Банките разполагат с предостатъчно свободни средства по сметките си в БНБ и това им създава комфорта да мислят за по-дългосрочни инвестиции.
Една (да не кажа единствена) алтернатива за тях е покупката на държавни ценни книжа, емитирани от правителството ни. В резултат на засиленото им търсене те поскъпнаха, т.е. доходността им се понижи (взаимовръзката цена/доходност е обратнопропорционална ). Така на практика държавният бюджетен дефицит може да се покрива при по-ниски лихви, т.е. при намалени разходи.
Позитивните новини за състоянието на световните финансови пазари, особено на тези в еврозоната, които се чуха през седмицата, като че ли бяха повече от негативните. Така индиректно те подкрепиха повишаването на цената на българските книжа и успяха трайно да смъкнат лихвите по договаряните на междубанковите пазари депозитни сделки.
Еднодневните депозитни сделки у нас през изминалата седмица се договаряха на междубанковия паричен пазар при 0.17% срещу 0.22% месец по-рано. Левовият ресурс не беше много търсен и това беше основната причина както за сравнително ниските лихви, така и за относително слабите обороти. Банките си разменяха едва по 120 млн. лв. дневно при средно 350-400 млн. лв. в началото на миналата година. Седмичните контракти сега се сключваха при 0.25-0.3% на годишна база. Едномесечните междубанкови депозити се сключваха, колкото и рядко да се случваше това, при около 1% годишно.
До началото на изминалата седмица юридическите лица преведоха месечните си вноски за акцизи, ДДС и данък върху печалбата. Общо по тези пера в хазната постъпиха нетно 660 млн. лева. Практически те излязоха от банковата ни система, но, както вече казах, лихвите и оборотите на междубанковия паричен пазар с нищо не показаха, че статуквото е нарушено и дилърите са притеснени ще могат ли да подсигурят изходящите потоци. В момента правителството може да разчита на 4.6 млрд. лв. по сметки при централната ни банка.
Нека да спомена, че през януари банковата ни система ще получи общо 1 млрд. лв., от които 700 млн. лв. за изплащане на пенсии и 300 млн. лв. по настъпили падежи и лихвени плащания на държавни ценни книжа. Най-големият падеж е в началото на следващата седмица, когато банките ще получат общо 244 млн. лева.
Това е основание да се предположи, че насроченият от Българската народна банка аукцион в началото на седмицата за пласиране на държавни дългосрочни облигации с номинална стойност 50 млн. лв. ще бъде повече от успешен. Предлаганата от Министерството на финансите емисия е с остатъчен срок до падежа от пет години – тя е добре позната под № 401 от 2010 година. От нея до момента в обращение има 300 млн. лв. номинал. Предишното й отваряне се случи в края на ноември, когато отново се продадоха книжа с 50 млн. лв. номинал при средна цена от 101.48 лв. за 100 лв. номинал, осигуряваща годишна възвръщаемост от 4.18 процента.
Повече от успешни за финансовото ни ведомство бяха и резултатите от проведения на 16 януари аукцион за продажбата на облигации с падеж януари 2019 г. и с номинална стойност 35 млн. евро. Лихвените плащания ще се начисляват при 4.5%, но ще се изплащат два пъти годишно. В покупката им взеха участие всичките 13 първични дилъри на ДЦК, избрани измежду 31 банкови институции. Подадените от тях поръчки достигнаха 120 млн. евро. Средната продажна цена се установи на 100.57 евро за 100 номинал, гарантираща 4.4% годишна доходност на инвестицията.
nbsp;
