Погледната единствено през призмата на географската си отдалеченост, малка територия и едва 5-милионно население, Дания, която пое ротационното председателство на ЕС от 1 януари, с лекота би могла да бъде причислена към периферните за Общността държави. Без съмнение, на европейско ниво, тя трудно може да дели мегдан със страни като Германия или Франция. Този факт обаче не може да заблуди внимателните наблюдатели, които отчитат в своите анализи, че през последните минимум 10 години датският стопански модел се класира неизменно сред най-успешните икономически модели в глобален план.
Ще рече, че докато едни европейски държави се перчат преди всичко със своите гръмогласни политици, в малкото северно кралство могат да се похвалят с нещо далеч по-важно – правилните политики. В основата на датския успех е магическата дума flexicurity . Зад това странно лексикално образувание , измислено още през 90-те години на миналия век от тогавашния датски премиер Пол Нируп Расмусен, се крие икономическа стратегия, съчетаваща мобилността на работната ръка и либерализацията на трудовия пазар (flexi -bility) със социалната сигурност на работниците (se- curity).
В основата на този успешен стопански образец са залегнали три компонента. Първият от тях е гъвкавото законодателство, което позволява лесно и бързо да бъде уволнен всеки един работник или служител, който не отговаря на поставените изисквания, и то независимо дали работи в частна фирма или държавно учреждение. В този контекст мнозина биха се съгласили с думите на управителя на Датската национална банка – Пер Калесен, че никъде и никога не е възможно да намалее безработицата, ако липсва либерализиран трудов пазар.
Вторият елемент е високото ниво на социална сигурност за безработните, съчетано с едно от най-ниските нива на осигурителна тежест за работодателя. Оказва се, че в Дания работодателите плащат най-ниски процентни вноски за социално осигуряване в сравнение с всички останали развити западни страни.
Третият особено важен компонент е активната трудова политика, свързана с усъвършенстването на знанията и уменията на работещите. Както признават самите датчани, страната им не разполага с друг значим за световната икономика ресурс освен човешкия. Подобряването на неговата продуктивност, умения и квалификация са всъщност най-важната предпоставка за конкурентоспособността на датската икономика. С така добре подготвените кадри датчаните нямат притеснения да поискат от всеки един инвеститор или работодател да плаща доста високите минимални надници на местните работници.
Именно този успешен образец Копенхаген се стреми сега да сподели със своите европейски партньори като възможен изход от кризата. Това е декларираното желание на датското председателство на ЕС, но в допълнение датчаните не крият, че ще бъдат необходими и някои доста непопулярни мерки, като например покачването на пенсионната възраст. Според датските експерти също така помощта за безработните трябва да зависи от това дали те действително търсят работа.
Необходимо е да отчетем, че за разлика от управниците в повечето европейски страни, правителството на кралица Маргарете II, която неотдавна отпразнува 40-годишния юбилей от възкачването си на престола, започна да преструктурира местната икономика и пазара на труда още през 90-те години на ХХ век и сега тези навременни мерки се изплащат стократно.
За съжаление на другите европейски държави обаче провеждането на подобни реформи в момент на силни финансови сътресения ще е особено трудно. Правителствените лидери например на Гърция, Италия, Португалия и Испания ще се сблъскат фронтално със съпротивата на депутатите в местните парламенти и е твърде вероятно след това да бъдат наказани от вота на собствените си избиратели. Същите тези гласоподаватели вече винят целия Европейски съюз за дълговата и финансовата криза в техните страни, без да разбират, че без него положението им би било още по-плачевно.
Естествено, икономическата криза в Общността и проблемите в еврозоната вече предизвикаха определени трудности в самата Дания, където през 2011-а бяха загубени 175 000 работни места в частния сектор, инвестициите видимо намаляха, а редица големи компании решиха просто да напуснат страната. По всичко изглежда, че датските продукти и услуги също имат проблеми със своята конкурентоспособност. Но въпреки това безработицата в Дания възлиза на само 7.8% от трудоспособното население, което е с 2.2% по-малко от средната за Евросъюза. Както казва Торбен Андерсен, професор по икономика в университета на град Архус, прогнозите за 2012-а са сиви и студени като прогнозите за времето, но благодарение на нашето flexicurity пазарът на труда отчита високи обороти и само една трета от безработните не намират нова работа в рамките на три месеца, след като са загубили предишната си длъжност.
Ясно е, че в теоретичен и практически план Дания има доста какво да предложи на Обединена Европа. Дали обаче другите европейски страни ще се вслушат в нейните предложения? Това не е твърде сигурно, а както се казва: в село с много петли се съмва късно.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
