Еврото падна под 1.27 щ. долара на 11 януари в очакване на решенията за паричната политика на Европейската централна банка и на резултатите от аукционите в Италия и в Испания. Ден по-късно единната европейска валута се засили и надхвърли равнището от 1.28 щ. долара.
Една от причините за по-доброто самочувствие на европейските пари беше успешният испански търг на 12 януари, на който Мадрид продаде дългови книжа с различна срочност за общо 9.98 млрд. евро при планиран приход от 5 млрд. евро. Тригодишната емисия с номинал 4.27 млрд. евро бе реализирана при средна доходност от 3.384% – доста под годишната възвръщаемост от 5.187%, постигната на предишния аукцион за ДЦК със сходна срочност на 1 декември 2011-а. Кредитните разходи на Италия също се понижиха при първата й дългова емисия за тази година. Рим продаде едногодишни ДЦК за 8.5 млрд. евро при 2.735% годишна доходност срещу 5.952% на предишния аукцион на 12 декември 2011-а. Тези резултати показват, че двете застрашени от кризата на държавния дълг страни засега успяват да овладеят на финансите си.
Вторият повод за оптимизъм бе коментарът на управителя на ЕЦБ Марио Драги, че има сигнали за стабилизиране на стопанството на еврорегиона, макар икономическата му перспектива да остава доста несигурна и уязвима от значителни рискове. Драги направи изявлението на пресконференция във Франкфурт непосредствено след съвещанието на банковия управителен съвет на 12 януари. На него
ЕЦБ остави без промяна – 1%
основната лихва на еврозоната, точно каквито бяха прогнозите на всички анкетирани по темата икономисти. Централните банкери обясниха, че очакват резултатите от извънредните мерки, които предприеха в края на миналата година, когато наводниха банковата система на общността с пари.
На първите си две съвещания за паричната политика начело на управителния съвет на ЕЦБ (през ноември и декември 2011-а) Драги понижи с по 25 базови пункта базовия лихвен процент на еврорегиона. След последното намаление почти няма доказателства за влошаване на икономическите условия в общността, а годишната инфлация през декември е била 2.8% и има доста път до определения от ЕЦБ годишен таван от 2 процента. Индексите, които следят активността в секторите на производството и услугите, пък показват забавяне на спада. Следователно няма основание да се бърза с ново намаление на лихвите.
Последните фундаментални показатели на еврозоната не са толкова слаби, колкото се очакваше. Индустриалният продукт на общността през ноември 2011-а е намалял по-слабо, отколкото прогнозираха икономистите – с 0.1% в сравнение с октомври. В тази област най-зле се е представила Испания, чиято ноемврийска индустриална продукция е паднала най-рязко за последните две години – със 7% спрямо същия период на 2010-а.
Във Франция
доверието на местните бизнесмени се е повишило през декември 2011-а – индексът за бизнес климата, изчисляван от Банк дьо Франс, е достигнал 96 пункта срещу 95 през ноември. Неочакван ръст е показал и ноемврийският индустриален продукт – с 1.1% спрямо октомври 2011-а. Основен принос за него има увеличеното производство на компаниите за електроника и на рафинериите. Тези данни предполагат, че Франция може и да успее да се опази от дълбока рецесия. Централната банка на страната прогнозира икономически застой, а не спад през четвъртото тримесечие на 2011-а.
Въпреки подема на френския индустриален продукт през ноември обаче складовите запаси в този сектор са на максималното си равнище, а фирмените книги с поръчки не са толкова пълни, колкото през октомври 2011-а.
Френският президент Никола Саркози, който очаква БВП на страната да нарасне с 1% през тази година, непрекъснато повтаря, че ще направи допълнителни съкращения на разходите и ще продължи да качва данъците, за да постигне планираните нива на бюджетен дефицит в условията на стопански спад.
Европейският мотор Германия
е на прага на рецесия – БВП на най-голямото европейско стопанство се е свил грубо с 0.25% през последните три месеца на 2011-а в сравнение с предишния тримесечен период, сочат първоначалните оценки на федералната статистическа служба на страната. Икономисти очакват спад и в периода януари-март 2012-а. Според тях, ако кризата в еврорегиона не се задълбочи и най-накрая бъде овладяна, стопанството на Германия ще започне да се възстановява солидно от лятото нататък.
За цялата 2011-а германският БВП е нараснал с 3% след 3.7% ръст през 2010-а. Най-голям принос за миналогодишния растеж е имало вътрешното потребление на домакинствата, на бизнеса за капиталови инвестиции и на правителството. Докато по-слабият световен растеж и падащото търсене на поразените от дълговото бреме съседи от еврозоната са засегнали задграничните продажби на Германия – износът й се е увеличил с 8.2% годишно през 2011-а след 13.7% ръст през 2010-а.
Прогнозата на Бундесбанк е, че икономическият растеж на Германия ще се охлади до 0.6% през тази година и ще се възстанови до 1.8% през следващата.
Инфлацията в страната, изчислена по хармонизираната методика на Европейския съюз, се е понижила до 2.3% годишно през декември 2011-а след 2.8% през ноември. Декемврийските цени са се повишили с 0.7% месечно. За цялата 2011-а средната годишна инфлация е била 2.5% при целеви таван на ЕЦБ от 2 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневните обеми изтъргувана валута достигнаха 1873 млн. евро (3662 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.6% от купената и продадена валута.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
