Доктор Борис Димитров е роден на 6 август 1956 година в София. Завършва столичния Медицински университет през 1982-а, като специализира детски болести и детска кардиология. От ноември 1982-а до май 1985-а работи по разпределение в Районна болница – гр. Дупница, където е и участъков педиатър. Впоследствие 13 години работи в Научния институт по сърдечносъдови заболявания (сега Национална кардиологична болница). След това започва да се занимава с високотехнологичните сърдечни катетеризации, инвазивна и интервенционална кардиология. През 2003-2004 г. работи в Кувейт, а от юли 2008-а е старши консултант по педиатрична кардиология в Роял Хоспитал , която е най-голямата болница в Оман.
Г-н Димитров, защо се впуснахте в авантюрата, наречена арабско здравеопазване?
– Съвсем случайно в интернет попаднах на обява за свободна позиция за старши консултант по детска кардиология в Роял Хоспитал , намираща се в столицата на Оман – Маскат. Изпратих CV и веднага ме поканиха на интервю. От тяхна страна срещу мен се изправи екип от 10 души. След като ме одобриха, подписах договор с тамошното Министерство на здравеопазването, представлявано лично от Негово превъзходителство министър д-р Ахмед Ал Сайди. Контрактът ми е безсрочен, но може да се прекрати с предизвестие от три месеца. С изненада разбрах, че ще бъда първият български лекар, който работи в държавата.
Как ви приеха в Оман и какви условия ви осигуриха?
– Приеха ме много любезно, още повече че специалисти по детска кардиология, владеещи инвазивна диагностика, какъвто съм аз, се намират много трудно. Получих отлични условия както за работа, така и в битово отношение. Предоставиха ми напълно обзаведена двуетажна къща, за която дори не плащам наем. Болницата е с огромен двор, в който има много сгради. Там са вилите за консултантите и апартаментите за по-ниските позиции, включително и тези за специализантите и стажантите. Работата ми се намира на по-малко от 100 метра и както се казва, мога да отида дори по пантофи. Освен това за всяка година получавам самолетни билети за бизнес класа за мен и цялото ми семейство.
Доволен ли сте от заплатата?
– Да, възнаграждението ми се определя от щатна таблица, в която не се прави разлика между мен и местните лекари. Държавата или отделната болница периодично индексират заплатите и всички медици получават допълнителни пари според ранга си. За всяка година трудов стаж аз като консултант взимам допълнително по 50 риала, което се равнява на около 200 лева. Всички специалисти работят за еднакви заплати, няма диференциране, което се получава в България заради финансирането по клинични пътеки.
Какво е професионалното ниво на местните ви колеги?
– Почти всички от консултантите оманци са специализирали за 3, 5 или 7 години в чужбина, предимно в държави като Австралия, Канада и Великобритания. По време на следването си лекарите работят, дежурят и едновременно с това преминават програма на обучение. За всичко плаща Министерството на здравеопазването. Знам, че до неотдавна държавата е давала за специализации на омански лекари зад граница по 25 000 евро годишно, а напоследък таксите са скочили тройно – до 75 000 евро. Освен това Оман им плаща заплатите, поема разходите за издръжка, дава им безплатни самолетни билети. Сами преценете дали нашето министерство някога ще може да извади такива суми. Специалности като детската кардиология, неврохирургията и др. са по-специфични и изискват обучение в чужбина и големи инвестиции, а в България няма кой да ги направи. По принцип създаването и изграждането на един висококвалифициран лекар изисква много усилия и значими финансови средства. Ако самият медик или семейството му платят образованието, те трябва по някакъв начин да си възстановят парите. Там този проблем не съществува – държавата поема всичко, без да се налага да го връщаш под някаква форма.
Различава ли се организацията на болничната помощ от тази у нас?
– Разликите са огромни. Системата е организирана по британски модел, който е коренно различен от нашия. На върха на пирамидата сред лекарите са старшите консултанти, които носят основната отговорност за лечението на пациентите. Дежурствата в болниците се дават от стажанти и специализанти под контрола на млади лекари, скоро придобили специалност. Те също получават прилични заплати, но дежурствата не им се плащат допълнително. Консултантите като мен дават разположение – когато са дежурни през почивните дни, отиват в болницата само за визитация или ако ги повикат за спешни случаи. При мен това се случва всяка трета или четвърта седмица. Единствено в България квалифицирани специалисти поемат нощни дежурства.
Как изглежда една арабска болница като структура, материална база и апаратура?
– Роял Хоспитал например е най-голямата в страната многопрофилна болница с персонал около 3000 души. В нея рутинно се извършват както всички сърдечни операции, така и трансплантации на бъбреци и черен дроб при деца и възрастни. Материалната й база е на топ ниво, с най-модерна апаратура и отделна база за обучение на студенти, стажанти и специализанти. Към болницата през есента на 2011-а се откри нов център по онкохематология, предстои откриване на нови отделения по генетика и за лечение на диабет. Ако в България инвестицията в един подобен център е около 100 млн. евро, в Оман той излиза 200 млн. евро, защото изпълнителите са чуждестранни компании. В момента се строи триетажен кардиохирургичен център, който се очаква да заработи до две години. Само обзавеждането му струва десетки милиони евро. А у нас няма нито една нова държавна болница, построена след 60-те и 70-те години.
Какъв е статутът на лекарите в арабското общество?
– Лекарите в Оман са много уважавани и се ползват с доверието на цялото общество. Ние не вземаме подаръци като бутилки уиски или шоколадови бонбони. Да не говорим за пари – нямаме финансови взаимоотношения с пациентите си. Но възхищението се чувства, когато излезеш някъде и хората наоколо разберат, че си лекар. Всички врати се отварят за теб. Тъй като професията ме е срещала с много хора от други страни от Азия, където живее две трети от населението на света, знам, че сме изключително уважавано съсловие.
Плаща ли някой за здравеопазване в държава, където гражданите се разхождат върху милиарди?
– За местното население, дори за най-бедните бедуини, здравеопазването е безплатно в държавния сектор. За някои процедури се чака от 3 до 6 месеца и пациентите се записват отрано за планови сърдечни катетеризации и операции. Наличието на листа на чакащите е един от проблемите на безплатното здравеопазване навсякъде по света. Същевременно има добре развит частен сектор. Повечето чужденци в страната са осигурени в частния сектор, за да не се пренатоварва държавният, като има различни степени в зависимост от позицията им. Висококвалифицираните специалисти, каквито са инженерите в петролни компании и техните семейства, имат пълно здравно осигуряване. Докато нискоквалифицираните работници от Азия имат само частично, а някои от тях дори никакво.
Колко струват здравните услуги в частния сектор?
– Цените са приблизително двойни в сравнение с тези у нас. В България здравната каса плаща за интервенционалните кардиопроцедури по 4500 лева. А само устройството, с което се затваря предсърдният дефект, струва 7000 лв., без да броим допълнителните неща. Заедно с колегите ни се е налагало да водим едни изтощителни преговори с родителите на детето, за да им обясним защо те трябва да си платят устройството. Повечето от тях си мислеха, че тези пари си ги слагаме в джоба, защото от касата им казваха, че те поемат процедурата. В Оман няма такива проблеми. Лекарите не се занимават с финансовата страна на медицинските услуги, те не обсъждат с пациентите си кое колко струва. Няма и избор на екип. Разбира се, ако някой има симпатии към мен, може да ме посочи, но от мен зависи дали ще се съглася. У нас този изкривен избор бе създаден, за да облагодетелства определена група лекари.
Кой поема тежките случаи и има ли характерни болести за страната?
– По принцип тежките случаи се лекуват в държавните болници. Пациент винаги може да бъде прехвърлен от частна болница в Роял Хоспитал , когато това се налага. За чужденците застраховката се прехвърля и там, но ако е непълна, се изисква доплащане. Иначе има болници във всички големи градове, както и медицински центрове във всички малки населени места. В последните работят по един или двама общопрактикуващи лекари. Мрежата на здравеопазването е доста добре развита. Страните от Арабския полуостров имат огромни приходи от петрол и могат да си позволят съответните разходи. Оман е постигнал много в това отношение. Например детската смъртност е намалена до 9 на 1000, а преди години е надхвърляла 130 на хиляда. По отчет на Световната здравна организация Оман е пример за всеобхватно ваксиниране на децата – над 99% покритие. По-често се срещат специфични за региона заболявания като сърповидно-клетъчна анемия и някои генетични синдроми при децата.
Как се издържат аптеките, след като всичко е безплатно?
– Местното население ползва безплатни лекарства, но само ако са предписани от личен лекар или специалист. Иначе има и добре развита аптечна мрежа, от която можеш да си купиш всичко. Цените на лекарствата за свободна продажба обаче са доста солени в сравнение с тези в България. Това е така, защото в снабдяването съществува монопол и доставчикът еднолично държи по-високи ставки.
Съществува ли проблем с лекарските грешки?
– Според много проучвания лекарските грешки се дължат в 85% на здравната система и само в 15% са индивидуални. Трябва да се прави разлика между лекарска грешка и обективните трудности при поставянето на някои диагнози, както и различните възможности за лечение. Някои диагнози могат да се разпознаят едва на аутопсионната маса. В България терминът се използва за какво ли не. Законодателство в Оман за лекарските грешки няма, но когато има оплакване, то се разглежда от комисия към Министерството на здравеопазването, съставена от съответните лекари и консултанти. До съд се стига в много редки случаи. Отношението към пациентите е друг важен момент. В Роял Хоспитал задължение на консултанта е подробно и търпеливо да обясни на пациента и близките му всичко за заболяването и неговото лечение. За всички процедури и операции се изисква писмено съгласие от пациента или ако е дете – от родителите. Някои хора отказват определени интервенции и ние ги изписваме.
Бихте ли се върнали да работите в България при сегашното състояние на здравеопазването ни?
– Такава антилекарска кампания, каквато се води у нас, е абсолютно невъзможна другаде по света. Да не говорим в Азия, където сме на пиедестал. Лекарите са безценен национален капитал и всички държави, с изключение на нашата, се стремят да го опазят, подобрят и увеличат. Мисля, че сега да работиш като медик в България е трудна, опасна, неблагодарна и непрестижна работа. У нас младите напускат веднага, след като вземат диплома. Други също заминават в чужбина или напускат професията, а по-старите постепенно ще се пенсионират. В близко бъдеще страната ще се изправи пред ужасен дефицит на лекари. А чужденци просто няма да дойдат заради ниските доходи и езиковата бариера. Някой трябва да разбере, че да изнасяш лекари реално означава да изнасяш национален доход – не получаваш нищо. Но бих посъветвал лекарите, решили да опитат късмета си в чужбина, да заминават, защото по всичко личи, че в България никой няма нужда от тях.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
