Покрай новогодишните празници темата за петгодишното ни членство в ЕС остана някак встрани. Нямаше чествания, анализи и равносметки. Дойче веле определи първата ни европетилетка като време на голямото разочарование и подчерта, че членството в ЕС вече не дава гаранции за по-добър живот. Електронното издание Юроактив, позовавайки се на оценките на експерта от Националния център за научни изследвания в Париж Франсоа Фризон-Рош, не ни спести истината, че за разлика от приетите по-рано източноевропейски държави, в България и Румъния от приемането им в съюза през 2007 г. няма политическа воля да играят по правилата.
Всъщност френският учен Фризон-Рош е схванал и правилно, и в дълбочина причината за бедите ни. И тя не е нито в последиците от кризата, рецесията, трусовете в еврозоната, които нямат как да не се отразят и на страната ни. Причината за разочарованието на българите от неслучващия се по-добър живот наистина е другаде. България и Румъния имат нещо като проблем с начина на мислене, тъй като в тези две страни на ЕС се гледа като на голям брат с отворен портфейл, от когото по-малките братя могат да се самообслужват, констатира Фризон-Рош. Друг е въпросът, че същият проблем, по всичко личи, имат и гърците. Но темата от известно време е доста деликатна и по нея се мълчи. Интересно е защо същите тези анализатори и отговорните фактори в ЕС не установиха по-рано, че Гърция пилее парите на европейците и ще продължи да прави същото, докато я спасяват.
Лошото е, че именно заради проблеми с начина на мислене от предвидените 6.7 млрд. евро за периода 2007-2013 сме успели да усвоим около 18 процента. Ясна е причината – честата смяна на администрацията, която отговаря за еврофондовете, политически назначения и усложнени процедури. В добавка – и типично българското топене, на което се чудят и еврочиновниците – страната ни е на водещо място по сигнали, подадени от конкуренти срещу нередности по проекти. И резултатът е безброй проверки от ОЛАФ и ЕК.
След изминалите пет години е налице разочарование както от страна на ЕС, така и сред българите и румънците, казва по-нататък Франсоа Фризон-Рош. Гледано отдалеч, положението на България и Румъния се подобрява, посочва френският изследовател, който многократно е посещавал двете нови страни. Той обаче признава, че голямото мнозинство от населението на двете държави не усеща това подобрение.
Ако бях пенсионер в България или Румъния, бих казал, че приемането на моята страна в ЕС е донесло много малко – ако не и никакво – подобрение във всекидневния живот. Но на макроикономическо равнище двете страни изглеждат доста стабилни – за разлика от съседката им Гърция, пише Фризон-Рош. Хубаво е, че французинът най-вероятно се позовава на официални данни, а не на лични наблюдения. Ако беше направил проучването си, пристигайки и поживявайки в България, щеше да установи и други нелицеприятни истини – за здравеопазването ни, за безработицата, просяците и фалитите на фирми. И щеше да си направи ценни изводи за политическата ни класа и търпението на българите.
Но на юбилей подобни изводи не са проява на добър тон.
