Мечтата за Даунинг стрийт 10 е напът да се превърне в недостижим мираж за Ед Милибанд и неговите партийни другари. Младоликият лидер на лейбъристите има лош късмет по поне два показателя. В днешна Великобритания едва ли има по-голямо нещастие от това да си политически наследник на премиер като Тони Блеър и същевременно политически противник на премиер като Дейвид Камерън.
Камерън разбра, че това, което му носи проблеми на континента, всъщност е истински лост за повишаване на неговата популярност на Острова. Последните социологически проучвания показват недвусмислено този факт. Консервативната му партия води категорично, що се отнася до политическите пристрастия на британците, въпреки че местната икономика се намира на ръба на икономическата рецесия.
От тази комфортна вътрешнополитическа позиция Камерън може да се отдаде на любимото занимание на поредица британски премиери преди него, а именно да дава препоръки и съвети на далеч по-изнервените си европейски партньори. Срещата на световния политически и бизнес елит в швейцарския зимен курорт Давос му предостави прекрасна възможност за това. И той не я пропусна.
В яростна вербална атака срещу френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел, пред делегати и гости от цял свят Камерън заяви, че еврото ще се провали, ако европейските страни и най-вече Франция и Германия не го подкрепят бързо със солидна финансова инжекция. Англичанинът неуморно повторяше, че е необходима голяма бузука , т.е. спасителен фонд на стойност два трилиона евро, защото когато пазарът загуби окончателно своето доверие и притокът на свеж капитал пресъхне, вие ще изпаднете в позиция, която няма да може да удържите.
В допълнение британският премиер нарече плановете на Саркози за данък върху финансовите транзакции лудост, след което по време на съмита в Брюксел на 30 януари дори си позволи да призове френските банки да се преселят в лондонското Сити. Ние ще посрещнем френските банки с добре дошли и по този начин ще дадем тласък на нашата икономика, наля масло в огъня той.
При все че френският държавен глава гръмогласно се възпротиви на британската позиция и думите на Камерън, вече се чувства, че заетият с тежка предизборна кампания в собствената си страна Саркози не може да отговори съвсем адекватно на поредното външнополитическо предизвикателство.
Дейвид Камерън, който без съмнение усеща, че в момента е един от малкото европейски правителствени ръководители, които се радват на истинска подкрепа от собствените си избиратели, нямаше обаче никакъв интерес да фокусира критиките си единствено към сегашния обитател на Елисейския дворец. В индиректна препратка към канцлера Меркел той отбеляза, че обратното на суровите икономии в закъсалите европейски страни са действията на европейските страни в благоприятно положение, които следва да застанат с цялата си тежест зад еврото.
Наставления от този вид едва ли ще бъдат приветствани в официален Берлин. Всъщност истината е, че ако Ангела Меркел се вслуша в тях, това ще е равносилно на политическо самоубийство, тъй като местните данъкоплатци вече смятат, че са заплатили достатъчно за финансовите злоупотреби в южната част на Стария континент. Същевременно германското правителство не може да си позволи конфронтация с Лондон само заради дръзкия език на Камерън. Въпреки всичките си необосновани претенции и пословичен островен егоцентризъм Великобритания си остава един от главните играчи на европейската политическа и финансова сцена. Берлин няма да си развали отношенията с Обединеното кралство само заради накърненото честолюбие на Саркози, който на всичкото отгоре може и да не спечели втори президентски мандат. В това отношение призивите, идващи от Федералното министерство на външните работи, са за повече спокойствие и прагматизъм.
Към повече спокойствие и прагматизъм призовават и от Брюксел. Европейските лидери Херман ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу , естествено, не искат Великобритания да напусне европейския кораб и да концентрира вниманието си върху сътрудничеството с Вашингтон и Британската общност на нациите. Това без съмнение би отслабило много ЕС и отслабването няма да е само във финансовата сфера. То би имало особено неблагоприятно геополитическо и трансатлантическо измерение, а и трайно ще навреди на имиджа на Евросъюза в глобален план. Брюксел не може да си позволи подобен крах.
Камерън добре знае това. Подкрепен от голяма част от британското население и насърчен от настроенията в собствената си партия, той може да маневрира свободно и да критикува на воля не само отделни страни членки, но и целия ЕС, с неговата бюрократична мания за правила и инструкции. Неслучайно през последните няколко дни премиерът остро разкритикува действията на Европейския съд по правата на човека, който се обяви против екстрадирането на радикалния йордански имам Абу Катада от Великобритания.
В отговор експерти от британския център за анализи Отворена Европа(Open Europe) призоваха Камерън да се възползва от възможността да оттегли подкрепата на Обединеното кралство за близо 130 европейски регулации в областта на правосъдието и вътрешните работи, след което да прецени на спокойствие (до юни 2014 г., когато тези нови правила стават необратими) кои от тях отговарят най-пълно на британските интереси.
Не е ясно дали той ще се вслуша в подобни гласове, но е факт, че мнозина вече се вслушват в неговия. Камерън е напът да се превърне в пример за подражание, независимо че конфронтацията между Брюксел и Лондон не е добра за нито една от двете страни. На всички вече е ясно, че в Европейския съюз са необходими болезнени реформи, по-малко регулации и повече демократичен контрол.
