Макар че коледните и новогодишните празници отминаха, подаръците за някои тепърва предстоят. Дето се казва, може и да е криза, но държавата с всичките й министерства не е спряла, а няма и да спре да раздава милиони левове. Най-малкото пари ще има за рекламирането и популяризирането на еврофондовете. Досега също се даваха немалко средства за платени публикации, брошури, диплянки и др., но общата сума за последните години все пак бе под 20 млн. лева. А сега за 2012-а и 2013-а са предвидени над 145 млн. лева.
На практика подготовката за раздаването на порциите вече започна. В навечерието на Коледа министерствата на регионалното развитие, на икономиката и на земеделието обявиха нови поръчки за популяризирането на подопечните им оперативни програми. Например за осигуряването на достъпност, публичност и прозрачност на оперативната програма Регионално развитие, чрез
високо тиражни печатни медии
nbsp;
регионалното ведомство търси специална медийна агенция. На избраната за победител фирма ще бъдат платени 540 хил. лв., за да извърши планиране на печатните издания, да подготви, организира и разпространи публикациите, както и да направи анализ на постигнатите резултати.
С изпълнението на поръчката се цели в максимална степен да бъде коригирано съществуващото все още в общественото и медийното пространство изкривяване на информацията и неточното представяне на факти, свързани с изпълнението на програма Регионално развитие. Затова управляващия орган предвижда, чрез избора на медийна агенция, която да изпълнява функцията на посредник, да бъде осигурена възможност за работа с широк кръг от всекидневни и седмични, централни и регионални вестници. Това включва регулярно подаване на актуална и полезна информация към различни печатни издания, която да представлява интерес както за бенефициентите по програмата, така и за широката общественост, обясняват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Интересно е обаче какво разбират чиновниците под високотиражни медии? Дефиниция за това няма. Нито законова формулировка. Днес у нас такива са
т. нар. жълти издания
nbsp;
През последните години именно те се радват на най-голям читателски интерес и съответно имат най-голям тираж. А доколко са подходящи за рекламирането на оперативните програми, е съвсем друг въпрос.
Всъщност, в техническата спецификация към поръчката има примерен списък с печатните издания, които (но не само то) избраната медийна агенция трябва да анализира и на базата на проучването да посочи най-подходящите. Става дума за вестниците 168 часа, 24 часа, БАНКЕРЪ, Гласове (става дума за сайт, а не за печатно издание), Дневен труд, Дума, Експрес, Земя, Капитал, Кеш (който отдавна не съществува!) , Класа, Монитор, Новинар, Нощен труд, Политика, Сега, Седем, Седмичен труд, Стандарт, Телеграф, Република, както и Дневник и Пари, за които чиновниците, изглежда, също не са разбрали, че вече се сляха в Капитал Дейли.
От специализираните печатни издания са посочени само Строителство Градът и Строителство имоти. Предпочетените регионални вестници пък са: 24 часа – Бургас, Варна и Пловдив, Дневен труд – Бургас, Варна и Пловдив, Струма, Черноморски фар, Черно море, Борба, Конкурент, Вести, Добруджанска трибуна, Марица днес, Бряг, Утро, Сливенски новини, Старозагорски новини, Новинар – Юг и Шуменска заря. Включени са и списанията Businessweek, Банки Инвестиции Пари, БМ, Мениджър, ПИК, Твоят бизнес и Тема. Освен това, колкото и нелогично да звучи, изпълнителят ще трябва да предложи и два международни високотиражни вестника, както и две международни специализирани периодични печатни издания, ориентирани към политиките на Европейския съюз.
При тази ситуация темата за жълтите издания като че ли отпада, но на практика не е точно така. Оказва се, че при необходимост (без да е ясно какво точно се има предвид) въпросният списък може да бъде актуализиран, допълван или съкращаван по предложение на изпълнителя и след одобрение от възложителя. С други думи, нищо не пречи, след като направи анализа си, медийната агенция да убеди експертите в министерството, че други, а не посочените вестници биха били по-подходящи от гледна точка на тиража.
Отворен остава и въпросът как точно агенцията ще избере приоритетните медии, които да получат парите? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и планиране у нас лесно се промъкват и нетолкова подходящи компании, но пък близки до определени хора и кръгове.
В чии ръце ще е изборът
nbsp;
на богопомазаните ще разберем най-рано на 3 февруари, когато ще бъдат отворени техническите оферти на кандидатите. Иначе изискванията за участие в търга никак не са високи. Трябва да се докаже поне 450 хил. лв. оборот за последните три години, изпълнени договори за сходни услуги на стойност над 110 хил. лв., както и списък с необходимия квалифициран персонал – ръководител и двама ключови експерти.
Не по-малък интерес предизвиква и поръчката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма със заглавие Работа с медиите във връзка с Оперативна програма Развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Тя е на стойност 720 хил. лв. и включва пет основни задачи. Първата са подготвяне на концепция и издаване на електронен информационен бюлетин на всеки три месеца, който да бъде изпращан до вестници, радиа и телевизии. Второто задължение на победителя в наддаването е да създаде журналистическа мрежа с регулярни срещи на членовете (минимум 20 на брой) , с цел обмен на информация между журналисти и експерти на икономическото ведомство. Следва организиране на поне 15 пресконференции, които да включват работни закуски, медийни конкурси и други инициативи, създаване на пресофис и редовно подаване на информация с минимум 80 прессъобщения, както и проучване на подходящи възможности за интегриране на теми, свързани с програма Конкурентоспособност.
Хубаво е, че управниците искат да работят по-тясно с медиите, за да доближат европейските програми до хората. Само че това по никакъв начин не отменя въпросителната каква ще е
задачата на дузината чиновници
nbsp;
които получават заплата, за да вършат същото? В дирекция Връзки с обществеността и протокол на икономическото министерство са назначени 11 души. Още трима експерти работят в сектор Връзки с обществеността, протокол и информационни дейности на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, която е междинно звено по програма Конкурентоспособност. Сега с тази поръчка ще бъдат наети и други десет души.
При цялото изобилие и многообразие от специалисти и пропагандатори обаче ефективността е доста мижава и
резултатът е почти нулев
nbsp;
Нито публиката е по-наясно, нито усвояването на европарите е нараснало сериозно. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите, каза Дончев в интервю за БАНКЕРЪ.
Очевидно е, че нещо не е както трябва, но за промяна и дума не може да става. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още през 2007-а, това и днес, когато се изпълнява, реалностите вече са съвсем различни. Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата Регионално развитие финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че това се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?, чуди се Томислав Дончев. Според него не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро, чрез използването на различни интерактивни методи, е необходимо управниците да се опитат да разберат какво иска публиката. За съжаление в България сцената се е издигнала толкова високо, че исканията отдолу трудно достигат до нея.
