Топъл финансов ветрец ще стопи ледовете в замръзналото ни здравеопазване. Или поне в част от него, докато големите айсберги ще си останат там, за да изпращат болници към дъното. Добрата или по-точно полудобрата новина дойде преди седмица, когато министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова зарадва с чекове на обща стойност 88.4 млн. лв. 18 общински болници с одобрени проекти по схемата Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в градските агломерации. Както става ясно, парите ще бъдат похарчени за подобряване на инфраструктура, модернизация и закупуване на ново оборудване. Със 140 млн. лв., предвидени за държавните болници, пък ще бъдат изградени онкологични центрове в големите градове. Обещанията на правителството са, че за подкрепа на реформите в сектора по оперативната програма Регионално развитие ще бъдат налети общо 380 млн. лева.
Безспорно, това е ефикасна финансова инжекция за поставеното на командно дишане през последните години общинско здравеопазване. Европейските средства поне в краткосрочен аспект ще осигурят безоблачно бъдеще на лечебните заведения в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Шумен, Бургас, Враца, Русе, София, Свищов, Лом, Карлово, Балчик, Велинград, Гоце Делчев, Казанлък, Самоков и Сандански. Със
субсидиите между 3 и 6.5 млн. лв.
големите болници ще си купят необходимата високотехнологична апаратура, ще ремонтират занемарените си чакални, кабинети и операционни. Пациентите вероятно ще дочакат с една идея по-качествено медицинско обслужване. От своя страна новите комплекси за лъчетерапия гарантират по-ефикасно лечение на раковоболните и ще разрешат голяма част от проблемите в онкологията.
Остана неизяснено обаче защо по програмата бяха допуснати да кандидатстват само общинските болници, влизащи в графата големи? А и дори от важните регионални центрове финансиране не получиха всички. В списъка например не се виждат имената на болниците във Велико Търново, Монтана, Попово, Дупница, Петрич, Белоградчик и редица други, опасно жонглиращи по ръба на фалита. Лечебницата в Дупница към края на 2011-а бе натрупала задължения към 1 млн. лв., но според новоизбрания кмет с мандата на ГЕРБ инж. Методи Чимев причината е лошо управление, а не липса на пари. Не сме поемали ангажименти за дофинансиране или за помощ на общинската болница. Нека сами да търсят изход от ситуацията, каза Чимев. В града се опасяват болницата им да не последва съдбата на бобовдолската, която заради дългове и несключен договор със здравната каса хлопна кепенците миналия март.
Подобна е картинката в Петрич, където лечебницата с доста неподходящото в случая име – МБАЛ Рокфелер, е затънала в дългове от 2.2 млн. лева. Но вместо пари петричките общинари
дочакаха експертен съвет
от Факултета по обществено здраве към Медицинска академия – София, отишъл да им разясни как да излязат от тежкото финансово състояние. Столичните спецове препоръчаха болницата да инвестира в специализации на лекарите си, закупуване на апаратура, привличане на специалисти и енергийна ефективност. Все дейности, изискващи допълнително външно финансиране. Естествено, комисията накрая е стигнала до мъдрото заключение, че оздравителният план няма да проработи, ако не бъдат намалени заплатите на персонала. За консултацията и изготвянето на този гениален бизнес проект според местни източници община Петрич е платила 10 000 лв. на четиричленната група. Но никой дори не е обелил и дума, че градът е привлекателна туристическа дестинация за десетки хиляди гърци и македонци. И като такъв с една разумна инвестиция в болницата би могъл да развива успешно здравен туризъм и да печели милиони от това.
В Белоградчик в средата на 2011-а инициативен комитет се зае да спасява болницата, която е в критично финансово състояние. Местните жители обвиняват бившия кмет на града Емил Цанков и държавата в пълно безхаберие към заведението, осигуряващо здравни грижи на 24 000 души от четири общини. Там дори се наложи хора от Белоградчик, Чупрене, Ружинци и Димово да вадят пари от джоба си за закупуването на скенер. В съда още се водят дела за легитимността на новоизбрания кмет Борис Николов и целия общински съвет, така че помощ по тази линия не може да се чака. Напоследък за оцеляването на лечебницата се грижат предимно частни дарители. Ротариански клубове от страната и чужбина дариха мобилен мамограф и линейка Ситроен на стойност 100 хил. долара, а посолството на Испания е предоставило 800 хил. лв. за ремонти и 1.5 млн. лв. за закупуване на апаратура. Граждани на Русия също помагат. След като държавата нехае, защо пък чужденците да не вадят здравеопазването ни от калта?
Политически войни са напът да сложат край на съществуването на болницата в Попово, грижеща се за здравето на 40 000 души от региона. Говори се, че докато кмет на града е червеният Людмил Веселинов, правителството
няма да отпусне дори една стотинка
за здравеопазване. В материал, качен в сайта на местната организация на ГЕРБ, Веселинов е представен като местен феодал, който не изпълнява задълженията на общината за оборудване на болницата със съвременна техника и поддържането на сградния й фонд. Всъщност други май вземат държавни пари за тези неща…
Междувременно положението там е трагично, лекарите не са получавали заплати за последните осем месеца, здравното заведение е без газ, пациентите студуват и си носят храна и печки от вкъщи. Бившият управител д-р Иван Димитров, който бе кандидат-кметът на ГЕРБ, още миналия август подаде молба за напускане, но оставката му още не е гласувана от общинския съвет, който е принципал на лечебницата. Задълженията на болницата са над 800 000 лв. и общината обмисля да вземе спешен заем, за да я спаси. Местни лекари обаче смятат, че търговищкото областно ръководство иска да закрие болницата в Попово за сметка на тази в Омуртаг, като умишлено им реже броя на клиничните пътеки и не им позволява да кандидатстват за субсидии по европроекти.
Колкото до лечебницата в Търговище, тя се оказа богатият роднина, след като в края на януари получи от Министерството на здравеопазването нов компютърен томограф на стойност 627 000 лв. и обещание от министър Стефан Константинов, че ведомството му ще задели пари за капиталови разходи и ремонт на акушеро-гинекологичното отделение.
При отчайващото състояние на редица големи общински болници никак не е чудно, че малките се оказват
напълно забравени от държавата
nbsp;
независимо че техните нужди са далеч по-скромни и се изискват минимални вложения. Общинарите в Котел едвам намериха 10 хил. лв. – уж за да купят дърва за отоплението на лечебното си заведение. Медицинското дружество е във фактически фалит, а управителят му д-р Йордан Йорданов се чуди как да оцелее в тежката зима с наследени дългове от 500 хил. лв. и спряната държавна субсидия от близо 100 хил. лева. Десетте хиляди лева, които даваме, вероятно няма да отидат за дърва, а за заплати, защото персоналът от месеци е получавал само аванси, изтъква общинският съветник Димитър Димитров.
Дуловци пък вече са се примирили и отброяват последните часове от съществуването на болницата си. Дълговете й са над 3.5 млн. лв., специалистите напускат, а от началото на 2012-а две от трите отделения не приемат пациенти. Последните преминали оттам са деца, които вече ще пътуват 40 км до спасението в Силистра.
nbsp;
nbsp;
