Което не е полезно за кошера, не е полезно и за пчелата, казвал навремето римският император мъдрец Марк Аврелий. Тази сентенция би трябвало да залегне в основата на датското председателство на Европейския съюз, което започва от 1 януари тази година. ЕС се тресе из основи и всички, загрижени за неговото бъдеще, биха се радвали, ако потомците на Хамлет съумеят да внесат малко северно хладнокръвие, дисциплина и рационалност в разгорещените дебати, които се водят в момента на най-високо европейско ниво.
Естествено, горчивата чаша няма как да отмине правителството на хубавата Хеле Торнинг-Шмит. И през следващите шест месеца, колкото и да е неприятно, на първо място ще става дума за икономическата и дълговата криза в еврозоната. Спасяването на общата валута си остава основната повеля на времето, въпреки че Дания не е част от клуба на 17-те. Това е проблем, защото местните избиратели все по-трудно разбират, защо тяхната страна, която така и не въведе еврото и през последните години се държа много по-отговорно във финансово отношение от редица други държави членки, сега изведнъж трябва да ги спасява?
Съществува обаче и един друг не по-малко важен въпрос. Дали големите – Франция и Германия, които са стожери на еврозоната, ще оставят малката Дания изобщо да изиграе някаква роля? Торнинг-Шмит вече разбра какво значи това по време на първия голям европейски съмит с нейно участие в началото на декември 2011-а. Тогава тя се опитала да каже колко важно е да се запази целостта на ЕС на 27-те, но според Файненшъл Таймс френският президент Никола Саркози я прекъснал с думите: Вие сте отвън, малки сте и сте извън (еврозоната), а също така вие сте нова тук. Не желаем да ви слушаме.
Освен всичко останало от тези думи личи, че едно от основните политически предизвикателства пред датското председателство ще бъде да се предотврати още по-голямото раздалечаване на позициите между страните вътре и извън еврозоната. Дания, естествено, желае Европа да действа по-отговорно във финансово отношение и ще направи каквото й е по силите всички членки, които не са въвели общата валута, все пак да подпишат финансовия пакт, задължаващ националните правителства да поддържат добре балансирани своите бюджети.
Като става дума за пакта обаче, правителствената коалиция в Копенхаген, начело със социалдемократите на 45-годишната Торнинг-Шмит, ще трябва да превъзмогне редица различия в собствените си редове. Освен това управляващите нямат мнозинство в местния парламент и ще са принудени да разчитат в него на помощта на депутатите от евроскептичния и крайноляв Червено-Зелен Алианс. Червено-зелените вече се изказаха твърдо против сделката, постигната от лидерите на ЕС през декември 2011 г., и призоваха за референдум, при който ще се борят гласоподавателите да гласуват с не на новия фискален пакт. При тези обстоятелства на Торнинг-Шмит не й остава нищо друго освен да разчита на гласовете на опозицията, съставена от консерватори и либерали. Но за нейно съжаление датската десница е също разделена по въпроса за плебисцита.
Друг голям въпрос, който се задава и ще изисква вниманието на Дания и останалите страни членки на ЕС, ще бъдат преговорите за новата финансова рамка на съюза за периода 2014-2020-а. И по тази тема не е ясно дали Копенхаген ще може да наложи някакви свои виждания. Датчаните, които имат добре развито модерно земеделие, биха желали реформа в областта на Общата селскостопанска политика, която е доказано най-големият разход на средства от европейския бюджет. Това, естествено, няма как да се хареса във Франция, както и в голяма част от страните в Източна Европа, които са основни бенифициенти на същата тази субсидия.
В заключение е необходимо да споменем още едно важно събитие, което може да изиграе лоша шега на датското председателство. Става дума за президентските избори във Франция в края на април. По правило, когато в страна от подобен калибър има важен вот, определени европейски теми, които са неприятни на даденото правителство, биват замитани под килима за сметка на други, които по-добре биха послужили за неговите изборни цели.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
