Висшите чиновници у нас са апроири праведни. В това се убеждаваме от години. Това очевидно е максима на нашенското управление – потвърди го и едно от последните решения на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, прието през изминалата седмица. Под председателството на Филип Златанов и с участието на членовете й Катя Станева, Николай Николов и Паскал Бояджийски държавният орган е решил, че името на бившия председател на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров не попада в никакви ситуации, които могат да се квалифицират като конфликт на интереси. А както е известно, той доброзорлем подаде оставка през миналата година, и то след серия от публикации за странностите в неговото управление (за които и в. БАНКЕРЪ е писал нееднократно).
Членовете на комисията започват да мъдруват има ли или не конфликт на интереси, след като до тях е изпратен сигнал от група кредитополучатели на Уникредит Булбанк. Причината е отказът на Лазаров (по това време той все още е председател на Комисията за защита на потребителите) да заведе колективен иск срещу банката за неравноправни клаузи в общите условия на договорите й. В сигнала си хората, които са пращали жалби по случая и до министъра на финансите Симеон Дянков, и до министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, в качеството му на принципал на Комисията за защита на потребителите, твърдят, че Лазаров е действал тенденциозно при отказа си да ги защити като потребители.
Нещо повече, в сигнала се твърди, че докато са се водили преговорите с кредитната институция, Лазаров е участвал в тях в качеството си на председател на Комисията за защита на потребителите и е договарял с банката да отпусне доста сериозен кредит (от близо 900 хил. лв.) на фирмите на двете му дъщери (както в. БАНЕКЪРЪ вече писа, те участват в над 50 фирми). За целта грижовният им татко е заложил един от апартаментите си и е вписан като ипотекарен длъжник. От документа на Комисията за конфликт на интереси става ясно, че тъй като Лазаров нямал директен договор с банката, а се явявал само в качеството си на длъжник, следователно той нямал и нищо общо с огромния кредит на дъщерите си…
В същото решение са отхвърлени и съмненията, че е изпаднал в конфликт на интереси бившият член на комисията за потребителите Огнян Варадинов. Въпреки данните, че той е съдружник в над 15 фирми и също е теглил кредит от 375 500 евро и пак от същата банка.
Що се отнася за обвинението на жалбоподателите, че двамата са извършвали противоречаща на закона търговска дейност, комисията е посочила, че инспекторатът на Министерския съвет вече е направил проверка и през декември миналата година е съобщил, че не е установил по този повод Лазаров да попада в кофнликт на интереси. Тук се открива
нишката към една приглушена информация
Черно на бяло тук е записано, че инспекторатът на Министерския съвет не е открил никакви нарушения в дейността на държавните служители Лазаров и Варадинов, независимо че по времето, когато те са се явявали защитници на потребителите, са въртели на пълни обороти частния си бизнес.
Бившите началници на Комисията за защита на потребителите бяха отстранени на редовното заседание на Министерския съвет на 31 август миналата година. Според източници на в. БАНКЕРЪ това решение е пазено в тайна до последния момент и новината за отстраняването му го изненадала на път за Министерския съвет, за да не може Лазаров да активира лобистите си във властта.
Мнозина от следящите процесите по висшите етажи на администрацията се питат каква е формулата, по която човек като Лазаров може да се задържи близо 13 години (от 1999-а до 2011-а) на високия държавен пост, независимо от периодичните скандали около името му. При управлението на тройната коалиция той беше обявен за пътешественик № 1 в държавната администрация (с най-много командировки). Лидерът на РЗС Яне Янев пък изнесе документи, че енергиен картел се подвизава в ръководството на Комисията за защита на потребителите.
Нашето проучване показа, че картел не е имало, тъй като основните играчи на този фронт са само двама – бившият председател на комисията Дамян Лазаров и бившият вече неин член Огнян Варадинов. Създаването на тази бизнес империя е била поверена на дъщерите на Лазаров (Елена – на 29 г. и Любов на 25 г.), които успели да завъртят 56 фирми, действащи в областта на енергетиката. Това, че те трудно биха се справили с тези огромни отговорности без подкрепата на грижовния си баща, е
далеч от съмнение
nbsp;
Близкият съратник на Лазаров – Варадинов, пък е свързан с други 11 дружества със същия предмет на дейност. Вестникът откри в информационните масиви, че в имотния патримониум на тези дружества са включени купища парцели в селата Смин, Черноморци, Иречек, Захари Стоянов, Горичене, Езерец, Нейково и Ваклиново (около Каварна и Шабла), предназначени за изграждане на вятърни генератори. Повечето от тях са изкупувани от двете общини със съответното решение на общинския съвет и, както можем да се досетим, за жълти стотинки. Когато работата около несменяемия до миналата година началник на защитата на потребителите се размириса, депутатът от РЗС Емил Василев обясни пред наш репортер, че само около Шабла трябвало да се изградят 93 вятърни генератора на стойност около 360 млн. лева. Интересът на захлебилите от държавна служба се преориентира към друга нова и модерна сфера на икономиката – именно ветрогенераторните паркове. Разбира се, това не пречи инициативността на предприемачите да бъде подплатена през цялото време и със солидната държавна позиция, която предполага възможността за влияние.
То очевидно и до този момент не е съвсем загубено. Няма как да не стигнем до този извод, след като и сега инспекторатът на Министерския съвет не открива нарушения или пък конфликт на интереси в работата на Лазаров. А в. БАНКЕРЪ още преди две години съобщи, че сигнал за внушаващия брой фирми на дъщерите му и за интересите на Дамян Лазаров е бил предоставен в градската организация на ГЕРБ.
Бурната частна дейност на бившите висши държавни служители беше нищена и в Комисията по корупция в Народното събрание, от което също нищо не последва. А фактите бяха повече от красноречиви. Тогава стана ясно, че общо 67-те фирми на Лазаров и Варадинов са закупили близо 2.5 млн. кв. м земеделска земя на териториите на общините Шабла и Каварна, извървели са процедурите по промяна на предназначението на земята, включително и чрез промени в териториалните устройствени планове на тези общини, за да могат да изградят своите ветрогенератори за електрическа енергия. И макар че отдавна задаваме въпроса как и откъде дългогодишните държавни служители са щели да извадят пари за тази огромна инвестиция (инвестицията във ветрогенератор с мощност от 2 мегавата, заедно с прилежащата му инфраструктура, е 4 млн. лв.), никой не се занимава с отговора и до днес.
Жалбите на ужилените потребители, за които стана дума в началото, не са свързани само с банките. Лазаров бил информиран от група граждани на Великобритания, че са изгорели от общуването си с фирма Интерлинк България, на която са платили жилища, но никога не са ги получили. Жалбите им обаче останали без резултат, защото според запознати с дейността на тази фирма Лазаров имал съучастие в нея чрез свой роднина. Очевидно обаче никой не е имал за цел да се задълбочава основателни ли са тези сигнали.
Освен всичко, което е изписано за Лазаров и Варадинов, сега се появява още един прелюбопитен детайл. Както е известно, всички държавни служители са длъжни да декларират имуществото си в Сметната палата по закона за лицата, заемащи висши държавни длъжности. Когато ги напуснат, те отново са длъжни в срок до един месец да подадат т. нар. финална декларация – документ, от който за широката общественост да стане ясно какво е успял да напазарува даден държавен служител, докато се е разписвал на държавна ведомост. Справка в регистрите на палатата показва, че по време на председателстването си Дамян Лазаров е успял да придобие два апартамента и два парцела в столицата. Очевидно имал спестени пари кеш, тъй като от същия документ става ясно, че е ползвал банков кредит едва за… 40 хил. лева. Оценките на тези имоти, посочени в декларацията, не изглеждат много достоверни. Според написаното там двата апартамента от по 90 кв.м в София през 2006-а са стрували… 77 000 лв., или по 855 лв. за квадрат. По това време подобни жилища се търгуваха за поне двойно повече пари. Що се отнася до парцелите, които очевидно са търговски площи (от по 30 кв. м), декларираната им цена е… 618 лева. Не може да не прави впечатление, че Лазаров е придобил и четирите имота през 2006 година. Както и разликата с декларацията му от април 2011-а, където чинно са отразени два ипотечни кредита в полза на трето юридическолице (вероятно фирмите на дъщерите му) на обща стойност 838 585 лв., което само по себе си говори, че банката е оценила същите тези имоти на доста по-висока цена от декларираната. Още по-интересен е фактът, че тези кредити са изчезнали от декларацията му до края на годината… Което би трябвало да говори, че те са изплатени…
Очевидно същата година е било доста ползотворна и за Варадинов. Той също се е сдобил с апартамент в столицата и с парцел в с. Дръмша, до Костинброд. През 2007-а пък направо е пазарувал на кило. Тогава е успял да купи девет земеделски имота в същото село, още един в с. Понор и още три в с. Бяга. И всичко това със заплатата си на държавен служител…
nbsp;
