По всичко личи, че започна най-интересната политическа година от началото на новия век. Следващите единадесет месеца откриват, казано без преувеличение, нова епоха в международните отношения. През двете десетилетия след разпадането на Съветския съюз и края на студената война дневният ред, очертан от тези събития, се изчерпа. Победата на Запада на границата между 80-те и 90-те, диктувала поведението в политиката и дипломацията в края на XXи началото на XXIвек, не може вече да служи за пътеводна звезда. Дори процесите, водещи началото си от онази епоха, вече показват обратната си страна.
Арабската пролет безспорно е отложено продължение на тогавашната демократизационна вълна. Но дори ако съдим по първите резултати, тя може да приключи не в полза на западните ценности и модели за обществено устройство. Демокрацията в Близкия изток издига на повърхността едни или други форми на ислямско управление. Друг парадокс е страхът от народното волеизявление, усещан в Европа. Най-опасното в момента е да се пита населението какво мисли за курса на властите. На някои политици обаче ще им се наложи да го направят. Те ще трябва сериозно да си блъскат главата как да съчетаят някои, по възможност плавни, реформи с растящото недоволство сред гражданите, неразбиращи какво става и с каква цел се върши всичко това.
Както обикновено, основните погледи са насочени към Вашингтон. В края на 2011 г. американските социолози констатираха, че оценката на гражданите за дейността на Барак Обама към края на третата година от мандата му не е много за показване по вестниците. Рейтингът му е вторият най-лош в цялата следвоенна история на САЩ. Позитивните акценти, представени в началото, сега изглеждат изгубени. Младият демократ, който не идва от обичайните вашингтонски клубове, човекът с нови идеи и прогресивни възгледи, ще има много тежка битка през ноември. Обама е изключително затруднен, защото трябва да се справя едновременно с две сложни задачи – икономическата криза у дома и нестихващите предизвикателства зад граница.
Стечението на разнообразни фактори – от фундаменталните промени в Северна Африка и Близкия изток през хаоса около Техеран и Пхенян, правят непредсказуеми оставащите месеци от първия мандат на Обама. Съответно остава неясно и как ще въздействат евентуалните събития на шансовете му да остане в Белия дом. Нобелов лауреат за мир, успял оттогава да вземе участие в поредната война (Либия), Обама може против собствената си воля да се нареди сред най-активно воюващите президенти на САЩ.
Що се отнася до стратегическите му виждания, той, изглежда, е по-силен на думи, отколкото на дела. Обама разбира, че икономиката на САЩ се нуждае от преизграждане, но въпреки решителната програма, която отново очерта в обръщението си За състоянието на съюза, той не привежда в действие силните политики, които да се заемат с вътрешните проблеми.
Да се хвърля вината върху безизходицата в Конгреса не е стратегия, а извинение. Обама беше избран, за да направи така, че правителството отново да заработи. Ако той не може да го постигне, нормално е американците да опитат с някой друг. Подобни критики могат да се отправят и към външната политика на Обама. Той породи надежди у дома и в чужбина, защото предложи да реши наболелите проблеми като палестинския въпрос. В действителност се провали. Афганистанската му политика е пълна каша и това е великодушна оценка. Нужно е в своята кампания Обама да обясни как ще поведе Америка, оставяйки назад старите лозунги и политики за запазване на статуквото, към епоха на истинско национално съживяване.
Избирателните кампании от 2012 г. ще оставят отпечатък върху световната политика. Републиканците зад Океана вече започнаха борбата за партийната номинация. Всички отдавна са единодушни, че изборът на подходящ съперник за Обама ще бъде решаващ. Успее ли Републиканската партия да излъчи силен и ярък кандидат, шансовете на действащия президент няма да са особено големи. Въпросът е, че не личи да има такива претенденти. Борбата ще е ожесточена при всяко положение, тъй като и обществото, и политическата класа са силно поляризирани. А заради централната позиция на САЩ в международната система нажежените вътрешни страсти моментално ще се отразят и навън.
Битка, достойна за отбелязване, предстои и във Франция. Ситуацията е сходна: макар и непопулярен, Никола Саркози може да спечели, подпомогнат от слабостта на социалистите – негови основни конкуренти. Френският резултат съвсем не е само вътрешна работа. Цяла Европа преживява преломен момент, през 2012 г. й предстои да определи бъдещия модел за интеграция, а основните решения традиционно се вземат в Берлин и Париж. Така че стопанинът на Елисейския дворец наистина си остава ключова фигура.
Руските президентски избори доскоро изглеждаха просто формалност, но през последния месец от 2011 г. пълната предопределеност отстъпи място на лека интрига. Нещо немаловажно от гледище на външната политика. Успехите на Москва на международната арена през първите години на века до голяма степен произтичаха от имиджа на Путин като пълновластен господар на положението в Русия. Подобно поведение не радваше повечето чуждестранни партньори на Кремъл, но им вдъхваше уважение и дори ги омайваше отчасти. Промяната във вътрешното разположение на силите може да предизвика и различно отношение отвън, а Москва на свой ред да реагира твърде разнообразно, включително доста остро.
Изобщо яснотата намаля, при все че международното положение на Русия всъщност не се промени. Страната все тъй е принудена да се адаптира към голям брой фактори, върху които не може да повлияе. Тук спадат и обстановката в еврозоната, и състоянието на американската икономика, и темповете на растежа, демонстрирани от Китай, и ходът на събитията в Близкия изток. Да му мислят избирателите.
Анатоли Стайков
