От близо 15 години у нас се говори за либерализация на газовия пазар, пишат се стратегии и купища други програмни документи, за да се улесни масовото навлизане на синьото гориво в бита на хората, но резултатите, откровено да си го кажем, са направо плачевни. Газификацията в България е достигнала до едва 2-3% от населението, докато в някои европейски страни 90 на сто от гражданите ползват природен газ за отопление и други домакински нужди. Логично и изградената у нас мрежа е около десет пъти по-къса, сравнено със средните нива в Европейския съюз.
Междувременно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е раздала през последните години немалко лицензи за дистрибуция на синьо гориво, и то все дългогодишни. Справка в регистрите на регулатора показва, че той е разрешил да се газифицират около 160 общини в държавата от общо 264. При това лицензите обхващат най-големите български градове и редица от летните и зимните ни курорти, където е логично да се предполага, че населението е далеч по-платежоспособно.
Разминаването между
раздадени лицензи и реални резултати
nbsp;
явно не е убегнало от вниманието на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Бавните темпове на газифициране поставят много сериозния въпрос доколко лицензиантите изпълняват условията по лицензите? Аз настоявам пред ДКЕВР и лично пред председателя на регулатора Ангел Семерджиев изключително критично да разгледат раздадените разрешителни и там, където се бавят инвестиции или не се реализират обещаните проекти, да се помисли за отнемането на лицензите, заяви за в.БАНКЕРЪ Трайков.
Афишираните от министъра намерения подсказват, че съвсем скоро може да очакваме пренареждане на сегашната газова карта в страната. Днес
най-големият играч на пазара
е Овергаз Инк. Според информационната система Дакси 50% от акциите на дружеството държи руската компания Газпром и ако се съди по издадените от ДКЕВР лицензи, то разполага с разрешението да газифицира 52 общини, сред които са и София, Варна и Русе.
На второ място се нарежда фирмата Ситигаз България, която има лиценз за газоразпределение в 33 български общини, разположени най-вече в района на Тракийската низина. От октомври 2011-а тя е еднолична собственост на италианската Групо Сочиета Газ Римини.
Друг сериозен участник в битовото газоразпределение е Черноморска технологична компания, собственост на италианската Амга Адзиенда Мултисервидзи. Дружеството е титуляр на разрешителните да доставя синьо гориво за 32 общини, съсредоточени предимно в Северна и Източна България.
Присъствието на фирми от Апенините се допълва от Аче газ – едноличен собственик на българската Рила газ, която има лиценз за дистрибуция на синьо гориво в регион Запад, обхващащ 22 общини.
Предвид факта, че тези четири компании доминират на пазара, именно те ще се окажат най-засегнати при евентуална ревизия на направените инвестиции, а оттам и на дадените им лицензи. По друг начин обаче изглеждат нещата, погледнати от тяхната камбанария. Същите тези фирми редовно се оправдават с тежките административни процедури по изграждането на газоснабдителната мрежа и присъединяването на гражданите към тях.
Над десет години сме тероризирани от общините, които си измислят разни
такси, пречещи и оскъпяващи газификацията
nbsp;
Макар че броят на разрешителните за един имот от 27 вече намаля на 15, в искането и на тези документи липсва смисъл. Трябва да има единни стандарти на публичната администрация за газификацията, а не всяка община да си измисля свои правила и такси, смята изпълнителният директор на Овергаз Инк Сашо Дончев. Според него е не е редно инвестицията в газово оборудване да се отразява от общините в данъчната оценка на жилището и така хората плащат по-високи данъци за имотите си, както и такса смет. Още повече че по този начин в малките населени места отпадъците намаляват, тъй като вече не се изхвърля сгурия от ползваните преди това за отопление дърва и въглища.
Един от безспорните капацитети, когато става въпрос за синьо гориво, е председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Преди няколко месеца, в едно свое изказване, той много точно очерта проблема: Нашите газоразпределителни дружества доста трудно се развиват, защото пазарът е много специфичен за тях. Цените, на които се продава природният газ, в повечето от градовете са конкуренти на топлинната енергия. Просто газоразпределителната мрежа не е достатъчно добре развита, сега се строи и трябва да се плати нейното развитие. Когато тя започне да се амортизира, когато има много потребители, ще добавя по-малка стойност. В момента тръбите добавят голяма стойност, тъй като използваемостта е много ниска.
Мнозина експерти са на мнение, че
изходът от този омагьосан кръг
nbsp;
е държавата да подпомогне домакинствата да оборудват домовете си с газови инсталации с пари от еврофондовете и от бъдещата продажба на спестени парникови емисии. Първоначалната инвестиция от 4-5 хил. лв. за газификация на дома е непосилна за много семейства. Затова и при осигурен достъп на 10% от тях до природен газ едва 3 на сто се възползват от екологичното гориво, изтъква директорът на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Според нея, за да се насърчи навлизането на синьото гориво в бита, трябва да се предвидят 300 млн. евро от средствата в Международния фонд Козлодуй, отпуснати като компенсация за затварянето на малките реактори на ядрената ни централа. Наред с това, могат да се ползват част от парите, предвидени за енергонеефективни мерки по оперативната програма Конкурентоспособност, а също и определен процент от европейските средства за регионално развитие.
За стимулиране на газификацията в други европейски държави има забрана за продажба на въглища в регионите със силно замърсен и запрашен въздух, както и безплатното едногодишно ползване на природен газ от новоприсъединилите се домакинства, финансирано от държавни и европейски фондове, отбелязва още Диловска.
Всички изброени дотук проблеми и мерки бяха набелязани на специална дискусия още през пролетта на миналата година. Тогава министърът на екологията Нона Караджова обеща, че до края на 2011-а ще бъде изготвена програма за ускоряване на газификацията със заложени в нея
конкретни законодателни и нормативни мерки
с финансови инструменти за подпомагане на населението и срокове за изпълнение. А заедно със заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Георги Прегьов поеха и ангажимента да бъдат облекчени процедурите по Закона за устройството на територията, за да отпаднат излишните изисквания и съгласувания.
Заместник икономическият министър Марий Косев пък каза, че също до края на 2011-а Булгартрансгаз ще изготви десетгодишния си инвестиционен план за развитие на преносната мрежа и в него ще е предвидено изграждането на отклонения на магистралните газопроводи .
Прегьов и Косев вече не са част от изпълнителната власт. Не са изпълнени и поетите обещания. При все че и в приетата от парламента в средата на миналата година енергийна стратегия до 2020-а като приоритет е записано разширяването на битовата газификация у нас. В документа е предвидено след осем години домакинствата, ползващи синьо гориво, да достигнат 30 на сто. Това ще спестява на икономиката 2 млрд. евро годишно, ще намали използването на енергия с 19% и въглеродните емисии във въздуха ще са с 13% по-малко.
Дали вината за зациклилата газификация е в липсата на достатъчно подкрепа от държавата или в самите фирми, които търсят удобни извинения за да отложат финансови разходи в кризата, е трудно да се каже. Остава да се надяваме, че това ще се разбере след преразглеждането на издадените от ДКЕВР лицензи.
nbsp;
nbsp;
Де юре
България изпълнява своите ангажименти по Газовата директива 2009/73/ЕО, която ясно очертава политиката за либерализация на газовия пазар на страните членки на Европейския съюз в интерес на потребителите, гласи официалната позиция на Министерството на икономиката и енергетиката.
Юридическото отваряне на газовия пазар се осъществява в съответствие с Правилата за достъп до газопреносната и газоразпределителните мрежи, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Въведени са изискванията на Директивата за свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари, като от 1 януари 2007 г. всички небитови потребители на природен газ вече могат да избират своя доставчик и да имат достъп до мрежите. А от 1 юли 2007-а на всички потребители на природен газ (включително и домакинствата) е дадена възможност свободно да избират своя доставчик и да имат достъп до мрежите. В резултат на това след 2004-а освен от БулгаргазЕАД продажби на синьо гориво от местен добив за привилегировани потребители бяха осъществени и от първия търговец на природен газ Дексиа БългарияЕООД.
За по-бързото развитие на газификацията е необходимо да се разширят газоразпределителните мрежи, особено в общините, на чиито територии досега няма издадени лицензи. Газификацията е условие за създаване на конкурентен либерализиран национален газов пазар с включване на нови доставчици, потребители и собственици на газопроводи. В условията на либерализиран газов пазар изградените газопроводи могат да бъдат използвани за доставка на газ от конкуриращи се източници, т.е. те допринасят за диверсифициране на доставките на енергия.
Съществува сериозен потенциал на националния газов пазар за разширяване на използването на природен газ и в автомобилния транспорт чрез насърчаване на изграждането на метан станции като алтернатива и по-екологично и евтино гориво спрямо останалите горива.
nbsp;
nbsp;
Малките общини търсят местния бизнес
Изключително любопитна картинка се оформя при газификацията на по-малките населени места в страната, където общините са създали специфична форма на публичночастни партньорства с големи фирми в региона.
За община Костинброд например лиценз има Костинбродгаз ООД, където 91% от дяловете държи фирма Джиев. Тя е собственик на птицекомбината в града, който е разположен върху 650 000 кв. м земя и има 130 000 кв. м производствени площи. Костинбродгаз ООД вече е захранило с природен газ по-големите предприятия в района, както и всички производствени ферми и цехове на птицекомбината.
Сходно е положението и в Самоков, където мажоритарен собственик в местното газоразпределително дружество – Комекес, е Самел 90. То е едно от най-силните в общината, основано е през 1964 г. и произвежда електронно свързочно оборудване. След 1990-а изделията със специално предназначение се допълват с граждански разработки в областта на телекомуникационната техника, със специализирана електроника за осветителната индустрия, резервни части за автомобили и др. Самел 90е сред основните доставчици и интегратори на телекомуникационно и друго електронно оборудване за министерствата на отбраната и на вътрешните работи. Продуктите му се продават и във Великобритания, Германия, Белгия, Франция, САЩ, Китай, както и в редица страни от Средния изток и Африка.
Заводът за санитарен фаянс и смесители в Севлиево – Идеал Стандарт, също е поел в свои ръце газификацията на района. Фирмата държи 58.23% от акциите на лицензианта Севлиевогаз -2000.
В община Генерал Тошево титуляр на разрешителното за дистрибуция на синьо гориво е Добруджа газ, където 51% от акциите са собственост на местната фабрика за производство на тухли и бетонни изделия – Керамик – ГТ.
Лицензия да газифицира митничарската Мека – Свиленград, има дружеството Свиленград газ, където мажоритарен акционер е Фуат Османов, по-популярен като Фуат Гювен. Той е собственик на Търговска банка Д, Стил- 93, която експлоатира няколко ВЕЦ-а и др.
Любопитен е казусът с община Стралджа, където лицензиант е Транс газ енд трейд. Петдесет процента от фирмата са на сина на бившия министър на регионалното развитие Асен Гагаузов – Павлин Асенов Гагаузов. Справка в информационната система ДАКСИ показва, че останалите дялове са на Доротея Тенева, която е дъщеря на Йордан Тенев – едноличен собственик на Керамична къща Стралджа, наследник на местния керамичния завод Стралджа Керамика.А връзката с газоразпределението се крие в няколко изречения, които могат да се прочетат на интернет страницата на компанията: Предприятието е лидер на пазара за керамични керемиди и покриви в страната. До края на годината се предвижда обновление и модернизация и достигане на върхов капацитет -на пазара ще излизат 50 милиона керемиди. Паралелно с това изпичането на продукцията премина от мазут на газ, което е важно от екологична гледна точка.
nbsp;
nbsp;
Чакат се лицензи за Троян и Габрово
Габрово и Троян ще са поредните две общини, които трябва да получат лицензи за газоразпределение, след като в края на август 2011-а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обяви конкурсите за тях.
Условията за участниците предполагат в двете общини да се създаде газоразпределителна мрежа в срок до десет години от получаването на разрешителното. Основното ограничение е кандидатите да са от страна член на Европейския съюз или от Европейското икономическо пространство. Заявленията се приемаха до 17 ноември миналата година. Срокът за оценяване на предложенията пък е до три месеца от отварянето на офертите.
