Въвеждането на данък върху банковите транзакции ще бъде поредното предизвикателство, което ще постави на изпитание европейското единство. Идеята за него бе възродена през 2008-а, когато много държави в ЕС бяха принудени да направят милиарди евро бюджетни разходи, за да спасят от срив разклатените устои на банковите си системи. Подложени на огромен обществен и политически натиск, част от европейските лидери декларираха, че ще накарат банките да си платят за неблагоразумното си поведение на пазара, като по един или друг начин вкарват допълнително пари в бюджетите на отделните държави. Един от тези начини бе въвеждането на данък върху банковите транзакции.
Скоро след това първоначалната еуфория бе изместена от рационализма, а европейските лидери се съгласиха, че не е разумно да бъдат облагани с данък операциите, извършвани на паричния пазар. В свое прессъобщение от 28 септември 2011-а Европейската комисия оповести: Сделките с дялове и облигации ще бъдат облагани с данък в размер с 0.1 %, а договори за деривати – на 0.01 процент. По този начин годишно могат да бъдат събрани около 57 млрд. евро. Комисията предложи облагането с данъка да влезе в сила от 1 януари 2014 година.
През първата седмица на Новата – 2012 година, темата бе поета отново на висока скорост. Президентът на Франция Никола Саркози (чийто мандат изтича през април) настоя този данък да бъде въведен възможно най-бързо. Канцлерът на Германия
Ангела Меркел обаче е по-предпазлива
по отношение на това облагане, което е обяснимо, тъй като нейният мандат завършва чак през следващата година. Лидерът на Партията на свободните демократи (по-малкия коалиционен партньор) Филип Рослер, който е и министър на икономиката в правителството на Меркел, подчерта, че подобен данък трябва да се приложи във всички държави от ЕС, а не само в еврозоната.
На същата позиция е и президентът на Италия Марио Монти. Въобще с изключение на Франция няма страна, която да е съгласна едностранно да въведе данък върху транзакциите, защото това би довело до намаляване на конкурентоспособността на финансовия й сектор. Великобритания е твърдо против това облагане, както и Швеция. Дания, която от 1 януари пое председателството на ЕС, също не е убедена в ефективността му, защото то може да увеличи безработицата в еврорегиона. Но Саркози, който на първия тур на парламентарните избори на 22 април трябва да зарадва привържениците си с някакъв успешен ход срещу алчните банкери, се изперчи, че ще наложи данъка само във Франция.
Европейската комисия обяви на 8 януари, че може
да агитира за въвеждането на данъка
nbsp;
в по-малка група от страни, ако не се постигне съгласие за участието на 27-те членки на ЕС. Това би могло да стане чрез клаузата за засилено сътрудничество, която изисква одобрението на минимум девет държави. Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети пък коментира на 4 януари, че данъкът може да бъде въведен в Европа до края на 2012-а, година, т.е. преди първоначалните планове. Той заяви, че обсъждане по темата е включено в дневния ред на срещата на върха на европейските лидери на 30 януари.
България е категорично против данъка
Според bTV специалисти в Брюксел твърдят, че ако данъкът бъде наложен, постъпленията от българския пазар ще са около 340 млн. евро, като най-потърпевши ще са осигурителните дружества, които влагат голяма част от активите си в български ценни книжа и такива на държави и фирми от ЕС. Например до 30% от активите на пенсионните фондове може да са инвестирани в ипотечни облигации, до 20% от активите в акции и облигации на търгувани на босата компании, до 15% – в ценни книжа на взаимни фондове, и до 15% – в облигации на български и чужди общини от държави в ЕС. Една бърза сметка показва, че над 80% от активите на въпросните дружества могат да бъдат вложени в ценни книжа.
Ако бъде въведен данък върху транзакциите в България както при банките, така и при пенсионните фондове, той ще се плаща от гражданите – съответно вложители и осигуряващи се, смята Даниела Петкова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПОК Доверие. Допълнителните разходи за плащането на този данък при пенсионните фондове ще са за сметка на самите тях, но това ще рефлектира върху намаляване на нетната доходност по партидите на осигурените и впоследствие върху бъдещите им втора и трета пенсия, обясни тя. При транзакциите на пенсионното дружество, което управлява фондовете, данъкът върху транзакциите ще е за сметка на самото дружество и няма да има отражение върху гражданите, заяви Петкова.
Пряката заплахата за българския финансов сектор от въвеждането на данъка не е за подценяване, но е трудно за вярване, че цитираната от bTV сума от 340 млн. евро е реалистична. За да има такива постъпления при ставка от 0.1%q облагаемият годишен оборот трябва да е 340 млрд. евро. Вярно еq че според статистиката на БНБ за първото полугодие на 2011-а платежните системи в страната са извършили транзакции на стойност 335.4 млрд. лв., или около 170 млрд. евро. Само че едва една четвърт от тях са по сделки с ценни книжа. Според подуправителя на БНБ Димитър Костов борсовите и банковите операции които биха подлежали на европейски данък, са между 200-300 млн. лв. на месец. Едва ли пенсионните дружества чиито общи активи са 4 млрд. лв., биха могли да формират оборот за стотици милиарди, който да донесе данъчни постъпления от транзакциите в размер на 340 млн. евро, както, според bTV твърдят европейските експерти.
Влизането в сила на налога, дори и в няколко държави от ЕС, обаче може да предизвика някои неприятни последици за българските финанси. Например повечето чуждестранни банки, които имат свои поделения в България, набират голяма част от средствата си, като емитират акции и облигации. Данъкът върху тези сделки ще оскъпи този ресурс, което означава, че и рефинансирането на българските дъщерни дружества ще е при по-висока цена. В момента това не е толкова важно, тъй като банките ни са свръхликвидни, а търсенето на кредити е близо до кота нула. Но след излизането от кризата кредитните линии от чужбина ще станат пак основен източник за стимулиране на ръста на икономиката. А заради новия данък те няма да бъдат евтини.
Облагането на финансовите операции може да нанесе вреди на България и по отношение на
възможностите за емитиране на външен дълг
Вярно е, че при първичното предлагане на държавни облигации не се предвижда данък върху трансферите. Засега. Но една външна емисия може да е успешна (в смисъл да бъде пласирана при изгодни за страната ни условия – като по-ниска лихва, по-дълъг срок на погасяване) само ако има перспективи за голямо търсене на вторичния пазар. С други думи, ако институциите, закупили облигациите ни, са в състояние бързо и изгодно да ги препродадат на свои клиенти. Точно върху тези операции на вторичния пазар обаче се предвижда данък. Той неминуемо ще увеличи разходите по пласмента на облигациите, а те от своя страна ще се повлияят върху цената, по която България ще може да емитира външен дълг. Само тези две причини са достатъчни, за правителството ни, за да се противопостави на облагането на финансовите транзакции. Лошото е, че дори то да не е съгласно с това облагане, ако най-силните икономики в континентална Европа въведат въпросния данък, страната ни ще бъде косвено потърпевша от него.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
