Гръцката Алфа банк замрази на 30 януари преговорите за сливане с И Еф Джи Юробанк. Официалният мотив е, че иска да изчака резултата от пазарлъците между правителството и частните инвеститори в гръцки държавни облигации за опрощаване на част от задълженията. Същия ден преди началото на борсовата сесия фондовото тържище на Атина разпореди търговията на акциите на двете кредитни институции да бъде анулирана временно заради неяснотата около приключването на обединителния процес между тях. Засега ръководството на Алфа банк не може да информира инвеститорите кога ще подпише сделката с Юробанк.
Двете банки постигнаха съгласие
nbsp;
през август 2011-а. Позицията им бе, че така ще се справят по-успешно с кризата на държавния дълг, която предизвика бягство на клиенти и влоши кредитния процес. От сделката трябваше да се роди новият банков лидер на Гърция.
Според договорените тогава условия, одобрени през ноември от общите събрания на акционерите на двете банки, сливането трябваше да се осъществи изцяло чрез замяна на банкови ценни книжа, като всеки пет акции на Алфа банк се разменят срещу седем на Юробанк.
В началото на седмицата обаче мениджърите на Алфа банк обявиха, че най-напред биха искали да оценят влиянието на планираното преструктуриране на дълга на страната и на загубите, които ще понесат частните кредитори, преди да се обединят с конкурента си. Банкови анализатори посочват, че Юробанк е инвестирала 6.9 млрд. евро в гръцки държавни облигации, докато потенциалният й партньор е вложил около 3.8 млрд. евро. В този случай е повече от очевидно, че ако частният сектор се съгласи на по-големи отстъпки, то Алфа банк може да поиска по-добри условия за бъдещото обединение.
Засега обаче най-важният въпрос :
как да се запуши финансовата дупка на Гърция
nbsp;
остава без отговор.
До началото на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз на 30 януари не бе постигнато споразумение между частните инвеститори и Атина за преструктурирането на гръцкия дълг, въпреки че страните преговарят вече шест месеца. Липсваше и задоволителен правителствен план на южната ни съседка за ограничаване на дефицита и за структурни промени, който да спечели сърцата и портфейлите на официалните международни кредитори на страната и да даде зелена светлина на втория спасителен пакет от заеми за 130 млрд. евро. Публикация на германския Шпигел от 28 януари сочи, че за спасението на южната ни съседка вече са необходими 145 млрд. евро – с 15 млрд. евро повече от договорената през октомври 2011-а сума.
Тези обстоятелства изнервиха Германия и предизвикаха коментара на канцлера Ангела Меркел пред репортери, че възможностите за обслужване на гръцкия дълг са изключително лоши и че трябва да се намери решение чрез повече действия от страна на гръцкия кабинет и повече отстъпки от страна на частните кредитори.
Берлин, подкрепен и от Амстердам, предложи
нестандартен изход от гръцкия пъзел
nbsp;
ЕС да определи бюджетен комисар, който да налага вето върху решенията на гръцкия кабинет за данъците и за разходите, включително и да задължи Атина да обслужва първо задълженията си, преди да харчи за други цели. В замяна страната може да се надява да получи обещаните 130 млрд. евро.
Предложението предизвика възмущението на гърците и отговора на финансовия им министър Евангелос Венизелос, според когото то може да тласне гражданите към погрешния избор между финансова подкрепа и национално достойнство. Венизелос бе категоричен, че кредиторите от ЕС вече имат достатъчно защитни надзорни клаузи, заложени в спасителната програма.
Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой пък събра по-малка група, в която влизат гръцкият премиер Лукас Пападимос и членът на изпълнителния борд на Европейската централна банка Йорг Асмусен, която да очертае
следващите стъпки за Атина
nbsp;
Премиерът Пападимос обаче се опита да успокои страстите, като обеща да изпълни исканията на Германия за по-големи преоценки на инвестициите на частния сектор в гръцки държавни облигации и по-дълбоки бюджетни съкращения. Разговорите с инспекторите от МВФ и ЕС трябва да приключат до 5 февруари, а до 13 февруари трябва да има и споразумение с частните инвеститори.
Официалните представители на ЕС и на МВФ поясниха, че не може да има окончателно решение на сделката за преструктуриране на държавния дълг преди да бъде договорен новият финансов пакет.
Според гръцкия министър на труда Георгиос Кутруманис понижението на минималните трудови възнаграждения ще доведе до спад на БВП с още 1-1.5% през тази година. Експертите на тройката официални кредитори на страната – ЕС, ЕЦБ и МВФ, обаче настояват за орязване на този доход с 20-25%, за да се увеличи конкурентоспособността.
