Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да повиши в длъжност шестима бивши членове на Инспектората към ВСС (ИВСС), които искаха без конкурс да заемат позиции по върховете на съда и прокуратурата. Всички те ще бъдат възстановени на старите си длъжности. Четирима от ревизорите преди да постъпят на работа в Инспектората са били съдии, а двама – следователи.
На извънредното си заседание във вторник (17 януари) кадровиците от съвета дълго спориха къде точно да курдисат инспекторите, чиито мандати изтекоха на 15 януари. ВВС заприлича на парламента по време на гласуване на бюджета.
Шестима от общо десетте съдебни ревизори пожелаха в молби до ВСС автоматично да станат върховни съдии и прокурори. Трима от тях настояваха да бъдат назначени във Върховния административен съд (ВАС), а един във Върховния касационен съд (ВКС). Други двама, работили преди като следователи в столичното следствие, искаха да бъдат назначени за прокурори във Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Бившият съдебен инспектор Петър Михайлов, който повлече крак за тази кампания, преди е бил председател на окръжния съд в Перник. И според досегашната практика би трябвало да бъде възстановен на тази длъжност. Но явно самочувствието му вече е доста пораснало – все пак Перник не е София, и затова поиска директно да бъде назначен като съдия във ВКС, без да се следва конкурсният принцип. Така постъпиха и другите ревизори, които се възползваха от поправка в Закона за съдебната власт, според която следва да заемат длъжност не по-ниска от предишната.
Миналата седмица Комисията по атестиране и избор към съвета се опита да накара шефа на ВКС проф. Лазар Груев да прескочи задължителното гласуване в съвета и да приеме един от инспекторите за върховен съдия без състезание, но той отказа. Шефът на комисията Георги Шопов на свой ред изрази становище, че освен инспекторите членовете на ВСС също би трябвало да си избират къде да работят в съдебната система след изтичането на мандата им.
Някои от членовете на съвета дори настояха колегите им да бъдат пратени директно на по-високи позиции дори без да има акт на съвета. Достатъчно било само председателят на съответния съд или прокуратура да издадат заповед за назначение. Шефът на ВКС Лазар Груев, председателят на ВАС Георги Колев и главният прокурор Борис Велчев обаче не се съгласиха с мотива, че това е незаконно, и поискаха ВСС да вземе съответното решение.
Преди заседанието на ВСС неговата кадрова комисия вече бе определила съдебните инспектори да бъдат възстановени с акт на ВСС на пожелана от тях длъжност. Шефът й Георги Шопов изчете пред колегите си това решение, но се разграничи от него, заявявайки, че инспекторите трябва да бъдат автоматично възстановени на старата позиция.
По време на оживената дискусия Божидар Сукнаров цитира какво се разбира под думата възстановявам в тълковния речник – привеждане в предишно състояние; в първоначално състояние; почвам след прекъсване. А като термин от здравеопазването означавал болният да бъде доведен до състоянието му преди заболяването. Изхождайки от тези тълкувания, правникът изтъкна, че ревизорите трябва да бъдат възстановени на старите им длъжности. Главният прокурор Борис Велчев обаче заяви, че без санкция на ВСС няма да назначи никого на позиция, различна от досега заеманата.
Проф. Анелия Мингова се опита да избистри нещата, като изтъкна, че по закон има два вида възстановяване. Едното било за лицата, които заемат длъжност извън системата – депутати, министри и т.н. И другият вид – за онези, които са напуснали съдебната система, но продължават да работят в нея, какъвто е случаят с членовете на ВСС и с инспекторите. Тя коментира, че инспекторите автоматично трябва да бъдат върнати на длъжностите, заемани преди избора, и даде пример с членовете на ВСС Капка Костова и Галя Захарова. Неотдавна те напуснаха кадровия орган в знак на недоволство от избора на Владимира Янева за шеф на столичния съд. Те веднага се върнаха на старите си позиции, без ВСС да взима каквито и да било решения за тях. Ако на последното си заседание кадровиците бяха решили друго, това би означавало, че те двете са възстановени неправомерно. Мингова разясни, че правомощията на ВСС са отразени в конституцията и според тях съветът със свои актове назначава, повишава, премества, освобождава и прочие и не може акт на съвета за възстановяване да играе ролята на повишение.
В закона има една неопределена норма, която дава начална възможност за възстановяване на по-висока длъжност. Но законът спира дотук. Ние не може да го дописваме, да го тълкуваме. Ние можем ex lege да ги възстановим на старите длъжности. Другото е в противоречие с конституционните ни правомощия и е драстично нарушение на закона. Аз няма да подкрепя такова решение, отсече Мингова. Очевидно обаче не всички бяха на това мнение, защото една значителна част от членовете гласува за издигането на ревизорите без конкурс.
В дебата се намеси и правосъдният министър Диана Ковачева. Тя заяви, че текстовете от Закона за съдебната власт защитават върховните магистрати, които са станали членове на съвета или инспектори при връщането си в системата да не бъдат принизявани на по-долно ниво. Ковачева зае твърдата позиция, че инспекторите трябва да се възстановят на длъжностите, които са заемали преди избора, а пък след това да се явят на конкурс за повишаване.
Ковачева информира кадровиците, че същия ден заминава за Брюксел за среща с Европейската комисия (ЕК) и припомни, че теми като кариерно развитие на магистрати, повишаване, назначаване, преместване са области, към които Комисията е отправяла критики. До края на януари в правосъдното министерство се събират предложения за промяна на съдебния закон в частта за кариерното израстване на магистратите и ВСС до десет дни трябва да обмисли идеите си в тази насока и да ги изпрати в министерството.
В крайна сметка съдебният съвет предпочете да не уважи молбите на бившите инспектори и да не наруши закона. Той бе спазен, защото никой от мераклиите за високи постове не успя да събере необходимите 13 гласа. (sect; 22)
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Много е важно назначаваните висши служители в органите на съдебната власт да предоставят високи гаранции за прозрачност и обективност, за да печелят обществено доверие за българската съдебна система, пише главният секретар на Европейската комисия (ЕК) Катрин Дей до Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
Начинът, по който се извършват оценяването, назначенията и изборът в органите на съдебната власт, е пряко свързан с оценяването от Комисията на напредъка на съдебната реформа в България, извършвано в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.
На 19 декември миналата година осем неправителствени организации, сред които и БИПИ, пратиха до институциите възражение по повод на номинирането и избирането на съдебни инспектори. В него се казваше, че парламентът води политика на непрозрачност и използва процедури за назначения в съдебната власт, при които липсват достатъчно информация за кандидатите, мотиви от страна на номиниралите ги, реално публично изслушване и обективна и задълбочена оценка на относимите качества на кандидатите, включително и на професионалния им капацитет и поведение.
Както се вижда, за разлика от българските власти, Брюксел реагира. Дей отбелязва също, че мерките в отговор на специфичните препоръки по този въпрос, включени в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от юли 2011 г., ще бъдат внимателно проследени от ЕК. По всяка вероятност нещо все още куца в комуникацията ни с Брюксел, защото в писмото си главният секретар благодари на неправителствените организации. Госпожа Дей напомня, че те играят важна роля за съдебната реформа в България и им благодари, че държат ЕК в течение на нейното развитие.
