Македонските свещеници, за които Комисията за лустрацията в Македония установи, че са били сътрудници на тайните служби, няма да могат да участват в църковния живот на Македонската православна църква (МПЦ), съобщи БТА в четвъртък, позовавайки са на вестник Вечер.
В България тепърва предстои Комисията по досиетата да разкрие кои свещенослужители от Българската православна църква са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Светият синод на БПЦ не е обявил позицията си как ще действа, ако архиереи или други свещеници се окажат с досиета. Факт е обаче, че натискът за проверката на висшия клир за чисто минало изнерви и притесни митрополитите. В рамките на няколко часа те дадоха противоречиви сигнали – най-напред се съгласиха без проблем на проверката, след това се обърнаха на 180 градуса и накрая уж се примираха.
Притеснението им обаче изби в най-неочаквана посока, която няма никаква връзка с досиетата. Изненадващо на сайта на Светия синод се появи позиция, с която църквата се обяви против зачеването ин витро и сурогатното майчинство. В становището на архиереите се казва, че методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците.
Не беше изненадваща реакцията на обществото, което скочи срещу църквата. При това съвсем аргументирано. А спорът разшири полето на въпросите. Зрителка на сутрешен телевизионен блок съвсем резонно поиска обяснение защо католическата църква се грижи за болни, бездомни, занимава се с благотворителност, а нашите висши клирици се изживяват като арендатори, живеят в лукс, а храмовете се рушат.
Зад тревогите, свързани с отварянето на досиетата на свещениците, за публиката остана скрита друга синодална битка – за патриаршеското було. По наше скромно мнение тъкмо тя стои в основата на повечето трусове по върховете на православната ни църква. Тази битка не бе разигравана публично повече от две години. За последно владиците се бяха превъзбудили по темата през 2009 година. Навръх Богородица тогава неколцина от тях се бяха събрали в Троянския манастир, за да умуват как да принудят патриарх Максим да се оттегли по болест, а на негово място да назначат вр.и.д., независимо че канонът не позволява това. Първият владика, чието име бе вкарано в оборот за заместник на дядо Максим, бе старозагорският митрополит Галактион. Интригата и последвалият шум около архонтските титли на Слави Бинев и петричкия бизнесмен Иван Кочев -Чомбе сведоха шансовете на Галактион за участие в битката за бялото було до нула. Тази седмица стана ясно, че Галактион е бил и в борда на тъканната банка Остеоцентър-България повече от година. Консултирал ги по църковни въпроси!
Още преди две години се заговори, че триото Кирил Варненски, Натанаил Неврокопски и Йоаникий Сливенски са в дъното на интригите в синода. Там три лобита – гръцко, руско и западноевропейско , загряват за патриаршески събор. Като най-сериозни претенденти за бялото було владиците сочат Натанаил Неврокопски, който е гръцки възпитаник, и завършилият в Русия Кирил Варненски. Гавриил Ловешки и Галактион Старозагорски също не са загубили надежда за участие в битката за оглавяване на православната ни църква. Зад Гавриил стоят руски интереси, а зад Галактион – западноевропейски. Единствено пловдивският владика Николай все още не може да бъде кандидат за патриарх, тъй като не е навършил 50 години.
Не е изключено висшият клир да успее да склони патриарх Максим да се откаже от бялото було по здравословни причини и набързо да бъде свикан събор за избор на патриарх. Още преди отваряне на досиетата. За по-сигурно, макар че за разлика от македонските си колеги, нашите владици и свещеници с досиета едва ли ще свалят расата. Те по-скоро ще си затраят или ще скочат в следващ скандал, който няма връзка с болезнените за самите тях теми.
