Валентин Николов е роден е на 9 август 1971 г. в Габрово.
По образование е икономист. Става депутат от мнозинството след изборите през 2009 година. Заместник-председател е на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, член е и на Комисията по бюджет и финанси.
Г-н Николов, докладът на Европейската комисия за напредъка на България в секторите правосъдие и вътрешна сигурност отново е критичен и остър, като в него се препоръчва България да реформира из основи съдебната система. Единствено вашата партия видя и положителни оценки в документа. Бихте ли посочил такива?
– Това е междинен доклад. Всеки доклад ни дава пътна карта, напътствия как трябва да се случат нещата, показва ни къде сме се отклонили, къде сме се забавили. Докладът трябва да се разчете правилно от институциите, които са визирани в него и те да приложат наистина пътната карта, очертана от мониторинговите доклади.
Ще ви стигне ли времето да изминете очертаното в пътната карта, след като ви остава само една година до края на мандата?
-Когато има политическа воля, виждате как се случват нещата. Ще дам пример с бедствието в Бисер. Там в последните 50-100 години сигурно не е стъпвал министерски крак, а сега почти целият Министерски съвет е на място и министрите координират действията си. Има политическа воля, синхронът е много важен и именно той е разковничето за успеха. Мислехме, че с натиск могат да се случват нещата, но синхронът се оказва далеч по-важен.
Как си обяснявате факта, че почти седмица при тази добра координация не е ясно чия собственост е язовирът, който заля с. Бисер? Не е ясно и кой е виновен.
-Липсата на държавност в последните 20 години е истинската причина. Оказа се, че държавата просто е абдикирала от своите дейности и задължения. Създадени са някакви поземлени комисии, раздали са на този и онзи, къде правомерно, къде не… Разделили са язовирите на части, някъде се оказа, че дори се строи в чашките им. Раздавали са така, защото са разбрали, че от имоти се печели повече, отколкото от наркотици. Затова и много хора се захванаха с такъв бизнес.
Язовирът е част от военния полигон Корен и е собственост на Министерство на отбраната, но Аню Ангелов не желае да признае този факт.
-Той може да е бил част от военен полигон, но 20 дка от язовира са собственост на община Харманли.
Не са 20 дка, а 28. Но останалите 405 дка са собственост на военното министерство.
-Не е въпросът на кого е собственост, а защо трябва да се дава тази собственост на някого, особено на язовир, след като той няма нужда от съоръжението. Каква е логиката военни да се занимават с язовири?
Вие със сигурност по-добре от мен знаете защо са им на военните язовири, защото сте бил в казарма и сте ходил на учения.
-Има компетентни органи, аз не мога да издавам присъди или да давам мнения.
ГЕРБ е единствената партия, която обяви, че ще даде 1 млн. лв. от държавната си субсидия на бедстващите. Няма как да не знаете, че благородният ви жест е в нарушение на Закона за политическите партии, където е записано, че парите от субсидията могат да се използват единствено за партийна работа.
-И това е партийна работа.
Каква партийна работа е това?
-Осъществяване на мероприятие с цел задоволяване потребностите на нашите избиратели. Това не е ли партийна дейност? Въпрос на тълкуване.
Тази седмица имаше много критики към вас от опозицията за това, че в пленарната зала се гласуват важни закони, чийто вносител е Министерски съвет, но на практика проектите се оказват анонимни, няма представител на вносителя да ги защити. Как ще отговорите на критиките?
-Защо не погледнете телевизионните екрани вечер, за да видите, че и земеделският министър, който искаха да присъства в залата, и вътрешният министър бяха в района на бедствието.
Миналата седмица нямаше бедствия, а вие гласувахте два много спорни закона – за публично-частното партньорство и за хазарта. Защо въпреки настояването на опозицията не се появи нито икономическият, нито финансовият министър?
-Добър въпрос. Мисля, че ресорните комисии трябва да отговорят на него, защото те трябва да отправят покана към министрите. Не съм запознат с причините за отсъствието им от пленарната зала, не зная и какви ангажименти са имали. Част от текстовете на тези закони действително имат доста дискусионен характер. Председателката на финансовата комисия Менда Стоянова е един много добър специалист и фактът, че тя работи отдавна и по двата закона, ми дава увереност, че между първо и второ четене ще бъдат отстранени възникналите проблеми.
ГЕРБ подкрепя създаването на парламентарна комисия, която да провери помилванията и опрощаванията на вицепрезидента Ангел Марин. Какви са причините да създадете прецедент, след като по конституция президентската институция не подлежи на парламентарен контрол?
-Тази комисия по-скоро има за цел да установи досега действащите практики, защото президентската институция е сравнително млада и поради тази причина е добре да се проучат грешките, за да не се допускат и занапред. Хубаво е да се променят и някои закони така, че да се осигури прозрачност, за да знае обществото мотивите за актовете на помилване и на опрощаване. Комисията, след като изясни фактите, ще може да предложи и законодателни промени, за да се увеличи доверието към президентската институция.
Какви са важните законопроекти, които предстои да бъдат приети в областта на икономиката и енергетиката?
– Предстои ни да приемем т.нар. библия не енергетиката – Закона за енергетиката, който е вкаран в парламента и предполагам, че ще бъде гледан на 15 февруари. Този закон е изключително важен както за потребителите, така и за пазара на електрическа енергия, за неговата либерализация. Важен е и Законът за възобновяемите източници, законът за обществените поръчки е между първо и второ четене. Публично-частното партньорство също предстои да влезе за второ четене в комисиите. Този закон също засяга доста икономически субекти. Важни са и промените в закона за хазарта, където освен всичко друго има и много засегнати интереси. Важно е да се устои на тези интереси, за да не се стигне до облагодетелстване на определени кръгове. Трябва да се постигне баланс – това е най-важното.
Не разбирам как приемате Закона за хазарта с текстове за онлайн залаганията, без да знаете какъв ще е налогът за тях. Без да знаете къде ще са сървърите…
-Описано е къде ще са сървърите. Въпросът е, че не е много добре записано. Явно трябва да има паралелен сървър в България, защото това са международни компании. Записали сме в закона, че трябва да са оперирали в няколко страни. Няма как да ги задължим сървърът им да е в България, но можем да поискаме да имат паралелен на територията на страната ни.
А нормално ли е да гласувате закон, без в него да са определени ставки на налога?
– Това между първо и второ четене ще бъде оправено.
Имате ли предложение за ставка?
-Не съм в работната група и не мога да кажа.
Около Закона за енергетиката също има спорни моменти. Единият е свързан с т. нар. такса електромер, която притеснява потребителите.
-Такса електромер може да се въведе от Държавната комисия за водно и енергийно регулиране. Те носят отговорността за такова решение. Парламентът транспонира директива 72 от 2009 г. на ЕК и третия либерализационен пакет, като съответно се търси вариантът да се материализира понятието защитен потребител. Това е този потребител, който живее в отдалечен район, и не бива да му бъде прекъсвано електричеството в тези студени месеци.
Защо прехвърляте топката при ДКЕВР, след като в новия закон е записано, че отпада член 120 а, който забраняваше събирането на такава такса?
-Още нищо не е премахнато. Знаете, че когато един закон влезе в парламента, той се гледа на две четения. Ние при всички случаи ще попитаме министъра защо е махнат въпросният член и кое налага отпадането му – директивата ли изисква отпадането на забранителни текстове, или има някаква друга причина.
Кои са най-спорните и дискусионни моменти в това, което вие нарекохте библия на енергетиката?
-Търговията с ток. През последните дни се получи напрежение между индустриалците и търговците на ток по темата продажба на евтина електроенергия от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2. Вдигането на цената на тока на спотовия пазар в близките страни повиши цената на електроенергията за индустриалците. Те правилно казаха, че по този начин се влошава конкурентоспособността и особено в момент, когато има свиване на икономиките на основните ни партньори. Трябва да формираме начин да запазим евтин ток за нашата индустрия, а след това ел. енергията да бъде изнасяна. Въпросът е да каква степен това ни се позволява от европейските директиви. Друг проблемен въпрос е по какъв начин трябва да се продава токът – мощностите, преносът. Има и въпрос, свързан със зелената енергия – от всички ли трябва да бъде споделена неговата по-висока цена…
