Напоследък се превърна в порочна практика управляващите да се сещат за проблемите в здравеопазването ни едва когато се стигне до смъртни случаи. Така бе с кардиоклиниките, с онкологията, дойде ред и на трансплантациите. Преди около половин година директорът на Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) – д-р Теодора Джалева, бе уволнена, след като пациентски организации я обвиниха в бездействие, лобизъм и невъзможност да създаде адекватни стандарти в животоспасяващия сектор. И въпросът с неадекватно функциониращата система веднага бе заровен някъде дълбоко в приоритетите на здравното ведомство, въпреки че проблемите си останаха и дори се увеличиха.
Така допреди седмица, когато родители на деца, починали след чернодробни интервенции, обявиха, че внасят жалби в прокуратурата срещу болница Лозенец заради, най-общо казано, липсата на компетентност в болничното заведение. В публичното пространство бяха хвърлени ужасни обвинения, от които стана ясно, че водите на трансплантационната ни политика са мътни и дълбоки и за съжаление май ще продължават да повличат към дъното човешки животи, ако някой не се намеси решително.
От разразилия се скандал засега потушен, без да има обвиняеми, на първо място разбрахме, че лицензионната политика за клиниките по трансплантология позволява и
болници с недостатъчен капацитет
да извършват рисковите операции. Разкритието бе направено от Центъра за защита на правата в здравеопазването и косвено бе потвърдено от доклад на трансплантационната агенция и здравното ведомство.
За какво става дума? В медицинските стандарти от 2007-а, касаещи трансплантацията на органи, тъкани и клетки, изрично е казано, че за вземане на черен дроб, панкреас и тънки черва от донор в болницата трябва да има структура по жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия с поне две операционни зали и петима квалифицирани лекари. В бившата Правителствена болница такова отделение не съществува до 2011-а, когато със заповед на директора Правилникът за устройството и дейността е допълнен и е обособено Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия с III ниво на компетентност в съответствие с общите медицински стандарти по хирургия. Само че в Лозенец трансплантации се правят от 2004 г. и въпросът е как болницата е била лицензирана и от кого, след като не е отговаряла на условията?
От здравното министерство признаха, че разрешението на Лозенец за извършване на трансплантации през миналата година е било дадено на базата на документи. Което на практика значи, че всяко българско лечебно заведение, което си повярва, че е достатъчно компетентно да присажда органи, може безнаказано да го прави. Или поне с минимална имуществена санкция, защото според разпоредбите на Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, ако юридическо лице нарушава разпоредбите за трансплантации, подлежи на глоба в нищожния за една болница размер от 20 000 до 50 000 лева.
Адвокат Лили Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването отива по далеч, изтъквайки, че проф. Любомир Спасов няма право да извършва чернодробни и бъбречни трансплантации, тъй като е кардиохирург по специалност, а Лозенец като цяло не разполага с необходимия брой специалисти и не отговаря на иначе многобройните изисквания за такива сложни операции.
Случаят Лозенец предизвика и отчайващата констатация, че никой от ръководството на здравния сектор на практика не знае,
колко от въпросните интервенции са успешни
nbsp;
и колко са завършили с фатален край. Тоест, че не се вземат предвид положителните резултати, а именно това трябва да е основният критерий при лицензирането година за година. Родители изтъкват, че успеваемостта на Лозенец в тези операции от 2008-а насам (откогато се правят от български екип) е едва 30%, след като за периода пет деца са починали, едно е трансплантирано повторно в чужбина, а друго в момента чака реда си за повторна операция в Бирмингам. Директорът на лечебното заведение проф. Любомир Спасов обаче казва, че той и екипът му са били успешни в над 70% от случаите. А изпълнителната агенция Медицински одит в доклад от началото на 2011-а твърди, че пациентите под 18 години, трансплантирани успешно в Лозенец, дори надвишават 80 процента.
От сайта на Изпълнителната агенция по трансплантация изскача информацията, че за последните седем години в лечебницата са направени 42 чернодробни интервенции, без да се конкретизира колко от тях са на деца и кои са успешните. По данни на здравното министерство, което е принципал на агенцията, от 2005-а досега на общо 22 деца е бил присаден черен дроб, а сеем операции са завършили фатално, което прави 68% положителен резултат. Но във ведомствената статистика случаите на деца, чакащи втори шанс, се броят за успешни. Както и тези на преживелите 90 дни след хирургическата намеса, защото такава е световната унификация.
Още по-смущаващо е, че
няма регистър на добрите трансплантолози
и затова не се знае кой хваща скалпела. Според д-р Росица Русева (работила в Лозенец в периода 1999-2010-а) успешните интервенции в болницата са извършени единствено от италианския професор Максимо Малаго, оперирал през 2004 и 2005 година. За времето от ноември 2008-а до юни 2010-а са направени шест детски чернодробни трансплантации от д-р Любомир Спасов. Четири от децата починаха, едно е ретрансплантирано, другото чака повторна операция. Уволниха ме, защото насочих родители на трансплантирано дете с усложнения към клиника в чужбина и придружих семейството им дотам, обяснява Русева. Доктор Спасов отговаря, че на първите три операции е присъствал и участвал външен специалист, след което всички останали (около 24-25) са правени от него и от екипа му.
Един от потърпевшите родители – Румен Секерджиев , директно обвинява лечебницата в нехуманни практики, след като в съдебната зала научил, че дъщеря му всъщност е била оперирана от друг лекар, а не от шефа на болницата проф. Спасов, който изтъквал, че лично ще направи трансплантацията. Между другото, за проблем с подмяната на лекари в операционните се заговори още по време на скандала с имплантите в болница Иван Рилски, което от своя страна поставя въпроса за явната необходимост от видеонаблюдение в операционните зали. Разбира се, подобни обвинения трябва да бъдат доказани, само че засега съмнението, че са нарушени важни разпоредби, остава.
Трансплантационната агенция може и да свърши работата си в Лозенец, но държавата, изглежда, е
готова напълно да абдикира
nbsp;
от този тип операции, който в нормалните държави се определя като ключов за нивото на развитие на една здравна система. Статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантации отчита, че за 2011-а са извършени едва 25 бъбречни, сърдечни или белодробни присаждания срещу 65 за 2010-а. Трупните донори пък са само четири, а година по-рано те са били 21. През 2009-а бе подета Национална кампания в подкрепа на донорството, но явно ефектът от нея е минимален или нулев. Това се доказва и от световната статистика, според която сме на последно място в Европа със средно 2.6 донори при средни нива между 15 и 20 за другите държави. В България се правят най-малко присаждания на бъбрек – 6.4, докато ставките за другите изоставащи като Румъния и Гърция са съответно 10 и 12.1. При трансплантациите на черен дроб сме се закотвили на числото 2, като също сме последни на Стария континент, където се правят поне десетина интервенции, а в сърдечните по-зле са само румънците. Ето защо преди премиерът Бойко Борисов и здравният министър д-р Стефан Константинов да обсъждат как да рекламират страната ни като дестинация за трансплантации на чужденци, би било добре да разрешат натрупалите се вътрешни проблеми.
