До средата на 2013 г. трябва да са готови текстовете на оперативните програми за следващия програмен период, съобщи министър по управление на евросредстава Томислав Дончев. Ето защо в от 2014 г. до 2020 г. ще бъде използван отрасловият принцип, а не регионалният. bdquo;Ако например финансирането по линия на кохезионната политика в следващия програмен период е бъде 100 единици, според системата от тях около 30 единици ще могат да бъдат използвани за тежка инфраструктура ndash; пътища, железници, инвестиции във водния сектор, 25 единици трябва да е финансирането по европейския социален фонд, което да се използва за социално включване, образование, професионално обучение, по-ефективна публична администрация, обясни министър Дончев.
Останалите средства ще отидат за Европейския фонд за регионално развитие, като от него половината ndash; близо 22 единици от 100-те, трябва да бъде използван за нисковъглеродна икономика, малки и средни предприятия и научно-развойна дейност.
Томислав Дончев уточни, че през следващия програмен период за целия ЕС ще се промени фокуса на основната цел на политиката на сближаване. Ето защо като основен изход от кризата се посочва уеднаквяването на стандартите във всички страни-членки на съюза, по-добрата бюджетна дисциплина и макроикономическа стабилност. За да бъде България максимално ефективна при формирането на своите приоритети, трябва да се търсят националните ползи през ползите на съюза, като участва по-ефективно в изработването на новата стратегия на съюза до 2020 година, добави още министър по усвояването на евросредствата.
От своя страна Анелия Дамянова от Центъра за икономическо развитие представи данните за оценката за конкурентоспособност на българския бизнес. България е една от малкото европейски страни, които отбелязва по-добра оценка от 4% през 2006 г. на 4.23% през 2011 година. Според доклада за напредъка на България по време на Световния икономически форум в Давос страната има редица предимства, но преобладават недостатъците.
През миналата година България е отстъпила с три места до 74-о от 142 страни в индекса за глобална конкурентоспособност спрямо година по-рано. Въпреки това обаче спрямо годината на присъединяването ни отбелязваме напредък. Причината е, че през 2007 г. България е била на 79-о място в общата класация и последни сред 10-те ново присъединилите се страни членки на ЕС. През 2011 г. сме успели да изпреварим Румъния и вече сме 74-и, посочи още Дамянова. Индексът за глобална конкурентоспособност измерва 12 индикатора.
Сред предимствата на страната остават макроикономическата стабилност, благоприятната данъчна политика, отвореността на икономиката и участието на български фирми във международни вериги от производство, постепенно осъзнаване от страна на бизнеса на необходимостта от внедряване на иновативни решения в практиката.
Според изследването страната ни трябва да направи решителни стъпки по отношение на институции, инфраструктура и иновации, както и в сферата на образованието. В това число могат да бъдат добавени и недоброто качество на инфраструктурата, недостатъчната ефективност на българските институции, неефективната съдебна система, влошаващото се качество на работната сила, съществуващите корупционни практики в страната, липсата на достатъчно ясно формулирани цели и стратегии на фирмено развитие.
