Тъмната сянка на задлъжнялостта продължава да тегне върху голяма част от българския бизнес. Фирмите си дължат една на друга 157 млрд. лв. към края на 2010 г., стана ясно от годишното изследване на Българска стопанска камара (БСК) за фирмената задлъжнялост в нефинансовия сектор (в това число към банките, към бюджета, към персонала). Спрямо 2009 г. те са станали с 8.9 млрд. лв. повече. Добрата новина е, че тя забавя темпото заради икономическата криза. В общия обем от задължения 66.1% са междуфирмени. Те са се увеличили със 7.2%, набъбват по-бързо, отколкото общата сума.
Прогнозите на камарата са междуфирмената задлъжнялост през 2011 г. да нарасне само с 6% при наблюдавания спад на индустриалната активност. Оценката стъпва на очертаващата се стагнация в икономиката, на намаляващите продажби на вътрешния и външния пазар, отчитат затруднения достъп до финансиране. Ръстът в приходите от износа до голяма степен се дължеше на ценови фактори. Сега свиването на борсовите котировки на суровините се отрази в стойностите на българския експорт.
Търговията е с най-голям дял в задълженията – 34.2 млрд. лв., следвана от бизнеса с недвижими имоти – 23.6 млрд. лв., и строителството – 20.3 млрд. лева. Тези сектори си остават в сериозна криза заради грешките, допуснати в предните години. Тенденцията на нарастване на задълженията и малкия ръст на БВП показват, че бизнес средата продължава да бъде твърде неблагоприятна и поставя икономиката ни в много рискова ситуация. По тази причина и през 2012 г. няма да има достатъчно средства за изплащане на задълженията.
Особено тревожно е положението в предприятията, пласирани на фондовата борса. Сериозното обезценяване на акциите им през 2008 и 2009 г. допълнително оказва негативно въздействие върху техния рейтинг и потенциал за развитие, посочват от камарата.
nbsp;
По-бързи процедури по несъстоятелност
nbsp;
Нарастване на броя на фалитите прогнозират БСК, което заедно с бавните процедури по приключване на несъстоятелността ще допринася за нарастване на задлъжнялостта. През миналата година 1300 предприятия са изпаднали в несъстоятелност, а 2400 са започнали такава процедура.
Увеличават се и случаите, когато несъстоятелността се обявява със задна дата, така че кредиторите остават в повечето случаи с празни ръце. Кризата в сектора на недвижимите имоти пък сваля цената на залога по кредитите, така че банките търпят загуби, тъй като не могат да си съберат вземанията. В тази връзка БСК настоява за промени в Търговския закон, за да се облекчи целият процес. Ще продължим да настояваме да се приеме германският модел и да се ограничи възможността дребните кредитори да обжалват процедурата по несъстоятелност, увери Божидар Данев.
nbsp;
Един милиард лева са необходими за клирингова къща
nbsp;
Около 1 млрд. лв. трябват за създаването на клирингова къща, чрез която да се разчистват задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката, обяви заместник-председателят на БСК Камен Колев. Тя не е по силите на бизнеса, а в сегашната кризисна ситуация държавата едва ще отдели такива средства. Създаването на пазар на задълженията е удобният начин за тяхното намаляване и този въпрос неведнъж е повдиган от бизнеса. Българската стопанска камара даже се опита да създаде виртуален аукцион. За съжаление той все още не може да заработи, тъй като има много предлагане, но малко търсене, поясни Колев. Икономическата несигурност допълнително усложнява ситуацията. Анализите отбелязват по-скоро сигнали и знаци за влошаване на бизнес средата, отколкото за някакво подобрение. А това пък прави все по-трудно събирането на каквито и да е вземания.
Чуват се и някои други предложения за малко по-гъвкав подход по въпроса, като се подготвят и пуснат няколко по-малки клирингови къщи. По този начин те ще имат по-малък капитал и заедно с това да бъдат насочени по-скоро към функциониране на секторен принцип.
