Рибата се лови най-добре в мътна вода. Премиерът на Унгария Виктор Орбан отлично знае това. Все пак за втори път оглавява правителство. По време на първото (1998-2002) той бе смятан от мнозина за една от големите политически надежди на либерализма в Централна Европа. Сега, само десетина години по-късно, положението в Унгария и имиджът на Орбан са коренно различни.
Вместо на либералната демокрация лидерът на управляващата дясна партия Фидес се отдаде с плам на консервативния национализъм, гарниран с обилна популистка реторика. Ако се ограничаваше само с приказките обаче, едва ли някой щеше да му обърне внимание, но очевидно Орбан си е поставил за задача да подчини всичко в Унгария на собствената си политическа воля. Абсолютното мнозинство, но което се радва в местният парламент, макар и полезно, очевидно не му е достатъчно. Сега е ред на държавните институции да бъдат реформирани по негов образ и подобие.
Какво тук значи някакъв си Европейски съюз? С мнозинство от две трети в националното събрание Орбан и Фидес решиха, че е време да отстранят всички конституционни пречки, които ограничават действията на изпълнителната власт, без да се съобразяват с плахата критика на Брюксел.
Всъщност и до момента Европейската комисия се въздържа от истински конфликт с Унгария. През първата половина на 2011-а страната беше ротационен председател на общността, но въпреки многобройните въпросителни, повдигнати от действията на кабинета в Будапеща, комисарите не им обърнаха особено внимание, тъй като бяха изцяло заети с търсене на изход от кризата в еврозоната. А сега вече е твърде късно. В рамките само на година и половина, в невероятно темпо, бяха приети огромен брой нови закони, които са напът да разрушат изцяло демократичния и правов баланс на маджарската държава. На практика без никаква обществена дискусия, пък какво остава за референдум, беше наложена и една нова, удобна за Фидес конституция, която ще замени старата от 1989-а.
Протестите, на които станахме свидетели в началото на седмицата, едва ли ще могат да променят с нещо статуквото. Плакатите на демонстрантите, на които пишеше Стига и Добре дошли в Орбанистан, не могат да прикрият реалностите в страната. Президентът на Унгария Пал Шмит е близък партиен другар на Виктор Орбан. Главната прокуратура, държавната агенция по приходите, а както стана ясно през последните няколко дни и унгарската централна банка, вече се управляват от хора на премиера.
Съвсем естествено и новият национален орган за медиите и комуникациите, създаден по силата на така мащабно критикувания медиен закон от декември 2010-а, също е доминиран от лоялни на управляващата партия Фидес. Този съвет вече контролира цялата обществена новинарска продукция и правомощията му включват налагане на глоби върху частните медии, които нарушават закона.
Тук е мястото да се каже също така, че новият медиен закон и гласуването на новата унгарска конституция от депутатите на Фидес са всъщност неразривно свързани. Това стана ясно, след като Конституционният съд на Унгария застана по този въпрос на позиция, противоположна на тази на правителството. Той постанови между другото, че задължението журналистите да разкриват своите източници на информация пред новосъздадения национален орган за медиите е противоконституционно. От местните и международните наблюдатели смелото решение на съда в Будапеща беше определено като последното издихание на правовата държава. Причината за това е, че в новата конституция, която влезе в сила от 1 януари, правомощията на Конституционния съд и независимото правораздаване са силно ограничени.
Най-неприятното в случая обаче е, че в ЕС изглежда още по-лесно да нарушаваш правилата на демокрацията, отколкото финансовата дисциплина.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
