Точно когато Атина потриваше доволно ръце, че е преодоляла поредното препятствие по пътя на парите, партньорите от еврозоната отказаха да одобрят втория спасителен пакет. Това стана на проведеното късно вечерта на 9 февруари извънредно съвещание на финансовите министри на еврорегиона, свикано от председателя на групата Жан-Клод Юнкер. Мотивът на финансистите е, че Гърция няма да постигне обещаните бюджетни параметри, както и съмненията, че партийните лидери няма да удържат на поетите ангажименти след извънредните парламентарни избори през април.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле заявил в Берлин след завръщането си от Брюксел, че планираните мерки на южната ни съседка щели да сведат дълга на страната до 136% от БВП до 2020-а, а не до 120%, каквото е било условието за отпускане на втория спасителен финансов пакет от 130 млрд. евро. Гръцката оферта не е достатъчна и страната трябва да представи ревизиран план, казал в телефонен разговор с агенция Блумбърг на 10 февруари говорителят на германското финансово ведомство Бертран Беноа.
Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер пък поиска от Гърция да превърне последния си план за бюджетни съкращения в закон, да поясни откъде ще дойде намалението на разходите с 325 млн. евро и лидерите на основните партии да подпишат официално споразумението с международните кредитори, за да не се отметнат от него след изборите. Или, както обобщи Юнкер, няма да има парични преводи без дела. Той насрочи ново извънредно съвещание на финансовите министри на еврозоната на 15 февруари.
В предходните дни гръцките политически лидери договориха поредния пакет от сурови ограничения с официалните представители на тройката международни кредитори на страната – МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка. Така бе разчистен пътят за осъществяване на сделката по преструктуриране на гръцкия дълг, който държат частните инвеститори, чрез опрощаване на част от него и замяната му с нови облигации. Крайната цел на операцията е финансовите министри от еврозоната да одобрят плащанията от втория спасителен пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро, договорен миналата година от европейските лидери.
Благата вест за споразумението между светата троица (МВФ, ЕК и ЕЦБ) и Атина бе съобщена от управителя на ЕЦБ Марио Драги в 13.46 ч. по Гринуич на 9 февруари, докато банкерът провеждаше пресконференция във Франкфурт след редовното съвещание на банковия управителен съвет. Той бил информиран за щастливата развръзка лично по телефона от гръцкия премиер Лукас Пападимос.
Оттук нататък финалният вариант на споразумението трябва да бъде одобрен от гръцкия парламент на 12 февруари (неделя). А окончателен официален резултат от сделката с частните кредитори на Атина (които започнаха да я обсъждат на 9 февруари в Париж) се очаква на 13 февруари. По този начин ще има достатъчно време за изработване на техническите елементи преди 20 март, когато Гърция трябва да изплати дългови книжа на падеж и лихви за 14.4 млрд. евро.
До сделката за поредния пакет от лишения на гръцките ни съседи се стигна след три поредни прекъсвания на дискусиите и удължаване на крайния срок за вземане на решение. Накрая, на 8 февруари, лидерите на трите гръцки партии, подкрепящи правителството на технократа Пападимос, получили преди финалните дебати шест часа, за да се запознаят с текста на документа от 50 страници, подготвен от експерти на гръцкото финансово ведомство. В него бил представен детайлен разбор на допълнителните съкращения на разходите с 3.3 млрд. евро за закърпване на тазгодишния бюджет и избягване на спонтанен държавен фалит.
Голямата политическа битка беше за най-непопулярните мерки – съкращаване на 15 хил. държавни чиновници и намаляване на минималните заплати с 22% – до 586 евро на месец. Орязването на минималното трудово възнаграждение ще засегне всички работещи на трудов договор, защото работодателите го използват като база за определяне на заплатите.
Спорът за намалението на най-ниските пенсии с общо 325 млн. евро обаче бе спечелен от политиците, които твърдо отказаха тази мярка. След нови инфарктни пазарлъци на 9 февруари партийните водачи се договориха тези средства да дойдат от допълнителни съкращения на парите за отбрана и на други бюджетни разходи.
В последния момент обаче се разбра, че водачът на малката дясна Народна партия Георгиос Карацаферис не е съгласен с условията на новия спасителен пакет и ще излезе от коалицията. Въпреки това Пападимос се надява парламентът да одобри споразумението и без подкрепата на Карацаферис, който има само 16 от общо 252 депутати.
