Близо 700 млн. лв. годишно харчат банките за персонала си. В тази сума влизат както твърдите възнаграждения и осигуровките, така и бонусите, които получават близо тридесетте хиляди служители, работещи там – от чистачката до изпълнителните директори. Статистиците биха казали: по около 1944 лв. средномесечно на човек. По-конкретна информация обаче получихме от банкерите. Според тях редовите служители, продаващи финансови услуги на гише, получават на месец между 500 и 1000 лева.
Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова пъкразкри механизма, по който те могат да си докарват много повече пари.Отмина времето, когато един служител можеше само да топли стола в банката. При нас такива хора просто не могат да виреят. Имаме единна информационна система, в която всеки работещ в Банка ДСК има свой идентификационен код и може да се провери по всяко време колко и какви продукти е продал. В началото на годината се изработва бюджетът, в който е записано по кои продукти какви продажби трябва да се направят, какви резултати да се постигнат и т. н. След това на базата на него задачите се разпределят по дирекции, отдели, клонове – чак до отделния човек. Знаят се и бонусите, които ще бъдат получени в края на годината при преизпълнение на поставените задачи.
Отделно при промоционални кампании за налагане на различни продукти се определят други бонуси. Служителите получават допълнителни средства и за всяка продадена застраховка, за всяка нова партида в осигурителните компании и за всеки нов закупен дял във взаимните фондове, които предлага Банка ДСК, обясни Маринова. По нейни груби изчисления бонусите формират до 40% от доходите на служителите.
Който продава повече, взема по-голямо възнаграждение. Затова казвам,че служителите ни нямат финансови интерес да връщат добрите клиенти,поясни Маринова.
Повечето банкови мениджъри обаче са на мнение, че
бонусната система днес е много по-различна
от онази, която е действала до 2009-а.
Причината е, че няма ръст в икономиката, казва заместник главния изпълнителен директор на Банка Пиреос България. И допълва: А когато такъв липсва, много трудно се изпълняват предварително заложените бюджети и прогнози за продажбите. Много често бонусната система у нас се прилага единствено като метод да се задържи един или друг служител. Но няма спор, че когато има повече продажби на различни продукти, хората получават допълнително пари, особено онези, които са се отличили като лидери в привличането на клиенти и предлагането на услуги, категоричен е Ангелов.
Бонусите, според изпълнителния директор на ОББ Радка Тончева, са свързани най-вече
смногото промоционални кампании на банките
Това е въпрос на планиране. Обикновено банките залагат някаква цел за продажбата на определени продукти и който я преизпълни, получава допълнително възнаграждение. По правило бонусите се разпределят, когато се отчетат резултатите за тримесечието. Пак на всеки три месеца се обсъжда състоянието на пазара както за цяла България, така и по отделни региони и населени места, за да може, ако е наложително, да се ревизират задачите за следващия период. Специален комитет разработва и бонусите, които ще важат през неговото времетраене, казва Тончева.
Ето защо
една от най-строго пазените тайни
nbsp;
във всяка кредитна институция е конкретният размер на допълнителните екстри, които си докарват банковите служители. Същото важи и за детайлите в политиката по финансово стимулиране на персонала. Само че те са и обект на изключително активно проучване, което достига мащабите на корпоративен шпионаж. Защото запазването на добър служител обикновено означава запазването на перспективни клиенти. Което обяснява защо повечето банкери знаят и детайлите в бонусната политика на конкурентите си.
Повечето шефове на кредитни институции твърдят, че като цяло бонусите в банковия сектор формират не повече от
20% от месечното и годишното възнаграждение
nbsp;
И почти навсякъде те се изплащат над достигането на определен лимит от продажби, който е различен за отделните банки. По правило бонусите се изплащат за брой продадени продукти, а не като процент от финансовия обем на реализираните продукти.
С други думи, служител, който е продал десет потребителски кредита за по 10 000 лв., може да вземе повече пари от този, който е сключил договор за един ипотечен заем за 100 000 лева. Конкретните бонуси зависят от вида на предлагания продукт. Размерът им варира от 10 до 50 лв. за продажба.
Най-малки – между 10 и 25 лв., са бонусите, плащани за продажба на кредитна карта, застрахователна и осигурителна полица или потребителски заем. В средния диапазон – между 20 и 30 лв., са сключваните договори за депозити, а във високия са продажбите на ипотечните кредити и заемите за малки и средни предприятия, които също са част от т.нар. банкиране на дребно.
При продуктите за корпоративни клиенти правилата са съвсем различни – там от значение е не само броят на продадените услуги, но и обемът на сключените сделки, както и качеството на обслужване на клиентите. Последният критерий се оценява доста субективно, тъй като обикновено това се прави от шефа на банковия клон, на управлението или на дирекцията.
Не са малко банкерите, които смятат, че в сегашната кризисна ситуация бонусите вече не са от толкова голямо значение за
мотивацията на служителите
nbsp;
Според тях самият факт, че работят в банка, е достатъчен стимул. Причината е, че банките, дори когато са неефективни и отчитат загуби, последното нещо, което биха направили, е да спрат изплащането на възнагражденията. В същото време в много търговски и производствени дружества хората работят месеци наред, без да вземат заплати.
Приличното възнаграждение, което почти всички кредитни институции предлагат, е достатъчно силен мотив за добра работа, убедени са мениджърите. Те обаче не отричат, че има нехайни и неподготвени служители, както и такива, които се опитват да крадат както от банката, така и от клиентите. Но според тях тези хора не могат да бъдат превъзпитани с бонуси, а трябва просто да бъдат уволнявани. Що се отнася до неподготвените, за тях има курсове за повишаване на квалификацията, а ако и те не помогнат, човекът излита на трудовата борса. Очевидно е, че бонусите отново ще се превърнат в сериозен елемент от мотивацията на служителите едва след като кризата приключи.
