Гръцкият дълг си остана движеща сила на пазарите на държавни задължения и през тази седмица. Лидерите на държавите от еврозоната еднозначно показаха, че не са доволни от постигнатото от южната ни съседка през изминалите две години, а последните данни за нивото на държавния дълг към БВП на страната (129 % при изискване за максимум 120 %) допълнително засилиха това настроение. Така се стигна до формулирането на изключително строги изисквания, включително и такива, които да залегнат в гръцкото законодателство, за да може да бъде отпуснат следващият транш от помощта. В допълнение към напрежението, което се създава от все по-строгите изисквания към Гърция, идват и разногласията около техническото изпълнение на спасителната помощ. Например Франция иска централните банки на страните от еврозоната да участват по-масирано в отписването на гръцкия дълг (засега не среща никаква подкрепа по това предложение), докато холандците настояват за по-сериозно участие на частните инвеститори. Единствената позитивна новина за южната ни съседка през седмицата бе решението за допълнително намаляване на лихвите по спасителната помощ, които веднъж вече бяха намалени от 5 на 4%, дошло със силната позиция на централните банкери от еврозоната , които заявиха, че не желаят печалба от гръцката криза.
Несигурността, породена от преговорите за спасяването на Гърция, накара инвеститорите да се обърнат към сигурните убежища на пазарите на държавен дълг. Доходността по немските десетгодишни бундове отбеляза умерен спад от 3.2 базисни точки, достигайки 1.873 процента. На другия полюс бяха книжата на периферните страни. Френските книжа с 10-годишен срок до падежа се търгуват при доходност от 2.979%, със 7 базисни точки по-висока спрямо предишната седмица. Доходността по италианските книжа е 5.682%, като нараства с 9.1 базисни точки, а тази по испанските облигации – 5.319% при ръст от 4.7 базисни точки за тази седмица. Въпреки негативните влияния при доходностите си периферните на еврозоната страни успяха да проведат серия от аукциони през седмицата, като на тях бе пласирано цялото предлагано от правителствата количество книжа.
Несигурността в еврозоната се оказва и едно от малкото облачета на небосклона в САЩ. Американската икономика започва да набира ръст. Молбите за първични помощи при безработица през седмицата достигнаха 346 000 броя, като това бе първата седмица от 2008 г. насам, през която те са на ниво под 350 000 броя. Това доведе до натиск върху цените на трежъритата , като очакванията на инвеститорите бяха за по-високи доходности. В крайна сметка двегодишните трежърита се търгуваха при доходност от 0.284%, с 0.8 базисни точки по-висока от тази седмица по-рано, като анализатори отбелязаха, че ако европейската [дългова] ситуация не бе на дневен ред, доходностите щяха да са значително по-високи.
nbsp;
nbsp;
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
Николай Ваньов,
брокер, Инвестбанк АД
