Приятел на правителството да си в днешно време. Както и да закъсаш – ще прави, ще струва и ще те отърве!Най-ярък пример за това са нашенските футболни босове, които се опитват да умилят управляващите с непрестанните си тръшкания колко трудно се поддържат стадионите, на които се потят техните питомци. Та белким изтръгнат по някой милион. А колко се потят е ясно за всички, след като дори феновете вече не са на мачовете.
Заплахите на президентите на футболните клубове да оставят на самотек тези съоръжения също са част от спектакъла. Сякаш имаме футбол или хиляди зрители, които посещават стадионите…?!
За случаи като този най-приляга поговорката: Който си има мустаци, да си купи гребенче… Само дето собствениците на клубове не спират да търсят своето гребенче в джоба на държавата. И поведението им съвсем не е случайно, тъй като те отдавна са напипали слабото място на нашенските управници.
Спортът безспорно е полезен, стига пристрастията около него да не пораждат решения, от които губи държавната хазна, олекват имотите й или губят финансовите институции за сметка на частни футболни клубове. Нека не забравяме, че по смисъла на закона те освен частни са и чисто търговски дружества, които купуват и продават футболисти, получават съответните суми при класиране и нямат никакви по-специални ангажименти към държавата, освен като всички останали да си плащат налозите. Ако погледнем обаче финансовите отчети, става ясно, че почти всички професионални футболни клубове трупат единствено загуби.
Челното място за отрицателен финансов резултат (близо 1 млн. лв.), според отчетите за 2010-а, безапелационно заемат собствениците на ЦСКА от едноличното дружество с ограничена отговорност Титан спорт, което пък от своя страна е 100% собственост на акционерното дружество Титан интернешънъл Холдинг. Компанията, по-известна като
чистачът на държавата
се радва на завидното благоразположение на редица висши, по-висши и най-висши нашенски управници. Това от своя страна й гарантира, че и стадион на концесия за тридесет години ще вземе (Българска армия), че и базата в Панчарево ще стопанисва, макар шефовете на дружеството да оспорват задълженията си към Министерството на спорта за 250 000 лева. А само преди месец-два правителството заигра и като пиар на компанията. Нещо повече, лично премиерът Бойко Борисов се втурна да търси спонсори за ЦСКА (даже придума Асарел -Медет). За тази си отдаденост към проблемите на частния клуб обаче ръководителите на страната решиха този път на топа на устата да сложат банката, която е под контрола им.
Наскоро стана ясно пък, че 100% държавната Българска банка за развитие, чиято основна задача е да финансира малкия и средния бизнес и приоритетно фирми, които изнасят продукцията си извън сраната, е склонила (най-вероятно по препоръка на принципала, ръководен от вицепремиера Симеон Дянков) да отпусне на Титаните кредит в размер на 17 млн. лв. срещу обидно ниско обезпечение – четири апартамента и шест подземни паркоместа в жилищния комплекс Ембаси суитс в кв. Манастирски ливади. Според запознати, ако те евентуално не погасяват заема, банката не би могла да изтъргува заложените от холдинговата компания имоти и срещу половината от предоставените й средства. Така опираме до въпроса: при все по-строгите правила за банкова дейност и кредитиране, които налага БНБ през последните години, коя сила може да накара банковите мениджъри да извършат такава кредитна операция?
Нещо повече, на 6 октомври миналата годината е подписан анекс към договора за кредит от април (за 17-те млн.лв.), с който страните са предоговорили условията му. Ипотеката по него, според нотариалния акт (с която в. БАНКЕРЪ разполага), е учредена върху два недвижими имота в края на октомври 2011 година. Тогава държавната банка се е съгласила да признае обезпечение по вземането на кредитора до размера на 700 000 лева. Но като ипотекарен длъжник е вписла трето задължено лице – дружеството с ограничена отговорност Крес-98, представлявано от управителя му Даниел Гаргов. Банката е приела като обезпечение двата поземлени имота, които по анекса са в Бяла, Варненско. Единият, според скицата, придружаваща документите, е земеделска земя с площ от 8754 кв. м, а другият е определен като урбанизирана територия и площта му е 6993 кв. метра.
Освен приетите ниски обезпечения по кредита, чрез който се разчистват задължения на футболния клуб към други банки, ББР е откупила и задълженията на пет общини (чрез цесия) за 7.5 млн. лв., натрупани от кметствата към частното дружество, за извършените дейности по сметосъбирането.
Реално погледнато, от една страна, общините осигуряват доста сериозен обем работа на частното дружество, а от друга, държавата се грижи да не се бавят плащанията към него. Подобно обгрижване на една частна фирма е, меко казано, смущаващо (защото то не се полага на останалите). Но като се имат предвид
залитанията на властта по футбола
които не са от вчера, може би тази благотворителност има своето обяснение.
В тази връзка не е лошо да припомним, че през миналата година в общественото пространство бяха лансирани купища идеи как да бъдат подпомогнати футболните клубове. Човек ще си помисли, че у нас тази сфера на дейност създава брутния вътрешен продукт на държавата, та заслужава специална подкрепа.
Нека припомним, че спортните босове (повечето от тях – със сложни биографии) първо поискаха от премиера Бойко Борисов стадионите, на които тренират техните питомци, да им бъдат предоставени… безвъзмездно. Тези мераци аха да бъдат задоволени, но някой все пак се сети, че подобна стъпка може да въвлече страната в неприятна ситуация – европейските ни партньори да обвинят администрацията, че оказва нерегламентирана държавна помощ в полза на частни дружества. Все пак стадионите, колкото и да бяха занемарени през последните години, в повечето случаи са публична държавна собственост. И не е съвсем сигурно редно ли е огромните терени около тях, върху които има (а могат да се изградят и още) съпровождащи търговски обекти, да бъдат отдадени безвъзмездно на някой бизнесмен заради благородния мотив за просперитета на спорта. Още повече че халът на нашия футбол далеч не би могъл да се определи като перспективен.
Инак, като става дума за имоти, собствениците на софийските грандове обичат да дават обещания. Но малко като на циганска сватба – това, което се обещава, нали не се дава веднага…
Преди година босът на ЦСКА Димитър Борисов обяснявяше, че ако получи стадион Българска армия, ще го срути и на негово място ще изгради ново модерно съоръжение, с което ще смае не само феновете си, но и света… Даже показа амбициозен проект, изготвен от английска фирма. Сега обаче се оказа, че меракът за този градеж вече е забравен, а това, което предстои, е само ремонт.
Думите на Димитър Борисов отпреди десетина дни не дадоха яснота какви точно действия ще предприеме за възстановяването и рехабилитацията на базата, след като я придобие, защото всичко зависело от правата и задълженията, които ще ни определи държавата в концесионния договор. В зависимост от това ще се решава дали ще строим нов стадион, или ще правим реконструкция, остави вратата полуотворена босът на червените. Подобни проекти през годините развяваха и собствениците на Левски и Локомотив. Но и всички те останаха просто пожелания. Затова пък рефренът, че футболът има нужда от помощта на държавата, не спира да звучи през всечке сезони на годината, а сегашният премиер, освен че обича да го слуша, взе и да го припява.
През пролетта на миналата година министър-председателят Борисов обяви, че държавата ще ремонтира десет стадиона. От сериозен ремонт имали нужда съоръженията, които ползват Левски, ЦСКА, Славия, Локомотив (София), Академик (София), Ботев (Пловдив), Локомотив (Пловдив), Берое, Ботев (Враца). Търсел се и стадион в района около Лом и Оряхово, който да бъде приведен в добър вид. Премиерът обеща 1 млн. лв. за пловдивските стадиони и пари за осветление за игрищата в Стара Загора и във Враца. Думите му погалиха ушите на собствениците на футболните клубове, които от години се изживяват и като собственици на стадионите. Кризата и финансовият хал на държавата обаче отложиха тези намерения и приказките за тях постепенно затихнаха. Но не за дълго. В началото на лятото на 2011-а се пръкна и следващата идея за спасяването на този спорт. Този път чрез формулата – да се помогне на столичните клубове да си оправят съоръженията. Парите трябваше да дойдат от
продажбата на някои пущинаци
както министър-председателят Борисов определи столичните стадиони Юнак, Септември, Академик и Раковски. Намерението на правителството беше да ги продаде на фирми, които да направят там, каквото е необходимо за една европейска столица, а с приходите от сделките да бъдат реконструирани стадионите на ЦСКА, Левски, Славия, Локомотив и Академик. За целта софийските клубове дори учредиха сдружение – Футболна София, което предложи на правителството и други подходящи според членовете му терени за приватизация. В списъка освен изброените пущинаци влизаше и част от столичния колодрум.
Но и тази идея беше консервирана. После се яви друга – стадион Септември например може да бъде спасен от испански инвеститори, доведени от Христо Стоичков, които обещават да го построят наново. Испанците показаха уникални проекти за изграждането и реконструкцията на три стадиона на стойност 450 млн. евро, разработени от испанското архитектурно бюро Грас и от фирма WMA. Те включваха изграждането на нов национален стадион, мащабна реконструкция на стадион Септември и на стадион Пловдив.
Пак според тези планове новият национален стадион щеше да се нарича
Арена на розата
и да предлага 40 000 седящи места. Той трябваше да бъде разположен близо до летище София, а архитектурният му план според инициаторите на проекта бил вдъхновен от куполите на храм-паметника Александър Невски. Погледнат от въздуха, щял да наподобява роза, да променя цветовете си подобно на мюнхенските стадиони на Байерн и Мюнхен 1860. А когато играе националният ни отбор, пък щял бъде осветен с цветовете на държавния ни флаг. Освен футболен терен и писти съоръжението трябваше да съчетае в едно търговски център, хотелска част, офис сгради, закрито и две открити тренировъчни игрища. Общата му застроена площ според проекта е 250 хил. кв. метра. Очевидно обаче черна котка пресече пътя и на тази идея.
Преди седмица спортният министър Свилен Нейков каза, че новият национален стадион може би ще бъде направен на… Герена.
Колкото до запустелия стадион Септември – там според испанския проект трябваше да бъде изграден нов стадион, с 15-хиляди места и с две по-малки спортни съоръжения наоколо. Комплексът трябваше да бъде разположен в центъра на голям парк, а наоколо да има търговски и жилищни сгради, разработени във футуристичен стил. Дори му беше измислено име – трябваше да се казва Септемврийска корона. Още по-грандоманско название беше избрано за стадиона в Пловдив – Олимпийски съкровища. Неговият капацитет пък според проекта трябваше да бъде 25 000 места, а общата му площ – 218 хил. кв. м, на които да са разположени няколко футболни игрища, плувен и гребен комплекс, тенис кортове, музей и търговски център. Но
всичко това остава мечта
В края на миналата година стана ясно, че… сме на изходната позиция – отново се търси начин за подпомагане на футболните клубове. Непосредствено преди коледните празници министър-председателят Бойко Борисов обяви, че вече има няколко оферти за стадион Юнак, а парите, които ще дойдат от сделката, ще бъдат разпределени между детско-юношеските школи на водещи футболни клубове.
Може би тези думи на Борисов обясняват един доста странен феномен от последните месеци – получи се бум в създаването на нови детско-юношески школи. Впрочем идеята средствата да се насочат към тези школи е далеч по-стойностна, отколкото да се помага на частни дружества, каквито са Левски , ЦСКА и т.н. Все пак в държава с пазарна икономика, каквато твърдим, че имаме, нормално е хората, които имат мерак да се занимават с футбол, да си поемат масрафа за удоволствието, а не да крънкат от държавата да им предостави безвъзмездно терени и да ги подпомага финансово. Не се е чуло досега нито английските, нито германските или италианските клубове да са искали подобна помощ от правителствата в страните си. Просто наблягат на играта и хората им плащат богато (в пряк и в преносен смисъл) именно за това.
Което е поредното доказателство, че да се дава предимство на детските школи е доста по-добра идея от тази да бъдат спасявани измършавелите лидери във футболното първенство. Нека не забравяме, че от години много спортни дейци неспирно пледират именно в спорта за младите да се хвърлят усилията. Имаше и обещания в предизборните платформи на всички кандидати за власт, но реализация не последва и това полека лека се превърна в основната причина за залеза на родния футбол. Това, че днешните управници все пак обръщат внимание на проблема с детските школи, е похвално, но в същото време не става много ясно как ще контролират разходваните от тях държавни на средства. А би трябвало да са много внимателни. За да не стане както винаги: държавата финансира развитието на детските школи, но поради занижен или пък никакъв контрол парите потъват в джобовете на инициативни любители на спорта…?!
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Какво казват по темата хората от форумите в интернет.
– Откъде накъде държавата ще раздава пари точно на този спорт?! И без това всички го използват за пране на пари.
Какво стана с леката атлетика, щангите, борбата, бокса, ските, гребането – все спортове, които възпитават далеч по-добре младежта? Да продадеш стадиони, за да се превърнат в молове, е равносилно на това да продадеш Южния парк и след това да го застроиш (както направиха неотдавна други политически умове).
– Това за даването на държавна собственост, пък било и стадиони, безвъзмездно на частни фирми значи ли, че излизаме от ЕС? Защото там така не дават.
nbsp;
– От тези хора (Гигов, Батков, Титан, Венци Стефанов) трябва да се взема, а не да им се дава.
– Мутрите огладняха, а? Какъв е процентът на футболните клубове, зад които не стои по някоя накисната в далаверата мутра? Има ли още такива? Аз лично не се сещам. Като започнете от А група и стигнете до най-залюхания селски клуб на татковината, все има по една мутра – я в бизнеса с горивата, я в този със строителството, я в другия с наркотиците или пеперудките, я с алкохола, акцизите или ДДС-то. Та тях ли точно да храним с публична собственост, уж без да бъркаме в канчето на неизкушената част от целокупния народ – неизкушена от футболната мания.
– На някой май не му е ясно, че футболът е частен бизнес и не може да се субсидира директно, защото това се нарича държавна протекция? Ами и заводите ни са зле. Що не се построят пет завода и да се дадат безвъзмездно на пет фирми, та поне да има откъде данъци да се събират…
