Само един Хасан Адемов, депутат от ДПС, уважи кръглата маса Здравно застраховане и здравно осигуряване: сходство и различие, проблеми и развитие. Политиците напълно загърбиха обсъжданията, дори не се появиха протоколно, за да отчетат дейност. Иначе в парламента вече има работна група, която обсъжда на тъмно бъдещите промени в законодателството в тази сфера.
Форумът беше организиран от Висшето училище по застраховане и финанси и на него бяха поканени министрите на здравеопазването и на финансите, депутати – шефове на комисии в Народното събрание. Без тях този важен диспут по въпросите за развитието на два бранша се превърна в поредната говорилня. Страните изказаха отчетливите си позиции, но от хората, които утре ще вземат решение как да бъде структуриран този пазар, никой не ги чу. Това разочарование споделиха след края на тричасовия форум всички участници в него. Човек добива усещането, че в България властта е нещо независимо от хората и от браншовете и съществува сама за себе си. Така и взема решенията – често под груб лобистки натиск, а не отчитайки пазарните реалности и чертаейки стратегии за развитието, коментира участник във форума пред БАНКЕРЪ.
nbsp;
При липсата на политически арбитри два бранша – здравно осигуряване и здравно застраховане, които работят на този пазар, стигнаха до открит сблъсък. Научната мисъл категорично подкрепи осигуряването и защити тезата, че има място под слънцето за всички. Застрахователите пък бяха крайни и обосноваха тезата, че на този пазар имат място само те.
Според Асен Христов, председател на надзорния съвет на Еврохолд, няма такова животно като здравно осигуряване, навсякъде по света става дума за застраховане. Ако се даде възможност на пазара да изникнат десетки и стотици дружества с малки капиталови изисквания, ще се върнем във времето на мутрите от 1995-1997 г., когато всеки квартал си имаше собствен застраховател , или казано по друг начин: всеки лекар – със здравен фонд, всяка медицинска сестра – с два, категоричен бе Христов. Едно от предимствата на големите здравни застрахователи е, че могат да упражняват контрол върху Националната здравноосигурителна каса, която харчи парите на данъкоплатците.
Христов залага на големи и здрави финансови дружества с висок собствен капитал и строга регламентация от Комисията за финансов надзор. Грубо казано, няма разлика дали се покрива щета върху автомобил, или на човек – разликата е само в цената, каза Христов.
Той обори твърдението на феновете на здравносигурителните фондове, че само при тях имало превенция.
И в здравното застраховане има превенция
ние отделяме процент от приходите за превенция на здравето на застрахованите, поясни той. Христов остро разкритикува докладите на учените, като каза, че те не отговарят на реалностите, опитвайки се да разделят дейността health insuranceна две. Христов отъждестви малкия и разпокъсан пазар на здравното осигуряване със сенчест бизнес, съставен от малки части болници и дребни здравни фондове. Така той мотивира идеята си за окрупняване на пазара в ръцете единствено на мощни здравни застрахователи. След това, ако държавата сложи лимит кои дейности ще покрива, а останалото идва от застрахователя – хората сами ще си дадат вноската от 2%, а компаниите ще следят много по-стриктно да не се пускат фалшиви направления и манипулации. Това щяло да задържи парите в системата, а не те да изтичат от един частен джоб в друг без ясен резултат и без ефект върху развитието на системата. Другото предимство по думите му е за бюджета. Ако цялото население на България в трудоспособна възраст плаща по 10 лв. на месец (120 лв. на човек годишно) на частни здравни застрахователи или общо около 800 млн. лв. и 80% от тях да се използват за намаляване на бюджета на НЗОК, от 2.2 млрд. лв. той ще намалее на 1.6 млрд. лв., изчисли застрахователят.
Константин Велев от Дженерали закрила здравно осигуряване подкрепи колегата си. Той обясни, че по директивата Платежоспособност 1 и по Платежоспособност 2, която ще влезе в сила след година и половина, дейността на дружествата, които се занимават с покриването на щети в резултат на болест или смърт, няма как да бъде наречена по друг начин освен здравно застраховане. А запазването на здравноосигурителната дейност отделно от застрахователната ще създаде само проблеми на бизнеса и на клиентите, отлив на чуждестранни инвестиции и на застрахователни групи от сектора – ще ни върне години назад.
Няма фундаментални разлики между здравно осигуряване и здравно застраховане – атакува становището на учените и Велев. – Когато цялата дейност премине в ръцете на застрахователите , интересите на здравно застрахованите няма да пострадат с нищо, каза Велев. Той обясни, че традиционно предлагат Помощ при пътуване в чужбина, добила гражданственост като Медицинска застраховка Щом можем да предлагаме тази сигурност зад граница, защо да не я въведем и вътре в страната, попита риторично той.
Комисията за финансов надзор, представлявана на форума от Борислав Богоев, отказа да се ангажира с мнение по въпроса и да наклони везните към здравното осигуряване или към здравното застраховане. Заместник-шефът на КФН, отговарящ за застраховането, изведе като основен въпрос Доволни ли са клиентите. И си отговори сам: Не, те не са доволни от системата. Не са доволни нито от държавата, нито от частния бизнес в тази сфера. Той зачекна и един друг важен въпрос –
за парите, които изтичат под масата
Според проучване, което останало тайна за обществеността, рушветите се изразявали в десетцифрена сума. Това са около 30% от съвкупните разходи за здравеопазване и тези пари не са в здравната система, посочи той. Сега болният плаща за надеждата. Тези пари обаче трябва да бъдат опосредствани чрез финансови структури, а не да излизат от джоба на болния и да влизат в джоба на лекаря, поясни Богоев.
По темата говори и почетният председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване д-р Илко Семерджиев. Той реши да реабилитира българското здравеопазване, като каза, че в САЩ се отделят по 8000 долара на човек за здраве, а у нас – двеста. Въпреки това в Щатите умират 24 родилки на 100 000, в Румъния – 27, а у нас – десет. Така той защити тезата си, че здравеопазването не е финансова система, и продължи: Няма общо между здравно осигуряване и здравно застраховане. Семерджиев дори стигна до извода, че по отношение на двата сегмента на пазара ние еволюционно сме по-напред от САЩ и не бива да се лишаваме от това си предимство.
Според проф. д-р Йордан Христосков, бивш шеф на НОИ и преподавател във ВУЗФ, едно от най-добрите решения е да се запази НЗОК и възможностите за допълнително здравно осигуряване по линия на акционерните дружества с един предмет на дейност. Той предлага и създаването на специализирана система за здравна защита на неосигурените. Проф. д-р Евгения Делчева от УНСС също подкрепи тезата за нуждата от частните здравноосигурителни фондове. Според изчисления към 2008 г. България е на първо място по най-високи разходи за здраве, изчислени като процент от БВП. А данни на Световната здравна организация сочат, че публичните разходи са около 56 на сто от всички при средно ниво за ЕС от над 70 процента. Това на практика означава, че в най-бедния член на ЕС гражданинът се бърка най-дълбоко в джобовете си за здравни услуги, а равнището на публично финансиране е твърде недостатъчно, обобщи още проф. Делчева. Затова и частните здравни фондове могат да се явят алтернатива на неформалните плащания в системата. А недостатъците на застрахователите, според нея, са по линия на ограничената социална роля, завишаването на размера на премията, намаляване на финансирането и др. Ако в момента дружествата в сектора изразходват около 25-30 млн. за година, когато станат застрахователи, те ще отделят 10 пъти по-малко, каза преподавателката в Университета за национално и световно стопанство.
Депутатът от ДПС Хасан Адемов изтъкна единствения важен жалон – нивото на здравна защита на българите. Ако имаме предварително заложени здравни цели, тогава нека пазарът да отсява кое допринася повече – здравното застраховане или здравното осигуряване, убеден е Адемов.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Проблемът
Транспонирането на европейската директива Solvency IIв нашето законодателство създава вероятност единният пазар на допълнителното здравно осигуряване да бъде разбит. Работната група в парламента умува над идеята едни от здравноосигурителните фондове да станат застрахователи, а други да останат заварено положение с всички произтичащи от това конкурентни предимства. Изключението здравни осигурители да не бъдат задължавани да изпълняват европейските капиталови и други изисквания по Солвенси 2 се определя от три кумулативни условия. Те са: годишният премиен приход на дружеството да е под 5 млн. евро, неговите резерви да не са по-големи от 25 млн. евро, а ако дружеството е част от застрахователна група, резервите на цялата група да са под 25 млн. евро.
Тези осигурителни дружества, които са част от застрахователни групи, а това са седем такива групи, трябва да се прелицензират като застрахователи по общо застраховане, защото резервите на техните групи надхвърлят лимита от 25 млн. евро. И обратно – самостоятелните здравни фондове до един са с премиен приход по-малък от 5 млн. евро и резервите им са далеч под 25 млн. евро, което автоматично ги вади от евродирективата.
Ако подходът на работната група се превърне в законопроект и бъде приет, той ще взриви пазара на доброволното частно здравно осигуряване, коментират осигурители. Тези здравноосигурителни фондове, които са част от застрахователни групи, ще се пререгистрират като застрахователи с всички утежнения, произхождащи от това. Останалите по чисто административен начин ще станат по-конкурентни от тях. Това е така, защото здравните застрахователи ще трябва да плащат 2% върху брутния премиен приход и да изпълнят изискванията за рязко вдигане на капитала.
