линията, когато съответното дружество е готово, тогава да пуснем акциите му на пазара. Освен това различни консултанти работят по всяка една от сделките. Наскоро имахме срещи с инвестиционния посредник и мажоритарния собственик на Е.ОН. До дни ще вкараме проспекта му в Комисията за финансов надзор и още в първите работни дни – надявам се до 15 януари, ще открием и процедурата за двете дружества от Е.ОН на борсата.
При преговорите с мажоритарните собственици опитват ли се да ви извиват ръцете, възникват ли проблеми?
– Първоначално нещата тръгнаха малко по-трудно. Докато за мениджърите на Е.ОН знаехме, че са готови за приватизация на остатъчния дял. Когато уведомихме ЕВН и ЧЕЗ за това намерение, се оказа, че сме ги изненадали. Сега обаче спокойно мога да кажа, че получаваме пълно разбиране и съдействие от тях. Що се отнася до продажбата на акциите на Е.ОН, ние бяхме готови и по-рано, но, както знаем, там се случиха някои неочаквани събития. Така или иначе вече сделката за продажбата на Е.ОН България приключи и сега инвестиционният посредник трябва да отрази тези промени в проспекта (името на новия собственик). Това е и причината, която ни забави. (Бел. ред. – в началото на месеца германската енергийна група Е.ОН продаде своите 59% от дружеството на чешката компания Енерго про. Същото направи и Европейската банка за възстановяване и развитие, която държеше 8% от дружеството. Сделката беше за 133 млн. евро.) Ние имахме готовност да продадем и Е.ОН в рамките на тази година. Що се отнася до ЧЕЗ, надяваме се до средата на следващата година да приключим и тази сделка. Там се работи много добре и има пълно взаимодействие между мажоритарния собственик, агенцията и консултанта.
Агенцията успя ли да изпълни плана си за финансови приходи за отиващата си година ?
– Да. Като прибавим и сделката за ЕРП-дружеството от 21 декември, постигнахме 77-78% изпълнение на плана за паричните постъпления за 2011 година. Ако се бяхме справили и със сделките за Е.ОН, ЧЕЗ и ИПК Родина, дори щяхме да надхвърлим планираните приходи. За съжаление обаче това не стана…
Колко са общо приходите от дейността ви за тази година?
– Малко под 330 млн. лева.
Може ли да посочите постъпленията в отделните сегменти – чрез касова приватизация и през БФБ-София ?
– Ако става дума за това, кои средства ще влязат в Сребърния фонд и кои в бюджета, парите от Булгартабак холдинг трябва да са в Сребърния фонд. Ние сме ги превели на Министерството на финансите. Що се отнася до приходите от EVNи 33-те процента от Арсенал – техните акции са апортирани в Държавната консолидационна компания. Това означава, че средствата ще влязат там.
Споменахте, че първоначалната идея е била ЕРП дружествата да се продават в пакет. Защо не се осъществиха тези намерения?
– Различията между трите дружества, както казах, ни накараха да променим стратегията си. Реално ЧЕЗ е най-голямата компания. По тази причина малко по-трудно вървят анализите за състоянието й, но отиваме към приключване. Лично аз очаквах, че ще реализираме и сделката за Е.ОН, но случилото се ни изненада. Но тук не можем да коментираме този въпрос. Ние не можем да влияем на мажоритарния собственик дали и как да се разпорежда със собствеността си.
Кога можем да очакваме миноритарните дялове от Е.ОН и ЧЕЗ да излязат на борсата ? Евентуален неуспех с продажбата на дружествата на ЕВН ще промени ли плановете за раздържавяване чрез БФБ?
– На този етап Е.ОН и ЧЕЗ със сигурност ще се продават през борсата. Това вече е ясно. Другото голямо дружество, което ни остана за продажба, е ИПК Родина. Но това е значителен недвижим имот и няма как да го пуснем през борсата. Работим и по ВМЗ – Сопот, и БДЖ Товарни превози. Те обаче са ключови и стратегически за страната. И затова при приватизацията им ще поставим редица условия на купувачите. Това също няма как да стане, ако ги пуснем за продажба през БФБ-София.
Планирате ли и други продажби на държавни дялове през БФБ-София ?
– Както знаете, на борсата е удобно джиросването на акциите. Има сделка, плаща се и готово. Но когато има и допълнителни изисквания и критерии, борсовата процедура не е най-удобна. Ще разговаряме с колегите от БФБ-София, от Министерството на икономиката и от Министерството на финансите и тепърва ще обсъждаме бъдещите си действия. Трябва да анализираме как минаха процедурите през тази година, негативите и позитивите и едва тогава ще решим дали да пуснем и някое друго дружество през борсата.
Една от най-коментираните сделки беше тази за продажбата на Булгартабак. Макар че в публичното пространство се появиха много версии, кой в крайна сметка е истинският купувач на тютюневия холдинг? И защо беше нужна такава тайнственост?
– Вижте… не бих казал, че е имало тайнственост нито в процедурата, нито при сделката. Дори напротив, около нея имаше изключителна публичност. Ние я смятаме за успешна, защото имаше съгласието на политическия орган – надзорния съвет на Агенцията за приватизация. А това при тази проточила се в годините сделка никога не се беше случвало. За мене това е добра сделка, още повече че успяхме да я направим в година на тежка икономическа криза. Всички виждаме какво се случва с цигарения бизнес и въобще какво е отношението на Европа и на другите страни по света към тютюнопушенето. Така че аз смятам, че това беше последният момент да продадем тютюневия холдинг и категорично съм на мнение, че направихме изключително удачна сделка. Ако и през тази година не бяхме успели, не съм сигурен, че Булгартабак холдинг към този момент щеше да е печелившо предприятие и да работи ефективно.
За да изчистим докрай този въпрос, ще ви попитам още нещо. Лансирана бе тезата, че сте избрали фаворита си под угрозата Русия да запорира част от акциите на Булгартабак поради неудовлетворени нейни финансови претенции…
– Искам да кажа нещо, което най-сетне трябва да стане много ясно. Откакто аз съм изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и откакто ръководя цялата сделка, дори и към момента, не е имало и няма предявена претенция от руската държава към българската или към тютюневото дружество.
Имаше и твърдения, че руснаците няма да платят цялата цена по сделката, а ще си прихванат това, което България им дължи. Какви реални пари влязоха в държавата от тази сделка?
– Цялата сума по сделката, на 100%, е преведена по сметка на Агенцията за приватизация. И то още в същия ден. И пак в същия ден ние я преведохме по сметка на Министерството на финансите. Условията бяха ясно разписани в процедурата и ние сме ги спазили до последната запетая.
Съществена част от работата на агенцията е следприватизационният контрол. Отдавна се говори, че плащанията по повечето от сключените преди години сделки или се бавят, или договорите изобщо не се изпълняват. Каква е картината днес?
– Трябва призная, че има много коректни, но и много некоректни купувачи. Вярно е, че през последните години икономическата криза е много тежка и тя си казва думата, включително и за дейността на приватизираните предприятия.
Тази година бяхме заложили 6.5 млн. лв. събираемост по линия на следприватизационния контрол. Колкото и да ви се вижда странно, надминахме тази сума. Много сериозно сме се активизирали в тази посока. Следващата година около 2 млн. лв. от бюджета ще бъдат съсредоточени в следприватизационния контрол. Разбира се, за да започнат процедурите, се плащат сериозни държавни такси. Има и други суми, които трябва да покрият подготовката на сделките. Но, така или иначе тези разходи трябва да се направят, за да можем да си свършим работата.
Можете ли да посочите някой фрапиращ пример за проблеми в следприватизационния контрол?
– Да, разбира се. Това е купувачът на Кремиковци. Там имаме най-много изпълнителни листове. Тази година успяхме да извадим изпълнителни листове за 180 млн. лв. към този длъжник и той може би е най-големият до този момент.
Говорим за първия купувач…
– Да, за Финметалс. Лошото в този случай е, че не са предвидени обезпечения по договора. А и самото дружество не разполага с такива активи, с които да обезпечи своите задължения. За жалост при повечето от сключваните преди години сделки липсват сериозни обезпечения. Самите купени предприятия вече не притежават активи, купувачите – също. Или пък през годините те са прехвърляни през няколко собственици. Там пък, където има добри обезпечения, съществуват два варианта за решение. Единият е, когато дружествата все пак работят чрез частни съдебни изпълнители, да започнем да разпродаваме производствените им бази макар и в условията на финансова криза. Което означава да ги ликвидираме. Затова в тези случаи предпочитаме да направим това, което законът ни позволява – да сключим спогодби за разсрочване на плащанията. По този начин, от една страна, ги запазваме, а от друга, гарантираме вземанията си. В крайна сметка, целта на агенцията е не да убива бизнеса. Ние трябва и да си съберем парите, но е много важно в тази трудна икономическа среда и да създаваме възможност проблемите да се решават. По тази причина беше приет и законът за разсрочване на вземанията в срок до пет години, за да не се убива бизнесът.
Имаше обаче и доста примери за твърде милостиво отношение на държавата към некоректните приватизатори…
– Да, така е. Има случаи дружества да са купувани именно с цел спекула и вече са нарязани и не съществуват. Там събираемостта ще бъде доста трудна. Но тези, от които сега се опитваме да си съберем вземанията, в повечето случаи са работещи предприятия. А в тази финансова криза е много деликатно да предприемем някакви по-груби действия, които да ги унищожат.
Таите ли оптимизъм за приватизацията у нас през следващата година?
– Годината, която идва, безспорно ще бъде тежка. Но въпросът тук е какви атрактивни активи ще може да извади българската държава. Очевидно е, че енергийният сектор се счита от инвеститорите за сигурен, а това означава, че сделките ни за енергийните ни оператори ще бъдат успешни. Мисля, че една сделка като тази за БДЖ Товарни превози също ще бъде атрактивна и ще предизвика голям интерес. И приватизацията на ВМЗ – Сопот, ще бъде интересна както за екипите, които го работят, така и за всеки инвеститор. Мисля, че и ИПК Родина със сградата и терена, който притежава, ще привлекат вниманието. Вече има решение на Министерския съвет и в този случай ще вървим направо на продажба чрез търг. Очакваме сериозно участие и наддаване, защото обектът се намира на входа на София и е на едно много атрактивно място.
Оценката за този имот готова ли е?
– Да. Изчакваме само една проверка, която се извършва от общинската администрация, за да уточним за последно какво влиза в този имот. Все пак трябва да прецизираме нещата. След приключването на тази проверка оценката веднага ще бъде обявена публично.
