Вместо правителството да търси работещи схеми, чрез които да стимулира чуждестранните инвестиции и откриването на нови работни места, негативите от липсата на резултати в държавната социална политика отново ще бъдат поети от бизнеса. След дълги преговори, проведени на няколко етапа, синдикатите и работодателите все пак се споразумяха от 1 януари 2012-а да бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове в 50 от 85-те икономически дейности. Средното договорено увеличение в тях достигна 6.9% спрямо миналогодишните ставки. Заради липсата на консенсус в останалите сектори социалният министър Тотю Младенов наложи административно увеличение от 4.5%, с колкото нарасна средният осигурителен доход през 2011-а. Така повече от 2 млн. служители и шефовете им
ще плащат средно с около 6 на сто
по-високи осигуровки, въпреки че „на книга“ общата осигурителна тежест за наетите лица остава 12.9%, а за осигурителя – 17.4% върху заплатата.
Резултатът от тази на пръв поглед стимулираща икономиката мярка най-вероятно ще бъде красив автогол, каквито много нападатели във футбола си вкарват при опитите да помогнат на тима си в защита. В случая социалното министерство и кабинетът на ГЕРБ като цяло явно се опитват да защитят „вратата“ на Националния осигурителен институт, която през 2011-а бе „пронизана“ от десетки попадения. А точно минималните доходи по браншове са основен показател за определяне на бюджета на държавното осигуряване, защото на тази база се планират приходите и субсидията за него.
Какво обаче се случи през миналата година? При все че праговете пак скочиха с около 5.6%, крайният ефект бе отчайващ. Управляващите доволно потриваха ръце в очакване на допълнителни приходи от 110 млн. лв., но вместо това получиха звучен шамар с почти 300-милионния дефицит в сметките на института. Предвкусвайки наближаващия крах, правителството уволни управителката на НОИ Христина Митрева за „неправилно планиране“, въпреки че последното реално бе творба на Министерството на финансите. Днес спокойно може да се предположи, че прогнозите и на новия шеф Бисер Петков няма да излязат. Просто защото повредата е в „чужд телевизор“.
Изглежда, някой друг пак е направил „сметки без кръчмаря“ или още по-вероятно е, както отбеляза и председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, да липсва каквато и да е оценка за въздействието от увеличенията на минималните прагове, работните заплати и вноската за пенсия върху икономиката и осигурителната система. А важните числа се намират не къде да е, а точно в отчетите на НОИ и Националния статистически институт. Според последните данни на двете институции през третото тримесечие на 2011-а заети на трудовия пазар са 3.018 млн. души, като от тях осигуровки внасят 2.716 милиона. Това на практика означава, че 10% от работещите, или
над 300 000 души не допринасят с нищо
за осигурителната система.
Показателна за обратния ефект от реформите и е една друга статистика. Към октомври 2011-а средно са се осигурявали 2.666 млн. българи, докато за 2010-а броят им е със 165 хиляди повече. Очевидно съществува трайна тенденция все повече хора да работят „на черно“, а малкият и средният бизнес, натоварен от непосилното данъчно и осигурително бреме – да се насочва към „сивия“ сектор. Още повече че държавната статистика не е надежден индикатор за размера на неформалната икономика. Според някои експерти нивото й отдавна е прескочило 20-процентната бариера и вече се доближава до една трета.
Не по-обнадеждаващи са показателите за средния осигурителен доход. Държавата
очакваше той да достигне ниво от 610 лв.
за 2011-а, но до към октомври той е достигнал едва 588 лв. – изоставане, което не може да бъде наваксано с повишението от празничните бонуси (ако е имало такива).
От своя страна бизнесът също не вижда „светлината в тунела“ от антикризисните мерки на кабинета. Повишението на осигуровките със сигурност няма да намали скептицизма на ръководителите. Едно проучване, направено от БСК в края на 2011-а, показа, че 71% от 500 мениджъри на компании очакват още по-трудна 2012 г., като почти всеки трети планира да съкращава работни места. Половината работодатели смятат да „замразят“ нивата на заплатите, а всеки пети дори обмисля да ги намали. Стряскащ факт е, че през миналата година 56% от фирмите са съкратили част от персонала си. А уволнените или излизат на трудовата борса за неопределен срок и държавата не може да се оправи с тях, или преминават в сивия сектор.
В друго допитване повечето работодатели асоциират разрастването на сивата икономика с нежеланието им да внасят по-високи трудови и здравни осигуровки.
„Проблем № 1 в момента е загубата на работни места, а не заплащането. През последните две години работните места намаляха с 263 хиляди, а заетите – с над 319 хиляди души. Това води до рязко свиване на потреблението, затова същественият въпрос е как да запазим съществуващите и да създадем условия за разкриването на нови работни места?“, изтъква Божидар Данев.
Въпросът има и друг, почти незасегнат аспект. Както отбелязва лидерът на ДСБ Иван Костов, повишението на минималните осигурителни прагове бе направено без участието на най-засегнатите от промяната. Това са именно
семейните фирми с няколко служители
и самонаетите лица. Те не са представени в Тристранния съвет и в Социалната комисия към парламента, затова договореностите на практика са направени зад и на гърба им. Повишението на осигурителната тежест ще се окаже фатално за голяма част от дребния бизнес. Най-сериозно се очаква да бъдат засегнати секторите на промишлеността и услугите. В същото време право законно да работят и да не се осигуряват имат голяма група пенсионери – еднолични търговци, управители на фирми или занаятчии. Броят на хората с доходи и от пенсии, и от бизнес достига 100 000 души.
ТПС: Управителят на НОИ Бисер Петков вероятно далеч преди края на 2012-а ще установи, че в бюджета на осигуряването отново има дефицит.
каре
Финансисти и застрахователи ще внасят върху минимум от 1367 лв.
Най-високият минимален осигурителен доход – 1518 лв., е отреден за ръководителите в производството на кокс и рафинирани продукти, като ставката е повишена с 65 лв. спрямо миналата година. Това показва влязлата в сила от 2012-а таблица за осигуряването по икономически дейности и квалификационни групи професии. Шефовете във финансовата дейност и застраховането ще правят вноски върху поне 1367 лв., като долната граница от 1000 лв. е премината още за управителите в пчеларството, мелничарството, производството на захарни изделия, газоразпределението и болничния сектор.
В същото време най-облагодетелствани са началниците в сферата на медико-социалните грижи и социалната дейност, за които минималната ставка е 328 лева. Любопитното е, че второ място в класацията за най-нисък осигурителен праг заемат ръководителите в държавното управление с 428 лв., а трети са издателите, производителите на филми, шефовете в печатната и звукозаписната дейност и музикалната индустрия, за които минимумът е 434 лева.
За администрацията в производствата на животински храни, кокс, газ, събирането на опасни отпадъци и търговията с автомобили минималното осигуряване надхвърля 500 лева. Административният капацитет в сферите на охраната, производството на медицински, метални изделия, мебели и дървен материал е оценен със ставки между 272 и 300 лева. Минималната сума за начисляване на осигуровки за пенсия, майчинство, здраве и безработица за персонала в производствата на масло и бира е 440 лева. Работещите в ресторантьорството и хотелиерството вече ще се осигуряват поне на 430 лв., което е с 20 лв. повече спрямо миналата година.
