Игрите за активно управление на парите от Сребърния фонд са изключително опасни, тъй като по същество те са национализация на средствата
Централната банка е внесла за последните 15 години 2.6 млрд. лв. в хазната
Нужен ни е нулев данък върху реинвестициите
Стоян Мавродиев е роден на 21 октомври 1969 година. Магистър е по право в СУ Св. Кл. Охридски и магистър по финанси в УНСС. Има специализации по данъчнo право и международно данъчно планиране.
Водач на екипа, написал икономическата програма на ГЕРБ. Бивш заместник-председател на икономическата комисия и член на тази по бюджет и финанси в 41-ото Народно събрание. Член е на Международната асоциация по данъчно планиране, Българската макроикономическа асоциация и др.
На 16 юни 2010 г. депутатите в 41-ото Народно събрание го избират за председател на Комисията за финансов надзор (КФН).
nbsp;
nbsp;
Г-н Мавродиев, фен ли сте на раздвижването на парите от Сребърния фонд?
– Важно е да се знае каква е идеята на създаването на Сребърния фонд. Като се погледне дизайнът на българската пенсионна система, се вижда, че сигурността на пенсиите зависи изцяло от финансовата стабилност на държавата, от растежа и заетостта. Първият стълб на пенсионната система е със значителен дефицит и съответно зависи от броя на заетите и сигурността на плащанията на социалните осигуровки. С други думи, ако има сериозен спад в икономиката, пенсиите ще бъдат застрашени от спада в заетостта и приходите в НОИ. Възможностите на правителството да налее пари в НОИ също биха били застрашени, защото данъчните приходи биха спаднали.
Стабилността на пенсиите от втори и трети стълб също зависи от цялостното състояние на икономиката. Философията на нашия Сребърен фонд е парите в него да се инвестират в активи на други страни, за да може при евентуално лошо развитие на икономиката резервите на държавата за бъдещи пенсии да бъдат съхранени. Тук е мястото да предупредя, че игрите за активно управление на парите от фонда са изключително опасни, тъй като по същество те са национализация на средствата. Става дума за одържавяване на парите, а на бъдещите пенсионери ще се даде едно обещание от страна на правителството. Това е така, защото във всички страни държавните ценни книжа, с които биват заменени реалните пари, представляват едно обещание. Но такова обещание ние имаме и при първия стълб – солидарния, който е на огромен дефицит. НОИ на практика обещава, че ще плати пенсия на всеки един от нас, който си внася социалните осигуровки.
Какво би станало при една по-сериозна икономическа криза в България, ако парите от Сребърния фонд се инвестират в местни инструменти?
– Цените на държавните ценни книжа в една шокова среда ще спаднат и следователно част от спестяванията за бъдещите пенсионери ще бъдат загубени. Следователно, когато най-много са ни нужни резервите, формирани в Сребърния фонд, те ще се стопят.
Освен това какви бяха аргументите, поради които две кредитни агенции потвърдиха кредитния рейтинг на България, а една го повиши? Нисък бюджетен дефицит, голям фискален резерв и стабилна банкова система. Тоест един от основните фундаменти, върху които се крепи рейтингът ни в момента, е фискалният резерв. Добре е следователно да осъзнаваме важността на съхраняването му. Това има пряко отношение и към частния сектор. Защото и за държавния, и за частния сектор намаляването на фискалните резерви би довело до незабавно намаляване на кредитния рейтинг на държавата и незабавно увеличение на кредитната надбавка (рисковата премия), което ще оскъпи издръжката на държавния и частния дългове като увеличение на лихвите по кредитите.
Ние сега се фокусираме само върху държавния дълг като процент от БВП. Ами частният дълг на българските фирми и граждани, който надхвърля 33 млрд. евро? Този дълг би се оскъпил сериозно с нарастването на лихвите. Затова игрите със Сребърния фонд са много рискови. В крайна сметка, ако с парите от него се купуват книжа вътре в страната, тези пари вече не са резерв. На практика кабинетът ще има вземания от самия себе си, давайки обещание за бъдещи плащания.
Как ще коментирате другата идея за активно управление на Сребърния фонд – чрез фондмениджъри?
– Става дума за фондмениджъри, банки или пък инвестиционни посредници, които са контролирани от КФН. Това е нещо твърде рисково, защото инвестиционната алтернатива – Българската фондова борса, както и всички други борси по света са с висока степен на риск. Ако погледнем дневния оборот на нашата фондова борса, ще видим, че в последно време той рядко надхвърля 100 хил. лева. Имаме една малка борса, в която, ако инвестираме парите от Сребърния фонд, това ще доведе до директна манипулация на цените. Дори да инвестираме само 10% от фонда, ще бъде налице сериозен деформиращ ефект. Още един пример – СОФИКС, се е сринал с над 80% за последните четири години. Ако правителството беше инвестирало Сребърния фонд през 2007 г., сега от парите в него щяха да останат под 20 на сто. Затова фондът трябва да бъде управляван консервативно и да не се допускат хазартни игри на борсата. Желанието за висока доходност винаги води до сериозен риск, включително и за главницата.
Как все пак да се вдигне доходността на Сребърния фонд, която сега е прекалено ниска – около 0.5 процента?
– Сребърният фонд се ръководи от управителен съвет, а начело на него е финансовият министър. Ако анализираме по какъв начин се инвестира фондът – това са едномесечни и двумесечни депозити в евро в БНБ. Класически пример за това, че каквото си поискал – това си получил. Не може да се говори, че БНБ дава ниска доходност, при положение че инвестиционното нареждане е за едномесечни и двумесечни депозити, за които и включително неопитните или нискообразовани вложители знаят, че носят най-ниската лихва. При положение че хоризонтът на Сребърния фонд е 2018 г., няма проблем да се предложи на БНБ да закупи пакет от сигурни чуждестранни ценни книжа или да й се даде инвестиционно нареждане да потърси по-високодоходни инструменти с ниска степен на риск – като германските ценни книжа например.
Каква е логиката на едномесечния депозит при инвестиционен хоризонт до 2018-а? Висока ликвидност ли се цели, за да може да се ползват парите, ако се наложи?
– Не съм наясно какви са анализите или намеренията на управителния съвет на Сребърния фонд. Хората в него би следвало да обяснят своите виждания и стратегии пред обществото. Когато говорят за доходност обаче, е редно да ни обяснят защо дават подобно инвестиционно нареждане и защо предпочитат ниска доходност.
Каква доходност може да бъде достигната, ако се приемат идеите, които споменахте?
– По мое мнение тя може да се вдигне в пъти и да достигне примерно 1.5 на сто при класически едногодишен депозит. Сигурен съм, че на професионализма на БНБ може да се гласува доверие. БНБ е една от малкото централни банки в света, които са постоянно на печалба. Тя има сериозен опит и не е случайно, че централната банка е внесла за последните 15 години 2.6 млрд. лв. в хазната от превишение на приходите над разходите, а само за 2011 г. се очаква да внесе нови 200 млн. лева.
Каква максимална доходност може да се докара при сравнително безрисково управление на парите от Сребърния фонд?
– Ако се подбере пакет от чуждестранни нискорискови ценни книжа за дълъг период, смятам, че е възможно да се постигне доходност от около 6-7 на сто на годишна база.
А как от люлката на фискалната стабилност да пристъпим към икономически растеж?
– Адмирации заслужават финансовата стабилност, ниското ниво на дела на държавния дълг към БВП, ниският дефицит и запазеният кредитен рейтинг на държавата в условията на сериозна международна финансова криза. За тях трябва да похвалим на първо място премиера Борисов и в частност финансовия министър. Но това въобще не може да бъде повод за успокоение. Ако имаме високи цели и амбиции като държава, ние трябва да намерим мерки за сериозно стимулиране на икономическия растеж, висок размер на чуждестранните инвестиции, както и за създаването на повече и нови работни места и повишаване на потреблението. Сега е моментът правителството да продължи с реформите в образованието, пенсионната система, здравеопазването, науката, при това със смели реформи. По отношение на данъчните идеи за подобряване на бизнес средата например може да се въведе нулев данък върху реинвестираната печалба. Това би създало растеж и работни места.
Тук е много уместен примерът, свързан с европейските фондове. От тях в бюджета годишно влизат около 1 млрд. лева. В същото време размерът на частните инвестиции е около 17 млрд. лв. годишно. Ако въведем нулев данък върху реинвестираната печалба, ще има директен ефект от около 1.7 млрд. лв., които ще останат у бизнеса и ще отидат за закупуване на машини, съоръжения и създаване на много нови работни места. Освен това ефектът от подобна мярка за привличане на много сериозен размер преки чуждестранни инвестиции ще бъде сериозен и осезаем.
Това едва ли ще се приеме. Какви алтернативи за финансово стимулиране на бизнеса имате?
– Не виждам поради каква причина това не би се приело, след като ефектите от такава мярка ще са феноменално добри. Би могло да се помисли и за ускорена амортизация в рамките на една година при инвестиции в производствени активи. Това означава, че всеки един работодател, който инвестира в машини и съоръжения, след една година ще си възстанови похарченото. Това е по-ограничена мярка от първата, която обаче също директно води до създаването на работни места. Ускорената амортизация беше една от първите мерки за растеж, въведени и от президента Обама още в началото на неговия мандат, което доведе до изпреварващ растеж в САЩ.
Привърженик ли сте на премахването на данъка върху дивидента?
– Да, абсолютно. От данък дивидент съществени приходи в държавния бюджет няма, като паралелно има големи разходи за администрирането му. Една такава мярка в допълнение на горните би отправила ясен сигнал към чуждестранните инвеститори за по-добра бизнес среда, при това реално, а не само на думи. Ефектът ще се види веднага. Основен проблем на българската икономика в момента е липсата на инвестиции. Чуждестранните инвестиции са в точката на замръзване. В сравнение с 2010 г. през 2011-а те са намалели наполовина – от 1.5 млрд. евро на около 750 млн. евро.
Защо едноличните търговци се облагат с 15% данък?
– Няма логика и здрав смисъл в това. Нали искаме да насърчаваме малкия и средния бизнес. А ние какво правим, отнасяме се най-рестриктивно към него. Много пъти в последните пет-шест години предлагам десетпроцентната ставка да се прилага и за дребните предприемачи.
Да се върнем пак на пенсионната система. Вдигането на възрастта не решава почти нищо, нали?
– Повишаването на възрастта не е достатъчно, трябва много по-радикална реформа в посока премахване на ранното пенсиониране и завишаване на контрола върху пенсионирането при нетрудоспособност. Още през 2004 г. в свой доклад МВФ отчита, че ние сме държавата с най-високо ниво на пенсиониране при нетрудоспособност. Системата е пробита откъм качество на контрола. Например няма независим регулатор на НОИ. Както е при частните пенсионни фондове, банките и т.н. Аз мисля, че е логично НОИ, който не се различава по нищо от частните пенсионни фондове, да се контролира от независим регулаторен орган.
КФН ли е това?
– Кой да бъде този орган най-добре ще преценят премиерът и Народното събрание. Не изказвам тази теза заради наши амбиции или претенция за повече правомощия. Тя е принципна. Освен това това ще бъде една доста неблагодарна задача за всеки, който извършва надзорна дейност спрямо НОИ. Ако в момента попитате НОИ колко пари имат по съсловия – полицаи, военни и др. – няма да могат да ви дадат точна справка. Непрекъснато е в ход преливане на средства от втора категория труд към ранното пенсиониране. Докато частните пенсионни фондове се ръководят от доста по-квалифицирани кадри, които активно управляват средства, търсят доходност, конкурират се за партидите на осигурените лица и са обект на сериозен контрол. В крайна сметка трябва да вървим към постепенно намаляване на разходо-покривната система и да се ориентираме към капиталовата система. Разбира се, хората още дълго време ще разчитат на държавната пенсия, но трябва да развиваме и укрепваме втория и третия стълб на пенсионната система.
До какви резулати би довела подобна реформа на системата и какви промени трябва да се направят в другите публични сектори – здравеопазване, образование?
– Капиталовата система ще даде възможност за по-големи доходи по партидите на осигурените лица. Съответно ще има по-добри пенсии за хората. Колкото до настоящите пенсионери, държавата няма как да не продължи да плаща. Но ако не реформираме радикално системата, проблемът ще се задълбочи. Виждаме какво се случва в здравеопазването. Още в първата програма на ГЕРБ през 2007 г. аз и колегите ми предложихме демонополизация на здравната каса и създаване на конкуренция с множество здравни каси. Частните пенсионни и здравни фондове не биха допуснали манипулации например при нетрудоспособност, защото това директно им бърка в джоба.
Колкото до образованието – таксата трябва да следва учениците и студентите според избора на учебно заведение, тъй като това стимулира качеството и конкуренцията. Освен това е смешно и нелепо университети като Харвард, Оксфорд и др. да не могат да открият филиали у нас, ако пожелаят. Докато в същото време банките, застрахователните и други финансови компании могат да работят у нас по много опростена процедура. Трябва да бъдем модерни, открити и иновативни в привличането на знания и качество в образованието. В противен случай ще продължи да изтича национален доход под формата на учебни такси за чужди университети, а нашите деца няма да спрат да напускат страната и да остават да живеят в чужбина.
Държавата може ли да влияе на лихвите?
– Нещата там са ясни, определят се на пазарен принцип и няма как да има регулатор на лихвите – това можеше да се случи при комунизма. В момента е нелепо и глупаво да търсим държавна намеса. Цената на кредита се определя от цената на вътрешния и външния ресурс. Лихвените проценти по депозитите от местни лица намаляха, което доведе и до намаление на лихвените проценти по кредитите. Ако се гледа лихвената статистика, средните лихвени проценти по кредитите са по-ниски в сравнение с началото на 2008 година. За съжаление цената на привлечения от чужбина ресурс се е увеличила. От юли 2009 г. досега рисковата премия на страната дори се е повишила от 256 на 380 базисни точки заради международната финансова криза и рецесия. Премията за риск, която искат чуждестранните кредиторите, пък е нараснала с около 1.5 процента.
Редно е да се прави разлика между рейтингите и риска, защото увеличението на рейтинга не води механично до намаляване на рисковата премия. Доскоро Франция и Германия например имаха ААА рейтинг, но въпреки това рисковата премия за Германия беше изчислена на около 190 базисни точки, а тази на Франция на около 330 базисни точки. Тоест при еднакъв рейтинг пазарите отчитаха Франция като по-рискова и съответно тя се финансираше на по-високи лихви. Проблемът с некоректността на определени банки по отношение на потребителите в редица договори за кредит може да бъде решен не с популизъм в говоренето, а чрез санкциониране от банков надзор или чрез законови и подзаконови механизми с цел да защитим гражданите и потребителите.
И все пак има ли механизъм за по-евтино кредитиране на бизнеса?
– Има пазарни възможности лихвите да бъдат далеч по-добри за малкия и средния бизнес – например чрез кредитиране през Банката за развитие. Ако МФ като мажоритарен собственик, както и мениджмънтът на банката могат да привлекат на изгодна цена ресурс от борсата, международните пазари, институционалните инвеститори, ЕИБ, ЕБВР, за което има множество механизми и инструменти. Тогава тези пари ще могат да се ползват за кредитиране на малкия и средния бизнес при по-добри условия. В момента се кредитират компании като БДЖ, което не е в замисъла и мандатът на Банката за развитие и не носи икономически ползи. Може да се помисли и за програмата Jeremie, където сега има 150 млн. евро. Към нея могат да се насочат допълнителни средства от оперативните програми, което е разрешено от ЕС. Освен това трябва да се създадат модерни и работещи механизми като действащите много успешно в редица държави на ЕС Гаранционни фондове и Фондове за експортно финансиране. Това са пазарните инструменти за намаляване на лихвите и кредитиране на бизнеса.
Какви стъпки биха могли да се предприемат за предстоящите през 2013-а плащания по външния дълг?
– Заради падежа по еврооблигациите ни през януари 2013 г. България има нуждата да емитира успешно тази година минимум 1 млрд. евро външен дълг, плюс вътрешния дълг заложен в бюджета, както и да реализира успешна приватизационна програма. Финансовият министър не трябва да губи никакво време и следва да направи стегнато и организирано разговори, избирайки максимално бързо консултант – водеща световна инвестиционна банка и реномирана международна правна фирма, която да подготви пакета от документи. Нужно е да се представят силните страни на България – ниски нива на дълг, нисък дефицит, финансовата дисциплина и стабилността ни. Всичко това отнема поне два-три месеца и подходящият момент това да се направи е сега. Ние трябва да издебнем правилния прозорец и да емитираме, когато падне цената на рисковата премия и цената на дълга се намали. Италия, Испания и Франция използваха новината за уреждане на гръцкия дълг и емитираха дълг при доста по-изгодни условия преди седмица. Ако бяхме готови тогава, можехме например да емитираме и ние. Затова е важно да сме подготвени.
Препоръчвам да се помисли и за договаряне на гъвкава кредитна линия от МВФ (така наречената FCL), която се дава само на финансово стабилни икономики. Такава например получиха Полша и Мексико. Тя би могла да се използва за повишаване на резервите на страната, но не може да служи за плащане на правителствен дълг и финансиране на дефицит. Този инструмент се дава само на нискорискови държави и ще донесе по-висока репутация на България, ще повиши доверието на инвеститорите, ще намали рисковата ни премия и цената на финансиране, когато дойде моментът за емитиране на външен дълг.
nbsp;
