Ако истерията около формирането на лихвените равнища доведе до законовото им или друго нормативно регулиране, това ще оскъпи значително всички заеми, които тепърва ще се отпускат. Това заяви за вестник БАНКЕРЪ мениджър на финансова институция, който пожела да остане неназован. Той припомни, че цената на кредита се формира не само от лихвата, в нея се включват такси, комисиони и др. А за голяма част от тези компоненти няма и не може да има български и европейски регулации.
Повод за спора по темата, който вече цяла седмица се вихри по медиите, е
заемът от 250 хил. евро
nbsp;
който адвокат Георги Горанов е взел през 2009-а от Пощенска банка. Лихвата по него е увеличавана шест пъти и сега Горанов плаща месечно с 330 евро повече, отколкото при вземането на кредита. Затова той и адвокат Веска Волева са осъдили на първа инстанция кредитната институция, която трябва да възстанови на длъжника сумата, платена заради увеличения лихвен процент. Волева заяви, че банките са се договорили да вдигат лихвените равнища, което е индиректно обвинение за картелно споразумение. Тя допълни, че клиентът няма избор, тъй като е буквално закрепостен към кредита, ето защо имало лавина от съдебни дела като това на колегата й Георгиев. Волева обаче е права в едно: че са нужни ясни и разбираеми за потребителите правила и информация за начина, по който се формират лихвените равнища. Тезата й бе подкрепена от представителя на сдружението Активни потребители Богомил Николов, който заяви, че банките отказват да поемат своята част от загубата заради кризата – нищо, което не се правело от нито една кредитна институция в други държави. Покажете ми една банка в Швейцария, която действа по такъв начин, и аз ще замълча, заяви Николов.
За съжаление колкото и социално ориентирано, правоохранително и човеколюбиво да звучат тези твърдения, става дума за полуистини. А
полуистините са точно толкова опасни, колкото и лъжите
nbsp;
В изявлението си по bTVпредседателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян правилно попита адв. Волева колко кредита има в споменатата от нея лавина – петдесет, сто, хиляда? В едно от изявленията си Волева споменава за 50 ипотечни заема за общо 5 млн. лева. Но дори да приемем, че броят им е повече – хиляда, а общата им сума е 100 млн. лв., това пак е капка в морето. Статистиците биха казали, че при 12 млн. броя кредити на граждани за общо около 30 млрд. лв. става дума за по-малко от 0.3 процента.
Твърдението на адв. Волева, че по лиценз само банките можели да раздават кредити, пък откровено говори за
непознаване на законодателството
nbsp;
Което е странно за един адвокат. Всеки има право да отпуска заеми, в това число и за жилище. Дори едно физическо лице може да го направи, стига да има парите и да е склонно да поеме риска от тази дейност. Така че адвокатката май въведе в заблуждение драгия зрител с твърденията си по темата.
Това пък, което Волева и представителят на Активни потребители Николов твърдят, за робство или
кредитното крепостничество
nbsp;
от страна на банките е пълен абсурд. Едва ли е нужно да се обяснява, че и двете форми на зависимост са принудителни – казано по друг начин, някой насила прави човека роб или крепостен. Едва ли кредитополучателят адв. Георгиев и други като него са били подкарвани към банката с ритници, шамари и лакти в бъбреците, за да ги принудят да вземат заем. Напротив, те самите са настоявали за подобен кредит и при получаването му са подписали съответния договор, част от условията в който са, че банката може да променя лихвата по кредита. Това, че не са си направили сметката, си е техен проблем. Аргументът им днес, че
договорът бил бланкетен
nbsp;
с други думи, стандартен, също е без тежест. А какъв да бъде, след като се предлага по стандартен продукт. Ако ги нямаше тези договори, ипотечното и потребителското кредитиране не биха съществували, защото управлението на 12 милиона кредита може да става само по електронен път, а това изисква стандартизация. Вярно е, че такава липсва при фирмите, но
корпоративните заеми са едва 500 хил. броя
Освен това, след като е взел ипотечен заем през 2009-а, когато кризата вече бе факт и за всички бе ясно, че цената на кредитите ще се качва, предполага се, че адв. Георгиев си е направил сметката. Твърде наивно е да се смята, че при плаваща лихва по кредита погасителните му вноски ще намаляват.
Банките не желаели да поемат негативния ефект, твърдят още Волева и Николов, като обвиняват кредитните институции, че прехвърляли загубите от необслужваните кредити върху добрите клиенти. Явно предлагат тези загуби да минат изцяло за сметка на самите банки, като доведат до тяхната декапитализация и ги застрашат с фалит. Слава богу, че никой няма да се вслуша в думите им. Защото стане ли това, най-малкото ще пострадат други клиенти – депозантите, с чиито пари банките отпускат заеми. Защото депозантите се интересуват от лихвите, които ще им даде банката, а не от това какво плащат длъжниците й. И ако тези лихви не ги устройват, си вземат парите и отиват на друго място. Стигне ли се до такава ситуация, няма въобще няма да има пари за кредитиране.
Вярно е, че в много от европейските държави лихвените равнища по отпусканите заеми са обвързани с
публични, общодостъпни показатели
nbsp;
които не зависят от кредитните институции. Само че това не се отнася за страни, които са извън еврозоната и освен това са във валутен борд като нашата. Банките от държавите в еврозоната могат спокойно да отидат при Европейската централна банка и да се рефинансират при 2-3% годишна лихва. Тези страни, които не са във валутен борд и не са в еврозоната , са в състояние да направят същото при собствените си централни банки. У нас това е забранено със закон. Нямаме достъп и до ресурса на ЕЦБ, а този до външните пазари е ограничен почти до нула. И единствените средства, които банките могат да ползват, за да раздават кредити, са спестяванията на гражданите и фирмите. А те са скъпи. Впрочем от 2009-а до средата на 2011-а цената им постоянно се покачваше и това е една от причините за увеличаването на лихвите по кредитите.
Всъщност вместо да предизвиква лихвена истерия адв. Георгиев спокойно може да си намери по-изгоден кредитор, който да му рефинансира заема към банката.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
