За планиране на градското развитие у нас трудно може да се говори. От една страна, обществото не знае за какво точно става дума, а от друга – за управниците това е неприятна и някак маловажна тема. На практика за по-голямата част от територията на страната не съществува концепция за демографското и икономическото й бъдеще, както и за използването на местните ресурси. Всичко това води до блокирането на ключови инфраструктурни проекти, до хаотично и често пъти абсурдно застрояване и най-вече до работа на парче, без цялостна визия как трябва да се случват нещата. Сега обаче има някакви изгледи ситуацията да се промени.
След близо двегодишно протакане Министерството на регионалното развитие и благоустройството най-сетне сколаса да обяви обществена поръчка за изготвянето на Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 година. Тя ще определи за всеки район какъв е потенциалът му, какво би могло да се случи с него и какви дейности би следвало да се развиват там.
Създаването на такава схема постоянно се отлагаше през последните 20 години, най-вече защото е трудна задача, в която са преплетени множество интереси. Независимо от първоначалните обещания на ГЕРБ разработването й не беше включено в Бюджет 2010, а като причина се изтъкна тежката финансово-икономическа обстановка. В началото на 2011-а вече бившият регионален министър Росен Плевнелиев обяви, че финансирането на проекта е предвидено, но до реализацията му не се стигна и остана за тази година. Според условията на конкурса кандидатите за изготвянето на концепцията могат да подават документи за участие до 3 февруари. Офертите им ще бъдат отворени четири дни по-късно, а най-смелите прогнози са до сключването на договор да се стигне към края на март.
На победителя ще бъдат платени 300 хил. лв., осигурени от оперативната програма Регионално развитие, за да направи анализи и прогнози на състоянието на националната територия и протичащите в нея процеси, както и на проблемите на устройството на страната. Проектът включва още разработване на методология за дефиниране на териториите със специфични характеристики, определяне на функционални зони и изследване на връзките помежду им, формулиране на визия, модел и стратегия за бъдещо им развитие. Предвижда се също създаването на Географска информационна система (ГИС) и база данни към нея.
Въпреки че обичайно тези дейности отнемат около една година, избраната компания ще има на разположение само шест месеца. Освен натрупаното закъснение допълнителна причина сроковете да са толкова съкратени е, че липсата на този ключов документ може да опропасти за нас целия следващ програмен период на ЕС (2014-2020). Проблемът е, че именно на неговата база общините трябва да изготвят интегрираните си планове за градско възстановяване и развитие и според изискванията на общността само заложените в тях проекти ще могат да получават пари по линия на структурните и Кохезионния фондове. Тоест, ако местните управници не успеят да си наредят добре картите, оперативните програми ще се окажат недостъпни за тях, а съответно и обещанията им за модернизация на общинската инфраструктура ще станат неизпълними.
И докато държавата, макар и със закъснение, вече се е захванала за работа, повечето общини още се ослушват. Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че единствено София, Карлово, Силистра, Враца и Габрово са обявили конкурси за избор на фирма, която да състави интегрирания им план, при все че схемата за финансиране от програмата Регионално развитие е отворена още от юни 2011-а. Става дума за над 21 млн. лв. (виж карето), предвидени като безвъзмездна финансова помощ при изготвянето на плановете за 36 от най-големите български общини.
Търговете на Силистра и Враца пропаднаха още в началото. През ноември 2011-а градската управа в дунавския град прекрати процедурата заради съществени пропуски и непълноти в техническото задание. Врачанските власти пък публикуваха решението си за спирането й преди седмица – на 6 януари, като в мотивите си посочват, че са констатирани несъответствия в обявлението и документацията на обществената поръчка и одобрената документация по проекта. Имало е разминаване и с описанието на предмета на поръчката, което е довело до объркване на участниците. Не на последно място минималните изисквания към ключовите експерти не са били добре формулирани. Сега двете общини се връщат в изходна позиция и отново ще трябва да обявяват процедурите.
Проблеми имаше и с търга на Габрово. За втората обособена позиция – Изготвяне на екологични оценки и оценки на съвместимостта на интегрирания план, не бе подадена нито една оферта. независимо от това надпреварата за избор на компания, която да разработи самия план продължава.
Поръчката на Столичната община засега върви по план, но и при нея има основания за притеснения. Договор с изпълнителя ще бъде подписан най-рано в края на януари и то ако никой не обжалва класирането. Така, в най-добрия случай, победителят ще има на разположение точно 18 месеца (планът трябва да е готов най-късно до 23 юни 2013-а). Само че спецификата на София като столица и град с най-много районни администрации налага редица изменения в стандартния формат за интегриран план, както е зададен от регионалното министерство, и по думите на главния архитект Петър Диков детайлите по процедурата ще бъдат изяснявани в процеса на работа. Този план е от ключово значение, тъй като с него ще бъдат определени проектите, които могат да кандидатстват за европейско финансиране в следващия програмен период. Това налага задълбочен анализ и включване на максимално широк обхват от приоритетни зони за въздействие, които да доведат до максимална полза за развитието на града и защита на повече средства от ЕС, изтъкна Диков.
Колкото до Карлово, то обяви процедурата на 23 декември. Документи в надпреварата могат да се подават до 3 февруари, когато ще бъдат отворени и офертите на кандидатите. Победителят ще получи близо 400 хил. лв. и ще разполага с 440 дни за разработването на плана.
Само още няколко общини, сред които Благоевград, Пазарджик и Бургас, подготвят в момента документацията и не е изключено да започнат конкурсите в близките седмици. Докато времето на останалите на практика изтича. Направата на изисквания документ отнема няколко месеца, след това се провеждат задължителните обществени обсъждания и едва тогава той се внася за гласуване в общинския съвет.
Заради мудните действия на градските управници при разработването на интегрирани планове за градско развитие под въпрос остават и около 63 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие. Парите са отделени в специален холдингов фонд, който се управлява от програмата Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони (Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) – JESSICA. С тях могат да се финансират проекти за изграждане на паркове, търговски центрове, спортни съоръжения и др. под формата на публично-частни партньорства. Но и в този случай, за да стигнат до средствата, е необходимо общините да имат интегрирани планове.
Иначе преди седмица Европейската инвестиционна банка, която управлява JESSICA, сключи споразумение с Фонда за градско развитие (Urban Development Fund – UDF), учреден като смесено дружество между френската банка Societe Generale Expressbank, холдинг Елана, Елана инвестмънт и Balkan Advisors. Новият фонд ще има ангажимента да инвестира през следващите четири години общо 56.4 млн. евро в проекти за развитието на Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Финансовият ресурс от програмата Регионално развитие по схемата за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие е разпределен в два компонента. Първият обхваща 7-те големи града: Столична община (960 660 лв.), Пловдив (998 415 лв.), Стара Загора (998 390 лв.), Бургас (997 490 лв.), Варна (999 542 лв.), Русе (999 400 лв.) и Плевен (999 972 лв.), а вторият (с общ размер 14.5 млн. лв.) – 29 средно големите общини: Благоевград, Велико Търново, Велинград, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Лом, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Разград, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.
