Неприятностите за британския премиер Дейвид Камерън нямат край. Като че ли не му стигаха проблемите с ЕС и икономическата криза във Великобритания, ами сега изглежда, че и шотландските планинци пак са развели бойните знамена.
По време на битката при Банокбърн през далечната 1314-а, с която завършва добре познатият ни блокбъстър Смело сърце, кралят на шотландците Робърт Брус успява да победи три пъти по-голямата армия на английския крал Едуард II, с което отваря пътя за така желаната от всички местни патриоти независимост, извоювана през 1328 година.
В наши дни Шотландия има нов крал и той се казва Алекс Салмънд. Петдесет и седем годишният икономист с бухнали вежди не е нито толкова атлетичен, нито толкова харизматичен колкото Уилям Уолъс, но е напът да причини на британската монархия повече проблеми, отколкото легендарният си предшественик. В крайна сметка, ако постигне целта си, от Обединеното кралство ще остане само Кралството.
Според лидера на Шотландската национална партия, който е начело на страната от май 2007-а, политическият елит в Единбърг вече е готов да се изправи пред това ново предизвикателство. Брилянтната идея на Салмънд е за 700-годишния юбилей от битката при Банокбърн шотландците, след провеждането на референдум, да обявят своята независимост. Съвсем разбираемо в Лондон неговият план не се радва на голяма популярност. В столицата на Великобритания шотландският първи министър отдавна си е спечелил печална слава като смутител на реда и подобно провинение не може да остане ненаказано. Камерън разбира добре това и ще се опита да пречупи неговия националистически устрем .
Салмънд смята, че в допитването до избирателите трябва да има формулирани три въпроса. Първият от тях е за запазване на сегашното статукво, вторият – за пълна независимост, а третият – за предоставяне на по-големи правомощия на шотландския парламент. Точно това обаче не иска да допусне Камерън. Според него регионалното правителство в Единбърг няма право еднолично да организира референдуми, но като жест на добра воля централното правителство в Лондон е готово да разреши провеждането на плебисцита, ако Салмънд изпълни две условия. На първо място, Камерън иска вотът за независимост да се проведе в рамките на 18 месеца, а не чак през 2014-а, когато националистическият плам ще е в разгара си. Второто условие е в бюлетините да има само един въпрос: Трябва ли Шотландия да остане част от Обединеното кралство – Да или Не?
Тази инициатива на Даунинг стрийт също е разбираема. Както показват последните социологически проучвания в страната, ако въпросът е формулиран така, 2/3 от избирателите ще предпочетат Шотландия да остане част от Великобритания. В допълнение, по този начин проблемът с шотландската независимост най-после ще намери своето демократично решение и за дълго ще падне от политическия дневен ред. А Салмънд съответно няма да се представя повече като борец за свобода.
Подобно развитие би било добре дошло за Камерън, но тези съображения ги знаят добре и на север от река Туийд.
