Гарантираните сладки печалби на инвеститорите в мощности с възобновяеми енергийни източници, изглежда, са към своя край. Наред с големите компании в бизнеса с вятърни и слънчеви централи напоследък кой ли не се впусна, но перспективите вече съвсем не са толкова розови.
Обяснението за този обрат се съдържа в думите на премиера Бойко Борисов, изречени при посещението му в Берлин през седмицата. Министър-председателят предупреди германските инвеститори да не очакват от българското правителство подписването на нови договори за изкупуване на зелена енергия, тъй като страната ни вече е изпълнила европейските изисквания за нейното производство до 2020 година.
Ние в момента сме първенци в производството на зелена енергия, но трябва да ни разберете. Понеже всичко това отива на електромера на българския гражданин, съм казал – дотук, квотите са ни пълни, подчерта Борисов. Същевременно той уточни, че фирмите, които са си вложили парите, нямат вина, а тези, които са правили преди време законите и сега са ни обрекли на това положение.
Ако се вземат предвид не само работещите сега екоцентрали, а и подписаните окончателни и предварителни договори за изграждане на нови, България действително преизпълнява целите, заложени в стратегията на Европейската комисия за тази сфера. По информация на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев у нас вече са влезли в експлоатация над 700 мегавата мощности от вятър, слънце и биомаса. Освен това са сключени окончателни договори за още над 1000 мегавата и тези обекти вече се изграждат. Отделно са подписани предварителни споразумения и за други около 3000 мегавата, при които инвеститорите са платили банковите гаранции, според изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници, и предстои да започнат реализацията на обектите. А ангажиментът ни към Евросъюза са до 2020 г. мощностите от ВЕИ да са около 2300 мегавата. С други думи, поне засега не е необходимо да се строят нови вятърни или соларни паркове, тъй като това само би оскъпило електроенергията заради по-високите изкупни цени.
Всъщност сигнали за орязването на големите печалби имаше още през миналата година при разглеждането на Закона за енергията от възобновяеми източници в парламента. Тогава, след няколко поредни заседания, при които всичко вървеше като по ноти, депутатите от парламентарната Комисия по икономика и енергетика изненадващо прекроиха из основи текстовете на норматива. Така сроковете за изкупуване по договор на произведената енергия от фотоволтаични и вятърни паркове бяха намалени съответно от 25 на 20 години и от 15 на 12 години.
Въпреки съпротивата законът бе приет, но бързането си каза думата. В началото на декември 2011-а група депутати от ГЕРБ внесоха в парламента предложение за промяната му. Според заместник-министър Добрев тя ще е в посока регламентиране на присъединяването на мощности по сключените предварителни договори. Причината е, че ако те се присъединят, а капацитетът на мрежата е недостатъчен, то всяка от новите мощности няма да може да работи на пълни обороти. Затова с измененията екоцентрали ще се включват към мрежата само ако тя може да ги поеме, като ще важи принципът първи по време, първи по право.
Добрев посочи още, че десетгодишният план за развитие на електропреносната мрежа ще бъде изключително подробен и в него ще се отбележат местата с възможност за присъединяване на нови мощности. На базата на този план, ако например през 2013-а в зоната на Козлодуй има свободни 50 мегавата в електропреносната мрежа, то първите по време подписани проекти за 50 мегавата мощност ще бъдат присъединени, обясни той.
Предвижда се и когато Електроенергийният системен оператор посочи на даден инвеститор дата за присъединяване на бъдещата му централа, компанията да има едномесечен срок за евентуално отказване от намерението си и така да получи обратно банковата си гаранция.
