Изненадващо в първия ден на новата пленарна сесия парламентът се зае с поправки на исторически грешки. Така 22 години след избухването на демокрацията и десетки напъни, най-вече от страна на ДПС, народните представители най-сетне осъдиха с декларация т.нар. Възродителен процес. Депутатите обаче отказаха да признаят геноцида над арменците в Османската империя.
Рисковете от признаването на геноцида над арменците бяха проверени от Франция дни преди Коледа. На 22 декември Долната камара на френския парламент одобри закон, който третира като престъпление отричането на факта, че арменците са били подложени на геноцид от страна на османските турци по време на Първата световна война. В знак на протест няколко часа по-късно Анкара обяви, че отзовава посланика си от Франция и прекъсва всички официални контакти с Париж. Няма съмнение, че България по никакъв начин не би желала да влезе в подобен проблем – по ред политически и икономически причини. Изобщо световният опит за коригиране на историята със средствата на актуалната политическа конюнктура не е особено вдъхновяващ, макар понякога намеренията да изглеждат справедливи…
Тъй или инак, сигурно е, че двете предложения за оценка на историята съвпаднаха заради първото за месеца заседание, в което парламентарните групи могат да правят свои предложения за промени в дневния ред на народното представителство. Няма съмнение обаче, че и Атака (с предложението за геноцида), и Синята коалиция (с дебата и декларацията, заклеймяваща Възродителния процес) имаха чисто политически и напълно съвременни мотиви. Мнозинството от своя страна предварително знаеше как трябва да реагира на двете предложения и кое от тях да отхвърли като недопустимо. Очевидно бе, че за декларацията срещу Възродителния процес има и външен натиск – от Европа и САЩ. Не е случаен и фактът, че седмица преди срещата на Борисов с Меркел гласуването на подобен документ от парламента вече е факт. Известно е, че изцепките на премиера за Тодор Живков и за това, че основната грешка на Възродителния процес не е неговата цел, а методите му, силно възмутиха Европа.
Синята коалиция измъкна министър-председателя и партията му от конфуза с противоречивите сигнали по болезнения асимилационен процес. Макар че това не бе основната цел на хората на Костов, които направиха предложението. Чисто политическата задача на тъмносините бе да се провери доколко герберите са искрени в разлъката си с Волен Сидеров и дали няма тайна договорка с оцелялата част на Атака за подкрепа на управляващите. Само преди година и половина ДСБ направи същото предложение – парламентът да осъди с декларация Възродителния процес, но идеята им бе провалена от ГЕРБ. Заради Атака, която по това време бе единственият партньор на управляващите. Без хората на Сидеров гербаджиите нямаха мнозинство. И предпочетоха да жертват европейския прочит на събитията и принципното отношение към всеки опит за асимилационна политика в името на несполучливото си партньорство по сметка с Атака.
С подкрепата на декларацията на Синята коалиция, която обяви прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, ГЕРБ даде ясен знак за бъдещо партньорство със Синята коалиция и ДПС. Нищо чудно скоро такова да бъде много необходимо на управляващите.
Друг е въпросът защо делото срещу виновниците за Възродителния процес, което се води от Военната прокуратура, е блокирано заради поставени неизпълними условия от съда. И сигурно никога няма да се стигне до присъди над виновните.
