Правителствата на водещите световни стопанства от Г-7 плюс Бразилия, Китай, Индия и Русия трябва да погасят задължения на падеж за над 7.6 трлн. щ. долара през тази година. Когато се прибавят и лихвените плащания, сумата надхвърля 8 млрд. долара. По правило това става чрез рефинансиране на дълга, с други думи – чрез емитиране на нови книжа. Инвеститорите пък със сигурност ще поискат по-високи бонуси, за да кредитират страните с растящо дългово бреме в условията на забавяне на световната икономика. Разходите за обслужване на заемите на държавите от Г-7 са нараснали с 39% според оценки на доходността от десетгодишните правителствени облигации, направени за агенция Блумбърг от икономисти и от парични стратези.
Най-много дългове за 3 трлн. щ. долара трябва да рефинансира Япония, следвана от САЩ – с 2.8 трлн. долара. Челната шестица се оформя от Италия с 428 млрд. долара, Франция с 367 млрд. долара, Германия с 285 млрд. долара и Канада – с 221 млрд. долара. Най-дребни са задълженията на падеж на Русия – 13 млрд. долара. (Бел. ред. – виж таблицата.)
Най-едрите длъжници – Япония и САЩ – нямат проблеми с желаещите да ги кредитират. Япония печели от излишъка по текущата си сметка, което означава, че Токио не трябва да разчита на чуждестранни инвеститори, за да финансира бюджетния си дефицит. Щатите пък се възползват от ролята на зелените пари като водеща световна валута. Доходността на десетгодишните японски облигации е под 1%, а на щатските – около 2 процента.
Америка е привлякла по 3.04 щ. долара за всеки долар от емитирания през миналата година държавен дълг, възлизащ общо на 2135 млрд. долара
Германия и Франция вече тестваха пазарните нагласи през новата година.
Първи на пазара (на 4 януари) с емисия на десетгодишни облигации (с падеж през януари 2022-а) излязоха германците. По официална информация на Бундесбанк са били получени заявки за книжа на обща стойност 5.14 млрд. евро при максимален планиран номинал 5 млрд. евро. Агенцията по дълга на страната е одобрила поръчки за 4.06 млрд. евро и 2% годишна лихва. Средната доходност е била 1.93%, а среднопретеглената цена на книжата – 100.67 евро за 100 евро номинал.
По оценка на икономисти германската емисия не е била неуспешна, но тя е показала ясно, че първичните дилъри са много предпазливи, когато увеличават вложенията си в този вид германски дълг. Това личи и от обема на внесените заявки, които са били на косъм над общия планиран номинал.
Ден след Германия (на 5 януари) държавни облигации с различна срочност и на обща стойност от 7.96 млрд. евро пусна Франция. Страната продаде десетгодишни ДЦК (с падеж през октомври 2021-а) за 4.02 млрд. евро при 3.29% средна годишна доходност срещу 3.18% на аукциона на 1 декември. Разигран беше и дълг с падеж през октомври 2023-а, април 2035-а и април 2041-а. Внесените поръчки за облигациите са надхвърлили 1.64 пъти общия номинал на емисиите.
По оценка на икономисти първият френски аукцион е минал според очакванията. Негативните нагласи на инвеститорите проличават от ръста на доходността и са израз на опасенията им от евентуална преоценка на рейтинга на страната. И трите водещи международни кредитни агенции обявиха през миналия месец, че преразглеждат кредитната оценка на Франция за евентуалното й понижение под върховия инвестиционен рейтинг ААА.
Извън падежите на държавни дългови книжа за 367 млрд. евро през тази година френските финансови институции са с най-големи инвестиции в държавни облигации на петте най-засегнати от кризата страни от еврозоната – Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и Испания. По данни на Банката за международни разплащания общият им размер в края на юни 2011-а е бил 681 млрд. щ. долара.
Проверката на истинските пазарни нагласи обаче предстои през следващите няколко седмици, когато дългови емисии трябва да пуснат Италия и Испания.
