Приключилият през седмицата конкурс за избор на банка, в която да бъдат депозирани 93 млн. лв. на Държавна консолидационна компания, бе спечелен от Юробанк И Еф Джи България. Предварително за него бяха избълвани (сякаш поръчково) какви ли не версии и прогнози, в които упражняващите се по темата твърдяха, че условията силно ограничавали кръга на участниците. В крайна сметка се видя, че това са поредните фантасмагории, защото почти всички банки, участващи в конкурса и подали оферти, са от групата на десетте най-големи по активи кредитни институции. Но не това е най-важното.
Любопитното в случая е каква е годишната лихва, която спечелилата конкурса Юробанк И Еф Джи България, е предложила да плаща за четиримесечните депозити на Държавна консолидационна компания. От самата банка категорично отказаха да дадат информация, но според други играчи на силно конкурентния финансов пазар годишната лихва е малко над 6.3 процента. Експерти твърдят, че при това положение едногодишният депозит би трябвало да носи 7.5% доходност. Ето това е
цената на банковия ресурс
определен от сделките, които сключва самата държава. Ако стъпим на нея като база за определяне на лихвите по кредитите е редно най-малкото да начислим международната премия за риск от фалит на България – т. нар. кредит дефлоут суап, която е 3.9 процента. И се вижда, че средното равнище на лихвите по кредитите, които банките отпускат, не бива да е по-ниско от 10%-11% годишно. Ако прибавим към тези нива и по-високия риск от неплатежоспособност на частните компании и гражданите, средната лихва по отпусканите заеми ще излети още по-нависоко. Добре че банките не се съобразяват с подобни епизодични сделки за привличане на ресурс и според статистиката на БНБ поддържат средни лихвени равнища от 9.3% по левовите кредити за бизнеса и 8.8% по тези в евро. Иначе финансовият министър Симеон Дянков щеше съвсем да заприлича на лъжливото овчарче. Само преди две-три седмици
Дянков заяви
nbsp;
че има всички предпоставки банките да намалят лихвените проценти по кредитите, с което предизвика истински буря в обществото. Тогава той се аргументира с повишения кредитен рейтинг на страната, който би трябвало да намали цената на привлечения от банките външен ресурс и в резултат на това отпусканите от тях заеми да поевтинеят. Лесно е да се теоретизира по тази тема, но много по-трудно да се предприемат реални действия. Още повече че когато става дума за държавата, какъвто е конкретният случай, поведението й коренно се разминава с препоръките на финансовия министър към банките.
Конкурсът проведен от консолидационната компания само потвърди думите на банковите мениджъри, че именно
политиката на правителството има най-голямо влияние
върху образуването на цените на отпусканите заеми. В този смисъл всички отправени от различни синдикални и бизнес лидери заплахи за предстоящо законово регулиране на лихвените нива са проява на нездрав разум.
Ако държавата се намеси по този начин в бизнеса на банките, много финансови продукти просто ще изчезнат, защото ние няма да имаме изгода да ги предлагаме, заяви председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Повечето негови колеги смятат, че е абсурдно да се водят каквито и да е преговори по темата за формирането на лихвения процент. Според тях това е част от бизнеса на кредитните институции и никой няма право да им се меси в него, така както няма държавна намеса при формирането на цените на услугите и продуктите на други сектори, които не са монополни.
