На фона на шумните протести срещу Закона за проучването и добива на шистов газ управляващите успяха учудващо лесно и спокойно да прокарат един друг норматив, който буди не по-малко притеснения. Става дума за Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, който парламентът прие през седмицата. С него държавата си отваря допълнителна възможност да се справи със задължителното прилагане на европейските регламенти за намаляване на вредните парникови емисии в атмосферата. Съхранението на СО2 в земните недра е и алтернатива на купуването на квоти, което се очаква да повиши значително цената на тока от средата на тази година. Само че
технологията крие редица опасности
които се премълчават, а и никак не е сигурно, че ще е по-евтина.
Единственото, което прави законът, е да разписва ред, по който да установим, чрез търсене и проучване, дали в нашата държава има подходящи геоложки формации за съхраняване на СО2, след което да се пристъпи към технология за неговото съхраняване, обясни заместник-министърът на икономиката Делян Добрев. Той увери също така, че преди да се даде разрешително за съхранение, ще се извършва Оценка за въздействие на околната среда и ще бъдат спазени всички изисквания на екологичното законодателство. Както и че към използването на технологията ще се пристъпи само ако се докаже, че тя е безопасна. Докато закупуването на квоти е по-евтино от съхранението, централите ще закупуват квоти и няма да съхраняват, отбеляза заместник-министърът.
Според бившия енергиен министър Петър Димитров (БСП) обаче, освен че е скъпа, технологията е и много опасна, още повече в сеизмична зона, каквато е страната ни. Съхраняването на огромни количества въглероден диоксид под територията на България ще я превърне в минно поле. Зад закона стоят силни лобистки интереси. По-добре да се развива атомна и зелена енергия, отколкото да зареждаме недрата на земята с отрови, смята червеният депутат.
Това е експериментална технология и не знаем дали няма да е грешка. Няма нужда в България да прилагаме експериментални решения. Това е едно прибързано решение, коментира и Мартин Димитров от Синята коалиция. Неговото становище е, че първо трябва да се изчака легализирането на технологията и чак тогава да се прецени дали тя изобщо е приложима у нас.
И докато разногласията между управляващи и опозиция могат да бъдат квалифицирани като чисто политически, твърденията на екоорганизациите заслужават по-сериозно внимание. На първо място те изтъкват, че европейската директива, заради която се налага и приемането на закона, предвижда възможност за пълна забрана на технологията в съответната страна и никой не ни кара насила да въвеждаме този метод.
Всъщност, в почти всички европейски държави
продължават да се водят остри дискусии
nbsp;
доколко е разумно и отговорно да се разреши съхранението на въглероден диоксид. Австрия например въведе забрана за издаване на такива разрешителни с мотива, че в момента рисковете, свързани с технологията и въздействието й върху околната среда, не могат да бъдат надеждно оценени. Освен самото съхранение, забраната обхваща и проучването. До края на 2018-а и след това на всеки пет години федералното правителство е задължено да представя доклади за международния опит в тази област.
Финландия категорично заяви, че няма капацитет за подходящо съхранение, а Полша ще ограничи до 2026-а приложението на технологията само до етап проучвания. Германия пък продължава да търси компромисен вариант, което е придружено със сериозни политически и екологични дебати. Разногласията между двете камари на парламента правят приложението на технологията в страната юридически невъзможно. В резултат през декември 2011-а бе прекратен поредният проект за изграждане на централа за улавяне и складиране на въглероден диоксид – този на енергийния концерн Ватенфал в гр. Яншвалде. Пак през миналата година, но в Испания, енергийната компания Ендеса прекрати временно изграждането на топлоелектрическа централа, базирана на технологията за складиране на СО2.
На практика, с изключение на Великобритания и Холандия, които разполагат с изчерпани петролни находища, подходящи за съхранение, в останалите държави членки на ЕС няма необходимите геоложки формации, позволяващи складирането на значителни количества въглероден диоксид. По сведения на еколозите към декември 2011-а в света е имало само осем функциониращи съоръжения за улавяне и съхранение на СО2, шест са били в процес на изграждане, а седем проекта са прекратени.
Съхранението под високо налягане на въглероден диоксид може да предизвика сеизмични дислокации, каквито често се наблюдават при други геоложки сондажи, например при минното дело. Кинетичната енергия се предава до подземните формации чрез инжектирания въглероден диоксид, което води до увеличаване на съществуващите нестабилности в тях. Изчисления на германски учени показват, че за десет години функционирането на 20-мегаватова инжекционна помпа генерира 2.1 млрд. киловатчаса енергия, която е еквивалентна на
експлозия на 1810 килотона тротил
nbsp;
Този трансфер на енергия съответства на земетресение от степен 6.2 по скалата на Рихтер и е достатъчен да причини значителни сеизмични прояви, заявяват от Екофорум за устойчиво развитие.
Голяма е и вероятността да се случат изтичания в инсталациите за улавяне и концентрация (дефектни клапи или повредени тръбопроводи). Не са изключени пропуски и в самото място за съхранение – първоначално температурата и налягането поддържат инжектирания въглероден диоксид втечнен, но в дългосрочен план налягането спада, което може да го върне към газообразното му състояние и да изтече в атмосферата през пролуки. По-големият проблем е, че по този начин газът няма да се разтвори, а ще се разстели като слой над съответния район, излагайки на риск живота и здравето на живите организми, включително и на хората.
Ако екологичният риск обаче така или иначе е спорен, финансовата страна на нещата е съвсем ясна. Сметките показват, че инсталирането на подобни съоръжения ще доведе до 25 на сто по-голямо потребление на енергоносители в централите и съответно с до 10% намаляване на икономическата им ефективност. При по-старите ТЕЦ-ове увеличеното потребление на енергоносители може да достигне 43 процента. Двойно се увеличава и необходимата за охлаждане вода при запазване на същия капацитет на произведената енергия. Всичко това неизбежно ще се компенсира чрез увеличаване на цената на произвеждания ток, пресмятат от Коалиция за климата.
Българското правителството все още не е обявило официално колко би струвало изграждането на места за съхранение на въглероден диоксид, въпреки че проучва три района. Въз основа на данни от изследването на Worley Parsons и Inypsa, възложено от икономическото министерство, еколозите са изчислили, че за изграждането и функционирането на такива места
ще бъдат похарчени милиарди евро
nbsp;
Само за терена в района на Павликени с площ 800 кв. км и капацитет 460 млн. т. СО2 ще са необходими 2 млрд. евро. Експертите са на мнение, че това е най-вероятното място за съхранение в България поради подходящата геоложка структура. В района на Ямбол и село Черково предвиденото място е с площ 340 кв. км и капацитет 141 млн. т, а ориентировъчната инвестиция е 300 млн. евро. Най-евтино ще излезе съхранението на въглероден диоксид в басейна на Марица-изток – 110 млн. евро, но там капацитетът е малък – 195 млн. тона.
Междувременно, според Глобалния институт по улавяне и съхранение на въглероден диоксид, у нас вече се работи по конкретен индустриален проект. Става въпрос за планирано изграждане на такава инсталация в ТЕЦ Марица-изток, чийто капацитет се очаква да е 2.5 млн. тона СО2 годишно. Тя е с мощност 120 мегавата, а като пусков срок е посочена 2020-а. Освен това е предвидено изграждането на прилежащи тръбопроводи, за транспортирането на непотребния газ през Стара планина до района на Павликени, където ще се инжектира в земята. По данни на института правителството ни вече работи по уточняване на технологичните въпроси, проектира се тръбопроводът, а се проучват и други потенциални места за съхранение.
Сериозна тревога будят намеренията на управляващите да насочат приходите от безплатните квоти, които страната ще получи по право, към приложение на тази нова експериментална и опасна технология, чиято ефективност, полезност и приложимост тепърва ще се проучват и анализират в международен план. Въпросът е защо точно към тази рискова технология трябва да се насочат средствата, а не към далеч по-перспективните и доказано безопасни като биогаз, биоабсорбиране, слънчева енергия, водородна или геотермална централа и други възобновяеми енергийни източници?, питат още еколозите.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Според Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра разрешенията за проучване ще се предоставят за ограничена площ и за срок от пет години, като ще дават изключителното право на титуляра за своя сметка и на свой риск да извършва всички необходими дейности.
Разрешението за съхранение е със срок до 30 години и ще се предоставя за конкретен комплекс. То ще може да се преразглежда и когато е необходимо, да се актуализира периодично. Всичко това ще е в компетенциите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който обаче ще трябва да получи становище от Европейската комисия и одобрение от Министерския съвет.
