Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. Завършил е УНСС. Дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор. Владее английски и руски език. Член на контролната комисия на ГЕРБ. Заместник-председател е на парламентарната група на ГЕРБ и на комисията по бюджет и финанси.
Г-н Главчев, в условията на задълбочаваща се криза какви ще бъдат основните акценти в работата на ГЕРБ през новата парламентарна сесия?
– Вярно е, че работим в условията на криза и вземаме всички решения под напрежение, което не е само българско, а общоевропейско. Вниманието ни и през тази сесия ще бъде насочено към мерките, които осигуряват финансова стабилност. Заявили сме, че това е основата, над която надграждаме и, дай Боже, всички сектори да получат в Европа признанието, което получи финансовият сектор. Тоест от финансовия сектор да започнат да се развиват и останалите, като крайната цел е повишаването на жизненото равнище на гражданите. В декларация на парламентарната група заявихме и приоритетите си в здравеопазването. Предвиждат се промени в закона за лечебните заведения, които са свързани с националната здравна карта. В бъдеще само заведенията, които са включени в тази карта, ще могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса.
Над тази карта работят вече няколко правителства и в крайна сметка нищо не се е променило.
– Сега ще е различно. Колкото и амбициозно да звучи, ние ще успеем. Критериите ще задоволяват и лекарите, и пациентите. В сектор здравеопазване нещата са доведени до парадоксалност – всички са недоволни, а нищо не се е случило толкова време. Как е сега? Много от пациентите предпочитат да не остават да нощуват в болниците и за тях ще е изключително удобно, след като им бъдат извършени необходимите манипулации или различни медицински дейности, да се приберат в дома си. Така ще е по-удобно и за тях, а и ще бъде финансово по-изгодно и за самите медицински заведения. В ГЕРБ сме амбицирани да въведем ред и в закупуването на консумативи от пациентите. Тази дейност да бъде регламентирана и ще се пресече възможността за т.нар. гаражна търговия и насочване на пациенти към определени фирми, които имат договорки с лекари. В областта на социалното осигуряване, т.е. на социалния сектор, предстои ратификация на конвенция на ООН за защита правата на хората с увреждания. Така и в България да бъде предоставена възможност по законов път на хората с увреждания да бъдат равнопоставени с всички останали. Нещо, което смятам, че им дължим.
Ще ви върна към вашата тема – финансите. Вярно е, че България е финансово стабилна, но какво от това, след като почти няма икономически растеж, инвеститорите избягаха от страната, а бизнесът закрива или замразява дейността си?
-Отидохте в сектор икономика. Във финансовата сфера наистина няма проблеми. Съгласете се, че във всички учебници пише, че финансовата стабилност е условие, което би следвало да предизвика нови инвестиции, които да стимулират бизнеса.
Животът често опровергава учебниците и опозицията неслучайно ви критикува, че сте превърнали финансовата стабилност във фикс идея и самоцел. Как ще отговорите на критиките им?
-Винаги има борба, но и единство между теория и практика. Всички признават, че на основата на добрата теория се ражда и добрата практика. Няма нищо лошо да се прилага една добра теория, а теорията за финансовата стабилност е изключително важна за Европа и това е едно от нещата, за което ни хвалят.
Защо като България е остров на стабилността не се увеличават доходите?
-Как да не се увеличават? Това, което ние направихме, е прецедент в Евросъюза – никоя страна не е заложила предварително в бюджета си увеличаване на доходи, за разлика от нас. Ние заложихме увеличение и на минималната заплата, и на минималната пенсия.
С 10 и с 20 лева!
– И аз така си помислих – с 10 и 20 лева нищо не е, ама ако отидете в провинцията да си говорите с хората, ще чуете друго.Колегите, които ходят по приемни из страната, казаха, че за хората и 5 лв. са нещо. А ако се върнем на това какво представляваме ние на фона на Европа, там никъде не се говори нищо положително. Прогнозите на анализаторите са мрачни. И е много трудно да сме в някакъв оазис. Ако си казваме това нас няма да ни засегне, отиваме в 2008 г., когато твърдяхме, че нас кризата няма да ни засегне. Не искаме да изпадаме в същата ситуация, а по-скоро искаме с мерките си да изпреварим това, което искат да направят в Европа, какъвто е прословутият Пакт за финансова стабилност.
Докъде стигнахте с този пакт? Как ще си осигурите необходимото мнозинство от 160 депутати за промени в конституцията и откъде очаквате подкрепа?
-Този въпрос е доста сложен, но от голямо значение. За да постигнем необходимото мнозинство за подобна промяна, са необходими разговори с всички политически сили, които са представени в парламента. Започнахме тези разговори още в края на декември. Поканихме всички колеги народни представители, членове на парламентарни групи и такива, които нямат собствена парламентарна група, да вземат участие в тях. Идеята е много добра, още повече че бе потвърдена и от решенията на Съвета на Европа на 8 и 9 декември. Постигнатите там договорености основно са в посоката, в която мислим и ние. Остава само да се конкретизират параметрите и да се облекат в необходимата правна норма. Приемането на българския пакт за финансова стабилност би бил един чудесен знак към европейските ни партньори, че ние се движим в посоката, в която и те са тръгнали и дори сме ги изпреварили.
Не разбирам защо след като посоката е правилна, ГЕРБ ту решава да вкарва Пакта за финансова стабилност за гласуване в пленарната зала, ту се отказва.
-А аз не разбирам какви аргументи срещу Пакта за финансова стабилност биха могли да изкарат противниците му. Разбира се, ако оставим настрана всички политически обструкции.
Кажете ми какво би последвало от нарушаването на тези правила, дори и ако бъдат записани в конституцията?
-Ще отиде на Европейски съд и ще могат да се налагат санкции. Нали затова от Брюксел настояват за вписване на параметрите в конституциите на страните. В края на септември на ЕКОФИН в Полша ясно се каза, че това е основа за междуправителствените споразумения.
Тогава защо не изчакате Европа официално да наложи това – няма да ви се налага да се пазарите и всичко ще мине под знака на поредната синхронизация?
-Не изчакваме, а в определени ситуации предприемаме изпреварващи действия, за да покажем нашите намерения. Защо винаги трябва да чакаме Европа да ни каже какво да правим?
Тази година ще бъде ли намален ДДС?
– Министър Дянков каза, че при възможност този данък ще бъде намален. Свалянето на ДДС е наш ангажимент, който бяхме записали в изборната си програма. За съжаление в Европа нещата не се развиха много добре.
Докъде стигнахте със закона за гражданската конфискация, който дори юристите на ГЕРБ не харесаха.
-Този закон ще отговори на очакванията на обществото за справедливост и възмездие. И ще да даде сигнал, че най-накрая хората, които не са играли по правилата и са се обогатили незаконно, ще понесат своята отговорност. Законът за гражданската конфискация бе дебатиран още миналата сесия, но видът, в който бе предложен, не удовлетвори голяма част от депутатите. След преработката, която очакваме, би трябвало още в началото на сесията да бъде приет.
Ще подкрепите ли промяна в закона за политическите партии, която ще спре практиката парите следват депутата, благодарение на която вие събрахте мнозинство?
-Няма как да не се съобразяваме с действащото законодателство. Има решение от предишното Народно събрание. Тогавашният министър на финансите Пламен Орешарски е изпратил отговор на председателя на правната комисия в 40-то НС Янаки Стоилов, че парите следват депутата. Отговорът е свързан с питане на Яне Янев.
Питах ви дали ако Синята коалиция внесе промени, вие ще ги подкрепите?
-Готови сме да обсъждаме всяко едно разумно предложение, особено ако се повдигне обществен дебат. Темата е доста деликатна. Ако депутатът, а той е представител на всички избиратели…
Депутатът представлява онези, които са гласували за партията, която го е издигнала.
-По действащото законодателство не е така. Тълкуването е, че е представител на всички.
Как си обяснявате празничната атака срещу банките с тезата, че след като е постигната финансова стабилност, би следвало да се намалят лихвите?
-Цените и на този пазар се определят от търсенето и предлагането. Заслугата на българските банки е, че за разлика от много други, които генерираха кризата, нашите банки са един от стълбовете на финансовата стабилност. Точно по тази причина (виновникът трябва да си понесе отговорността) в момента в Европа се обсъжда данък върху финансовите транзакции. В България не е логично да има такъв данък. Мненията за този налог са различни. Шведските представители подчертаха, че през 80-те години са имали такъв налог, но той не е постигнал нищо, дори имал обратен ефект. Позицията на Великобритания в голяма степен също е свързана именно с този данък – заради лондонското Сити.
Наясно ли сте какво точно ще подпишем с Брюксел?
– Нищо още не е подписано, има един проект, който се съгласува от всички държави с парламентите.
