Половин година, след като провалиха – в съучастие с опозицията – изготвения от предишното ръководство на правосъдното министерство законопроект за гражданска конфискация, управляващите започнаха ударна акция за приемането на негов скопен вариант. Във вторник (17 януари)в Народното събрание беше внесен проект на закон за отнемане на незаконно придобито имущество, чиято подготовка беше пазена в тайна. За разлика от отхвърления законопроект, който след дълга съгласувателна процедура получи одобрението на Венецианската комисия към Съвета на Европа.
След месеци мълчание по въпроса кой и какви промени ще прави по текстовете на бойкотирания Проект Попова, вносители на неговия заместител се оказаха осем депутати от ГЕРБ. Никой от тях досега не е вземал каквото и да било участие в обсъжданията по тази материя, а някои са сред главните заподозрени за провалянето на предишния законопроект. Сред тях са съпредседателите на парламентарната група на управляващата партия Красимир Велчев и Искра Фидосова, както и заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов. Фидосова, която вероятно е в дъното на мероприятието, е последна в списъка на вносителите, въпреки че е председател на парламентарната Комисия по правни въпроси. Именно тя е била и би следвало и сега да е водещата комисия при обсъждането на законопроекта преди внасянето му в пленарната зала. Но правната комисия също е отишла на заден план, а за водеща е избрана ръководената от Анастасов Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Юристи в нея са по-малко от половината й членове.
Ден по-късно свой проект на Закон за гражданската конфискация внесоха и петима депутати от ДПС, водени от Христо Бисеров. И при неговото обсъждане водеща ще бъде вътрешната комисия. Почти едновременното внасяне на двата законопроекта навежда на мисълта за някаква съгласуваност между управляващи и опозиция. За проекта на ДПС не си струва дори да се говори – той обезсмисля напълно гражданската конфискация, въпреки че на пръв поглед се приема принципът за започването й и без наличие на влязла в сила присъда. Хората на Доган предлагат гражданската конфискация да се провежда от НАП, след като агенцията извърши финансово разследване по искане на прокуратурата. В този вариант съществуващата комисия, оглавявана сега от Тодор Коларов , трябва да бъде закрита. Изключителна грижа е положена за онези, които всъщност трябва да бъдат основен обект на закона – подставените лица. В законопроекта на ДПС те са наречени трети добросъвестни приобретатели. Дори е записано, че правата им над прехвърленото имущество не подлежат на оспорване по съдебен ред от тези, които са им го преотстъпили, но са станали обект на проверка по закона. Това означава, че имуществото на босовете остава недосегаемо дори ако някой от бушоните изгърми.
Законопроектът на ДПС е пълен абсурд на фона на изискванията, които ни представиха евроатлантическите партньори. А предназначението му вероятно е да послужи като патерица на проекта на ГЕРБ. При паралелното им разглеждане вторият ще изглежда направо радикален (макар изобщо да не е такъв). Но това ще е повод някои от разпоредбите му да бъдат допълнително поомачкани. Той представлява огромно отстъпление от Проекта Попова, макар че е по-добър от сега действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Управляващите са направили гаф още с наименованието на закона – Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Такава грешка беше вече направена в един от междинните варианти на Проекта Попова и беше съответно поправена. Огромната част от имуществото, което се отнема по този закон, е придобито напълно законно – средствата за това придобиване са резултат на престъпна или друга незаконна дейност. Именно тази формулировка залегна в последния вариант на предишния законопроект. Сега вносителите връщат погрешно наименование, което не отговаря нито на целите, нито на разпоредбите в проекта.
Това несъответствие е обаче най-малкият му недостатък. Първият голям удар е, че все още гражданската конфискация се обвързва с наказателното производство. Наистина, вече не се иска наличие на влязла в сила присъда, но пък трябва да се чака прокуратурата да повдигне обвинение срещу някого по определени текстове от Наказателния кодекс. Това е в разрез с принципа на гражданската конфискация като производство, при което не се търси вина, не се обвързва с извършено престъпление, а неин обект са вещите, не лицата.
Вторият голям удар върху идеята е мащабното ограничаване на условията, при наличието на които това производство може да започне. Тук вносителите са развъртели голямата брадва. С изискването проверката за започне едва след привличането на дадено лице като обвиняем се ограничава обхватът на закона. В Проекта Попова началната фаза на проверката беше изобщо образуването на наказателно производство. Освен това с изискването за наличие на повдигнато обвинение са изхвърлени възможностите проверката да започне не само при наказателно, но и при административнонаказателно производство по сигнал на НАП и на Агенция Митници, както и при наличие на производство за установяване на конфликт на интереси.
По същата логика е стеснен неимоверно и кръгът на лицата, чиито сведения могат да породят проверка. Валидно е само уведомление от прокуратурата, а правосъдното министерство ще съобщава за разследвани и съдени в чужбина българи. Премахнати са възможностите сигнали да подават граждани, други държавни органи, юридически лица и организации, а също и възможността комисията да започва проверка по своя преценка.
Прагът на несъответствие между притежавано имущество и законен доход е скочил на 250 000 лв., след като в първия вариант на Проекта Попова беше 60 000 лв., а в последния – 150 000 лева. Периодът на проверка назад във времето пък е съкратен на 10 години, при положение че се предлагаха 20 години. Въпреки че периодът на проверката е една година, обезпечителните мерки върху проверяваното имущество ще отпадат автоматично в тримесечен срок, ако комисията по отнемане не е внесла иск в съда. Това означава, че в сложните случаи проверяващите ще са принудени да водят производства, без да налагат обезпечителни мерки или те ще отпадат още преди да е внесен иск в съда. Което открива възможността проверяваният или свързаните с него лица да се разпоредят с имущество, което подлежи на отнемане.
Максимално са защитени и интересите на необяснимо забогателите, които са вложили средства в юридически лица. Парите им ще подлежат на отнемане само ако проверяваният или свързаните с него лица контролират дружеството. Ако участието е по-малко, към отнемане ще се пристъпва в случай че хората, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или да са предполагали, че средствата на проверявания са с неустановен законен източник.
Независимостта на комисията по отнемане също е окастрена. Наред с досегашния годишен доклад пред Народното събрание депутатите ще излъчат постоянна парламентарна комисия за контрол и наблюдение на процедурите по закона, а председателят на комисията по отнемане ще е длъжен да се яви при всяка покана в Народното събрание и да предостави исканата информация. Вероятно в тази връзка е отнето и правото на президента да излъчи един от петимата й членове – председателят й ще бъде назначаван, както досега, от премиера, а останалите четирима ще избира Народното събрание. Управлението на отнетите в полза на държавата пари и имоти ще бъде възложено на междуведомствен съвет, ръководен от заместник-министър на финансите, а негови членове ще са други четирима заместник-министри. Предвидена е възможност част от имотите да бъдат дарявани за хуманитарни нужди. А отговорноста за управлението на отнетите в полза на държавата пари и имоти е доста размита. То е възложено на междуведомствен съвет, ръководен от заместник-министър на финансите и с членове други четирима заместник-министри – от правосъдното, от икономическото, от регионалното и от социалното министерство.
nbsp;
nbsp;
Предложенията на Тодор Коларов
Председателят на сегашната комисията по гражданска конфискация Тодор Коларов сподели неотдавна първо пред Параграф 22 идеите си за съдържанието на новия закон. Той каза, че сега комисията е придатък на прокуратурата и че по-целесъобразно е проверката да започне не при наличието на влязла в сила присъда, а още когато някой е като обвиняем. Коларов зададе обаче и риторичния въпрос: Не е ли още по-добре дейността на комисията да бъде напълно отделена от наказателния процес и да действа на самостоятелно основание, без да чака някой необяснимо богат да бъде привлечен като обвиняем? Убедени ли сме, че всички онези, които са свързани с тежката организирана престъпност, които седят на върха на тази пирамида по високите етажи на властта, са привличани от прокуратурата като обвиняеми?! Коларов поиска още комисията му да може даже да се самосезира. Той предложи 15-годишен период за проверка на доходите назад в годините и каза, че някои сложни схеми за укриване на имущество не са обхванати в нито един от досегашните проекти.
