В Съединените щати започна решителната битка, която трябва да завърши с президентските избори през есента. През ноември 2008 г. гласоподавателите посочиха еуфорично сенатора от Илинойс Барак Обама, който им обеща надежда и промяна, опаковани в ефектното Да, ние можем. Сега президентът, наричан Обама без драма и упрекван в прекалена академичност, надменност и откъснатост от всекидневните проблеми на хората, е изправен пред ситуация, в която ще трябва да се бори за втори мандат, без да има удобно мнозинство в Конгреса. Поражението на демократите в изборите в края на 2010 г. със сигурност ще създаде проблеми на Обама. Остава само да видим техния размер.
Първият мандат от управлението на Обама доказа, че чудеса не стават, особено в критични времена. Заради кризата, продължаваща въпреки несметните милиарди, изсипани в спасителни планове за оздравяване на икономиката, избирателите отнеха на демократите мнозинството в Камарата на представителите и губернаторските постове в редица щати. Републиканското мнозинство в Камарата промени законодателния процес и издигна някои сериозни бариери пред програмата на президента. Основният приоритет на републиканците безспорно е да пресекат пътя на Обама към втори мандат. Като цяло обаче политиката на федералното правителство е копие на политиката на отделните щати и това е една от най-силните черти на американската система. В нея петдесет щата могат да експериментират и да си съперничат в управлението. Мнозина от успешните губернатори и законодатели в местните парламенти се издигат на федерално равнище, а четирима – Джими Картър, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши, стигнаха и до Овалния кабинет. Така че лошите новини за Обама може да се окажат и по-малко от очакваното. Което даде основание на някои наблюдатели да го обявят за победител в републиканския праймериз в Айова.
Задачата на републиканците всъщност може да се окаже по-сложна, отколкото самите те очакват. Бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни спечели първите вътрешнопартийни избори в щата Айова, но с едва няколко гласа пред Рик Санторум. Моментът за генерални изводи може би още не е настъпил, но съмненията за липса на силна кандидатура се засилват. В първата си реч Ромни заложи на познатото. Той подчерта опита си в бизнеса и разкритикува усилията на президента Обама за подобряване състоянието на пазара на труда. Неговият основен вътрешнопартиен съперник също не се отличи с особена оригиналност. Санторум, чиято популярност значително се увеличи напоследък, представи своя данъчен кодекс и обвини администрацията на президента Барак Обама в неспособност да създаде нови работни места. Преди изборите Санторум обяви и че в случай на победа на президентските избори през ноември ще предприеме атака срещу иранските ядрени съоръжения.
Получените резултатите показват сериозното разделение между различните лагери в Републиканската партия. От една страна, стоят умерените републиканци, недоволни от политиката на демократа Обама. Срещу тях е любопитното обединение от млади бунтари, противопоставящо се на военните ангажименти на Вашингтон зад граница и икономическите мерки срещу финансовата криза. Всяко едно от тези направления вече претендира, че е спечелило в Айова. Много рано е обаче да се прогнозира кое от тях ще вземе връх и ще излъчи своя кандидат като официална номинация за изборите през есента.
Републиканската партия промени някои елементи в предизборната си практика, като конкретният резултат е, че, за разлика от други години, този път няма да има ранен победител, както беше през 2008 г. например. Големите битки обикновено са запазени за демократите, които обаче този път си имат кандидат – Обама. Очевидно бяхме свидетели на доста дълга подготвителна кампания – републиканците активно дебатираха и водиха кампания почти цялата втора половина на 2011 г., бяха направени много гафове, имаше размествания в позициите, за да се стигне до резултатите в Айова. Почти равното представяне на Рик Санторум и Мит Ромни и малкото изоставане на третия – Рон Пол, показва, че делегатите от щата ще бъдат разпределени почти поравно и едва ли ще се окажат решаващи в крайния баланс. Ефектът от Айова е само психологически и той ще доведе до структуриране на кампанията между водещите кандидати и аутсайдерите – губернатора на Тексас Рик Пери и конгресменката Мишел Бакмън. Твърде вероятно е някои от тях да се откажат от кампания за следващите първични избори или направо да оттеглят кандидатурата си. Но такава е логиката на предизборното шоу зад океана.
Основното, което липсва в Републиканската партия, е ясно припознат лидер, който притежава качества, приемани и от привърженици, и от опоненти. При всички положения това е големият шанс на сегашния стопанин на Белия дом Барак Обама да получи втори мандат, въпреки кризата и спада в популярността му. Републиканците отчаяно се нуждаят от ярък лидер от типа на Роналд Рейгън, който да обедини различните крила около битката с икономическата криза и недоволството от ръководената от демократите администрация в Белия дом, както се случи преди 32 години. Партията има своя проблем и с наследството на Джордж Буш-син. Последният неслучайно липсва от страниците на вестниците в предизборните дни, въпреки че именно той притежава силите да ги обедини около определени каузи и партийни, и национални интереси.
По принцип изглежда, че Мит Ромни ще бъде потенциалният победител в сезона на предварителните избори, но резултатите в Айова не са докрай окуражителни за него. Въпреки че и тримата претендират за победата, реалният печеливш е Рик Санторум – бивш сенатор от важния за крайната победа щат Пенсилвания, който излезе незасегнат от гафовете преди Айова и в крайна сметка имаше шанса възходящата крива в неговата популярност да съвпадне идеално с изборния ден. Затова се иска не само известна доза шанс, но и доста умения. Отговорите на увеличаващите се въпроси тепърва ще стават известни с напредването на вътрешнопартийните избори и в останалите щати. Следващата спирка на кервана на републиканците е Ню Хемпшър .
Анатоли Стайков
