Иран продължава своята открита конфронтация срещу Запада, като открито демонстрира повишени ядрени амбиции. Техеран не само не се отказва от атомната си програма, но достига нови равнища в обогатяването на уран. Самото откриване на втори завод, още повече на място, добре защитено от нападения, показва, че иранците смятат и занапред да модернизират ядрените си разработки в закрит режим. При това Техеран все тъй упорито пренебрегва поредните мерки, подготвяни от Запада, или по-скоро разчита, че те няма да влязат в сила.
Думата война отново стана модерна, когато се заговори за Иран. От началото на годината управляващите в Техеран не спират да провокират своите противници. Военните заплашиха, че ще затворят Ормузкия проток и предупредиха американските самолетоносачи да не се завръщат в Персийския залив. Иран всъщност блъфира, защото няма нито сили, нито желание да започне в обозримо бъдеще война срещу САЩ, Израел или който да е друг. Но иранците определено са ядосани. Икономическите санкции, одобрени на 31 декември от президента Барак Обама, ще направят износа на петрол по-труден и по-нерентабилен за Техеран. Този правен акт има икономическа цел – приходите от нефта драматично ще намалеят, ако и страните от ЕС се включат към санкциите.
Иран обаче със сигурност не иска война. Евентуален конфликт в Ормузкия проток ще попречи на собствения му петролен износ. Ако направи опит да затвори морския път, това ще е безрезултатно, тъй като авиацията на САЩ ще го отвори отново много бързо. Войната може да се развие скоростно и да прерасне в атака срещу перлата в иранската корона – ядрената програма. Аятолах Хаменей си има достатъчно грижи заради обезценяващата се валута и вътрешните борби сред неговия елит. Основната цел на Техеран е да сплаши САЩ и съюзниците им и да ги накара да се откажат от налагане на санкции срещу иранския петролен износ. И въпреки войнствената реторика има признаци, че режимът не се чувства толкова силен. Иран блъфира, залага стръв, но нито САЩ, нито Израел ще се хванат на нея.
На фона на повишеното напрежение президентът Махмуд Ахмадинеджад обиколи Латинска Америка. Четирите страни от визитата му имат нещо общо – те са враждебно настроени към САЩ. Пътуването му в региона трябваше да покаже динамизма на иранската дипломация и да опровергае твърденията, че страната не разполага с никаква подкрепа.
Иран всъщност се безпокои, че ще бъде следващата държава, обхваната от Арабската пролет. Дипломатически ходове като тази президентска разходка само показват очевидното – Ислямската република е преминала в отбрана. Иран мислеше, че Арабската пролет ще му бъде полезна. Тя свали от власт корумпирани президенти, продали се на дяволския западен лагер. Ислямската република обаче се заблуди. САЩ бързо потвърдиха ангажиментите си да помагат за поддържане на стабилността в Близкия изток, като същевременно отговарят на аспирациите на народите от региона, изразени в Арабското пробуждане. Новата военна стратегия, обявена от президента Обама, може и да изглежда леко различна от амбициите на някои негови предшественици, но тя ясно показва, че Вашингтон няма да допусне създаването на иранска атомна бомба.
Цялата външнополитическа игра на Иран може да се окаже много опасна. В Техеран залагат прекалено на преценката си, че САЩ и Израел няма да посмеят да посегнат към оръжията. Вярно е, че еврейската държава предимно дипломатично мълчи, а зад Океана изглеждат ангажирани в започналите първични президентски избори. Това обаче се е случвало и друг път и никой не може да каже кога в Йерусалим и Вашингтон ще решат, че Иран е прекосил червената линия. Пентагонът дори вече официално посочи две причини, при които войната с Техеран ще стане неизбежна. Новият министър на отбраната Лион Панета предупреди, че Ислямската република ще бъде ударена, ако започне да създава атомна бомба, а също и в случай че иранците затворят Ормузкия залив. Според шефа на Пентагона засега Техеран планира само да създаде известни възможности в ядрената сфера – да получи суровина и технологии за разработка на оръжия, но думите му звучат повече от сериозно.
Опасенията на Ислямската република, включително и за военен удар, вече трябва да са основателни. Ако иранските управляващи продължат да се правят на всемогъщи, това означава, че доста сериозно са сбъркали професията си. Бъдещето страшно много зависи от международните санкции. За да бъдат те наистина усетени от Ислямската република, трябва да станат международни. Като за начало е нужно санкциите да минат през Съвета за сигурност на ООН. Две от постоянните му членки с право на вето – Русия и Китай, засега смятат това за контрапродуктивно, но САЩ не губят надежда да разубедят Москва и Пекин. Двете столици играят опозиция по въпроса, но самите те трябва да се страхуват от иранската ядрена бомба не по-малко от останалите. В крайна сметка всичко е въпрос на преговори.
Проблемът на Иран всъщност е много по-голям и той съвсем не приключва със САЩ и Израел. Глупавата демонстрация на фалшиво самочувствие вече дразни сериозно почти целия свят. В Близкия изток определено замириса на барут, защото на всички им писна от Иран. Техеран трябва да се плаши не само от старите си врагове, но и от Турция и арабските страни. Последните са преки съседи на Ислямската република и нямат никакъв интерес, а и желание да търпят тиктакаща иранска атомна заплаха. Заради външнополитическата си наглост Техеран стана противник на практика за всички държави около себе си и най-вече за монархиите от Персийския залив начело със Саудитска Арабия. Все по-вероятно е тъкмо те да имат реално участие в политическите промени в региона, с чиято помощ се създава един вид нов арабски халифат. Ако подобна теория се окаже истина, то тогава съюзниците Сирия и Иран могат да се окажат сериозна пречка, която задължително ще бъде отстранена. Помощта на САЩ и Израел едва ли ще е изненада.
Анатоли Стайков
